Здравйте мили момичета,


Не искам да Ви тормозя с мрачните си мисли, но ми се иска да споделя с някой който може да ме разбере. Нямам сили за нищо . Нямам ищях да продължавам да се боря. Конкретна причина няма. Напротив, споделих преди време, че вече ходя при Др. Стаменов и , че съм много доволна от него. Така е, той за мен е добър лекар и отзивчив човек. Но това май сега не ми стига. Трябва да се захвана с всичко отначало, а някак си не намирам сили. Искам си бебчето, а немога и крачка да направя към него . По-лошото е, че и самочувствието ми се е смачкало. Вчера опитах да споделя със съпруга си какво ме мъчи, а той взе, че го прие лично. Ужас . А истината е, че не се чувствам никък жена, чувствам се като някакво дебело мекотело, разплута гнус. Нямам никакво желание за секс и каквата и да е било близост.Не се понасям, а и съм качила 5 кг. Такава депресия никога не ме е обземала. А като споделих всичко това с него, той реши, че е виновен и нещата съвсем се сговнясаха. Реши, че нещо той е виновен, че не се чувствам жена и обичана и сега ходи като облак из дома. МАй много сбърках, но... Немога нищо да направя.

Мили момичета, простете ми, че ви натоварвам с тезимои глупави проблеми, но наистина вече ме е страх да споделям удома за това какво ме мъчи. А омагьосаният кръг се затваря .

Дано никой от вас не минава през този ад, а ако все пак се наложи, дано бързо намери силили и да се измъкне от там.

Желая на всики Вас много хубав късмет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Zvezden Dazd на 19.10.05 11:32.

Не се отчайвай! Не знам как точно е протекъл разговора между вас, но бъди търпелива и говорете отново! Кажи на мъжа си, че не е виновен той, а ти просто имаш нужда от силното му мъжко рамо в момента. Кажи му, че искаш просто да те прегърне и да ти каже, че всичко ще е наред и двамата заедно ще се справите. Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хей,я горе главата!
Какви са тези черни мисли?Знам,че много преживя,но човек за това се ражда,за да се бори!
Сигурна съм,че си много красиво ,добро и силно създание и че съпругът ти много те обича,така че вдигни глава,гледай напред и си казвай,че колкото по-трудно става,толкова по-амбицирана ще си ти!
Не се предавай,моля те!Желая ти успех от сърце и те прегръщам силно!

Трябва ли да продължиш да се бориш в момента, или можеш да си починеш за известно време?

Виновна ли си за това, че имаш мрачни мисли?

Какво от това, което ти се случва в живота, ти повишава самочувствето?

Обвиняваш ли съпруга си за нещо?

Ако беше решила да не споделяш с него какво те мъчи, нямаше ли пак да сбъркаш?

По какво преценяваш кога имаш достатъчно сили да продължиш да се бориш?

П.П. Не е необходимо да отговаряш в клуба. Отговори си за себе си.

Успех!

Лекуваме клептомания с клаустрофобия. Тел. 166

Редактирано от 3ипpekca на 19.10.05 17:32.

Скъпа, не знам какво да ти кажа, каквото и да е няма да премахна празнината в душата. Надявам се да се оправиш и ти и отношението между вас двамата. Повярвай ми, пожелавам ти най-голямото щастие на земята, ти го заслужаваш.
След толкова много мъка и болка, винаги идва щастието.
Успех! Ти го заслужаваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от skorpi77 на 19.10.05 18:38.

Здрасти,
няма да те успокоявам, защото няма смисъл, няма да ти казвам, че е нормално да се чувстваш така, защото не е. Но има моменти, в които на човек наистина му идва в повечко всичко, което му случва. И аз съм изпадала в подобни състояния и изхода е един, но само ти можеш да си го намериш. Много ми хареса поста на Зипрекса, до колкото знам (от други клубове) е психиатър, психолог или нещо такова Та и на мен ми мина тази мисъл, ако наистина мислиш, че положението е толкова кофти и няма да успееш да се справиш сама, което понякога е наистина по - добре, имам предвид, че не е задължително да бъдем толкова силни винаги и да се справяваме със всичко сами..., уф, та мисълта ми беше, че можеш да поискаш няколко консултации със психолог, което е различно от психиатър
Знаеш ли, има моменти, когато решението което търсим е някъде около нас и ни е нужно съвсем мъничко помощ, за да го намерим

Спокойно, миличка, ще ти мине.. И аз съм така. Изживявам вече 8 неуспешни опита-6 инсета и 2 инвитра. В крайна сметка ми минава и започвам пак борбата. Трудно е, но да знаеш, че като стане работата ще ти трябват много нервички и търпение за детенцето после.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все едно чета собствените си мисли преди време
Мисля, че всяка от нас, минала по този път се е чувствала така.
Съвет не мога да ти дам, защото всичко би прозвучало банално.
Аз в такива моменти си казвам: "Стискам зъби-нямам друг избор.Това е един гаден период, който трябва да преживея и после всичко ще е наред." Не че това ме успокоява, но ми помага да го преживея.

Един съвет: Не споделяй с мъжа си подробностите за това как се чувстваш. Те не могат да го разберат. Може да се правят, че разбират, но никога не могат да се поставят на твое място. Да си помислят, че вината е в тях е типично за всеки мъж. "Мъжете са от Марс, жените от Венера"- просто е, но адски вярно.
Опитай да споделяш с майка, приятелки...тук в клуба, но не и с него. И аз направих един път такава грешка и после не повторих. Чак по-късно, когато всичко се оправи, му казах как съм се чувствала и той така ме зяпна...и пак не разбра...Какво да се прави...

Наистина обаче този проблем действа СЪСИПВАЩО на женското самочувствие!

Стискам палци от все сърце!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз съм така....
Вече се чудя искам ли дете или не.. Мъжът ми престана да се тъпче с разни илачи за подобряване на спермограмата - ми писна му на човека! Толкова години какво ли не пи...Аз съм в някаква нова форма на депресия и нищо не може да ме измъкне от нея - никакво самочувствие, никакво желание за нищо, дебела съм ужасно, бе кво да обяснявам... Ходя като сомнамбул и само си търся повод да се изпокарам с мъжа ми - ей така за разнообразие.......
А на него годинките му напредват, но като нямам никаква мотивация вече да ходя по лекари и да се занимавам с каквото и да било ... Той чака инициатива от мен - ама все едно от умрял писмо да чакаш...

Не мога да не ти съчувствам, но не мога и да те утеша........
Събери остатъците желание ('щото него няма ли го - чакай да падне тавана на лятното кино) и се опитай да продължиш...
Поздрави.

Empta dolore docet experientia..

Здравей,още толкова тежко не ми е ставало,но съм усещала злокобен полъх.Трудно е за мъжете ни често да ни разберат и моят беше в шок"Как ще правим секс в точно определени дни по график?Ужас!Как така да се връща от командировки от майната си,заради уволацията ми,че и да има желание за секс?"Държеше се лошо,просто защото беше много,много притеснен и объркан.В началото не го разбрах и ми беше ужасно болно,Но реших да не бъда с рогата напред/пък и да бях бебе със спорове кой е по-прав не се прави/След това използвахме всяко свободно време да сме сред природата,не паркове заведения,не ,извън София излитахме,дори за няколко часа.Променя мирогледа,избистря главата...Леко полеко му обясних,че въпреки каквито и представи да има,децата стават единственно по време на овулация и от нас зависи да ни бъде приятно дори и по график,че и на мен не ми е леко като съм натъпкана с хормони,с мисли че трябва да го предразположа и страхове да не се държи като момче на което не му харесват правилата,щото и на мен не ми харесват ,но са такива.Мисля,че ме разбра,преди сякаш гордостта му страдаше/все пак той има едно дете от предишната си жена/Мила,извинявай не те познавам, но ако направиш някаква промяна за себе си или със себе си,с къщата си.Изненадай мъжа си,отидете някъде.От много близо не се вижда добре,потъваме и потъваме в детайлите и ставаме обсебени.Прости ми ако съм те засегнала все пак нете познавам и не е редно да се дават ей така съвети.Не се знае дали събитията няма да сломят и мен, но има една мисъл"НАЙ ТЪМНО Е ТАМ-НЯКЪДЕ МАЛКО ПРЕДИ СВЕТЛОТО"Дано те стигне светлото!