Отдавна трябваше да отворим такава тема.

Нека тук съберем мнения:
- какво изпитва една бременна жена, след като е извървяла трудния път на борба със стерилитета
- защо не иска да се говори за бременността й в ранните срокове
- защо небременните момичета се чувстват обидени от това, че някои бременни отказват да пишат тук
- как да се държим с бременните
- как да се държим с небременните след като забременеем и т.н.

Но, моля ви, нека е по същество, без лични нападки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Meli на 19.12.04 17:40.

Моето мнение е тук. Не ми се пише пак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз лично очаквах, че след пет години борба като забременея ще изпитам някакъв неописуем фурор. Но нешата се получиха по-различно. В първите дни толкова ме беше страх дали е истина, че мислено се правех, че нищо не се случва. Когато се потвърди се чувствах толкова странно и объркано. Просто ми беше трудно да се възприема като бременна. Бях свикнала с мисълта, че това се случва на другите. Чак като започна да ми расте видимо коремът, да не говорим пък като мръдна бебето за първи път, наистина си повярвах, че това просто се случва, наистина се случва. Сега, когато ми остава още малко, вече осъзнавам, че досегашният ми живот ще се разбие на пух и прах и ще се преобърне с главата на долу, към по-добро естествено.
В общи линни исках да кажа, че годините стерилитет така ми бяха затормозили и променили мислите и чувствата, че вече все едно беше неестествено да съм бременна, не можах да се зарадвам на новината както трябва, а и у съпруга ми забелязах подобно изкривяване на мисленето.
Иначе мисля, че с бременните и небременните не трябва да има някакво по-особено отношение. Като се има предвид, че съм била и от двете страни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам да ти кажа, че това е нещо което е съвсем нормално независимо от това дали си имала или не проблем. Аз например родих на 30 години, забременят от първия път. Но съм чакала това дете цели 8 години. В началото не повярвах, още повече, че имах поблеми с лекарската етика при констатирането на бременността ми, но няма да говоря за това тук, защото не му е мястото. Не исках да споделям с никой, и се чувствах точно по описания от теб начин. Подкрепям мнението ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Харесва ми идеята за тази тема
Без нищо лично да влагам отговарям ...
- основното чуство е страхът. Няма да пояснявам защото всички могат да си го представят и немалко пъти са го и правили - как ще реагират в този момент и с ръка на сърцето мога да ви споделя, че единственото нещо, което изпитвам в момента за съжеление е СТРАХ
- в ранните срокове - тогава нищо още не е сигурно. Ще говоря от собствен опит, не знаех какво да споделя в началото с вас - това че имам + тест, това че бяха близнаци, това че едното загина, това че не казвах от страх на никой и се молех по цели нощи да стана този път майчица, да ми се спести смъртта на още едно дете ... това ли да го споделя с вас? Не чуствах, че трябва да ги напиша или споделя
- никога не съм се чуствала обидена от този факт
- ...
- забременяването е съвсем естествен процес, който всеки ще го сполети сигурна съм. На първо място не бива забременелите да се чустват гузно затова,че при тях е станало по-рано. От друга страна могат да споделят опита и патилата си по пътя на забременяването ...
За край искам да кажа, че и в единият случай и в другият злоба НЕ ТРЯБВА да има. Има ли я и проблем в общуването ще има. Но ще оставя и някоя друга бременна мама да си каже мнението по въпроса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

li4no az sled 7 godini borba ve4e biah mahnala s raka na vsi4ko i kak se polu4i i az neznam.prejiviah tolkova mnogo, 4e ne mi se viarva6e, 4e e istina......osnovnoto e straha, 4e ne6to lo6o 6te se slu4i i vsi4ko 6te ruhne.sega ve4e po4ti sled 9 meseca naistina viarvam, 4e se e slu4ilo i s men.nikoga do sega ne biah izpitvala radostta ot tova da vliaza v bebe6ki magazin, i da pazaruvam za men, a ne za niakoi drug (ne 4e sam imala ne6to protiv decata.....).bremennosta mi e super leka, pabotih do 8 mesec i se 4ustvah savsem normalen 4ovek, za razlika ot otno6enieto na niakoi okolni, koito smiatat bremennsota za bolest.pojelavam na vsiaka jena v kluba da izpita tazi radost v nai skoro vreme.uspeh

Ами и аз да се включа по темата, въпреки че спадам към забременелите дето са спрели да пишат в клуба. Ще се движа по конспекта на Мели:
- СТРАХ
- от СТРАХ
- не мога да кажа защо се чустват обидени, но мога да кажа защо аз избягвам да пиша тук след като забременях. Лошото бързо се збравя, радваш се на новото си състояние /когато успееш да игнорираш страха/ и съществува вероятност несъзнателно да засегнеш все още борещите се. Пък и явно понякога се тълкуват многозначно изказванията на вече бременните. Та с малко думи - за да избегна скандала.
- категорично като с нормални хора, дразни особеното внимание. Аз например чух изказване от рода " мойта лесна, аз съм здрав" докато бях бременна
- не покровителствено, също дразни, и в това положение съм била.
Дано да ме разберете правилно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мели, проблема не е дали някои са бременни, а други не - всичко опира до човека. Недопустимо е да нанасяш лични обиди и да пренасяш офлайн скандали в публичен форум, както е и недопустимо да обиждаш, поставяш под общ знаменател участниците във форума категоризирайки ги като злобни, завистливи и т.н - хората, които са били до теб през цялата ти борба, плакал си на рамото им, отговаряли са ти на всички въпроси и са се радвали от сърце на успеха ти. Виждате каква еуфория и радост е , когато забременее момиче борило с дълги години с проблема, виждате, че хората дори да нямат какво конкретно да споделят влизат поне по веднъж на ден за да проверят за хубава новина да им стопли сърцето. Къде е тая злоба и кой я видя? Тук всички толкова ви се радваме!
Няма такова понятие етикет на бременността - има етикет на общуване и на това човек се учи цял живот. Излишно е да пиша колко съм разочарована ... . "Изтъкахме платното и ритнахме кросното" - нещо такова се получава ...
Тук момичетата имат нужда от съветите и подкрепата на миналите по този път и в никакъв случай от техните обиди и унижения. Моля ви за малко повече толерантност! Надявам се този скандал да не се повтаря повече, защото така още повече момичета няма да се осмеляват да пишат, а други просто ще се оттеглят. Не е това целта ви, нали?
Весели празници на всички и много радост и любов в сърчицата на всички бъдещи мами, защото всички тук сме такива !!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Cygnus на 20.12.04 08:11.

не мога да отговоря на първите два въпроса по очевидни причини
само исках да вметна относно третия въпрос - имаше една такава тема преди време ,която беше съвсем различна ( като вица за компотите и компютрите ) - някои бременни ( или майки по скоро вече ) споделиха , че се чудят дали да пишат или не , за да не дразнят небременните и всички небременни се изказаха , че не им пречи( аз не съм се изказвала ...друга тема по повод бременни( майки ) -небременни аз не помня , или пък обиди , че някой не пише ... на мен много би ми се искало да пишат специалисти наистина , все пак при преглед не мога да се сетя да питам за всичко или да ходя всеки ден там ...но според мен на специалистите им е неудобно да дават мнение без да се видели и прегледали пациента и това ги спира да пишат

Здравейте момичета! Аз отдавна не съм писала, въпреки, че често чета тук.
Искам да споделя, че още се вълнувам, когато някой има проблем със забременяването,въпреки, че всичко остана зад гърба ми и детето ми вече е на 4 години.
Много съжалявам, че когато имах този проблем клуба го нямаше - щеше да ми бъде голяма опора. За щастие имах добри приятели пред които изливах мъката си и те преживяваха заедно с мен.
Когато неочаквано забременях изпитах такова вълнение, че просто не мога да го опиша. Аз за разлика от повечето момичета веднага съобщих на всички, просто летях от щастие.
Честно казано преди да забременея имах един период, когато само като видех бременна жена започвах да плача, нещо отвътре ми ставаше, не можех да го контролирам, но въпреки всичко искренно се радвах на децата на моите близки и приятели и вярвах, че и мене ще ме огрее щастието.
Сега се опитвам дискретно да помагам на мои приятелки, защото от личен опит зном колко е ценно да имаш някой до себе си в тези моменти.
Ще се радвам, ако мога да помогна с нещо на някой от този клуб.
Желая на всички успех.