Етикетът на бременността / Взаимопомощ / Здравна / Проблемно забременяване

Първо искам да кажа, че подкрепям с две ръце думите на Cygnus от началото до края. Няма "етикет на бременността" има "етикет на етиката и общуването".
Аз не съм забременявала, затова ще споделя нещо друго - ще ви разкажа за промяната в отношението, което аз като небременна усещам в приятелките си от този клуб, които в последствие забременяха.
Първото нещо, в което се убедих след като имах възможнността да направя сравнение, е какво значение има възпитанието и културата.
Първото момиче, след като месеци наред ми споделяше проблемите си и питаше за моите, буквално ме забрави. Аз наистина се радвах за нея, питах я как върви, всичко ли е наред. Тя никога не ме попита как съм аз, какво става с мен. Аз продължавах да се радвам за нея, докато един ден не получих следния постинг, перефразирам, но смисълът беше точно този и то без капка намек: твоите проблеми, че не можеш да забременееш са нищо, аз съм тази с проблемите, защото се притеснявам дали всичко ще бъде наред. Ставаше въпрос за бременност, която вървеше нормално, без предишни аборти, без кървене или каквито и да било усложнения до момента.
За месец и половина това момиче тотално забрави какво е да бъдеш от другата страна на барикадата. Напълно забрави как се надяваше, притесняваше, натъжаваше. За месец и половина забрави какво е да ти е мъчно, че ти е дошло или да усещаш, че всеки момент ще ти дойде и още един месец надежди са отишли напразно. С каква спокойна и весела усмивка всичко това се превърна в: "о, я не се впрягай, следващия месец ще стане" или "е, какво пък, може и да не ти дойде

".
Радвам се на позитивизма на всяка бременна жена, радвам се на усмивката й, че се е преборила да забременее, радвам се и се изпълвам с надежда за себе си и останалите момичета, които все още не сме бременни.
Но искрено ме дразни късата памет! Откровено изнервящо е колко бързо някои момичета забравят как са се чувствали доскроро и колко тъжно и болно им е ставало от същите тези думи, с които сега щедро засипват другите.
В разстояние само на дни "ние" се превръща във "вие". И това показва не физиологичното състояние на бременност, това показва отношението и начина на мислене. Защото има и момичета, за които "ние" си остава "ние". Които са коректни, нежни, внимателни да не наранят. Които не са забравили какво им е било преди и знаят колко болка може да причини случайно изпусната дума, казана не на място, макар и с добри чувства.
Друг случай: това беше първото момиче от клуба, с което се запознах наживо. Тогава опитваха от почти две години вече, или година повече от нас. С нея се виждаме и по повод на друг клуб. Та на едно събиране на другия клуб, трето момиче казва: "ами тя няма да дойде, защото е в третия месец и предпочита да не пътува излишно с градски транспорт." Е как не се свлякох насред кръстовището, аз си знам. Разбира се, разговорливата девойка дето споделяше чужди новини без разрешение не подозираше какъв ефект предизвикаха думите й. Първото нещо, което изпитах беше силна болка, че не ми беше казано лично от бъдещата майка. Защото мислех и вярвах, че сме близки. Толкова пъти си бяхме споделяли чувствата и болката. Ходехме си на гости по семейному и прочие неща, които в един момент сякаш секнаха.
Въпреки че ме заболя, че не ми беше казала, не можех да й се сърдя. Защото осъзнах, че след 2 години болка и мъка тя е най-сетне щастлива

. Днес тя има най-сладката дъщеричка на света и й пожелавам да бъдат все така здрави и щастливи. Също й желая да имат още толкова дечица, колкото си поискат

Знам, че тя няма да влезе и да прочете това, но все пак го мисля и го пиша. нейното бебе беше първия съвсем ситен бебок, който гушках. Колко много любов и нежност може да предизвика у човек толкова мъничко създание...
Последен случай: с нея й мъжа й се запознахме зимата и се виждахме сравнително често. На нас ни беше много приятно, те са големи сладури и свежари. Заедно започнахме стимулация, макар и при различни лекари. За всеобща радост тя извади късмет - забременя още първия месец. Е, аз и след 4 стимулации пак не съм бременна, което доказва, че жените забременяват когато се открие и елиминира проблемът, което явно при мен не е станало още

Тъй като буквално всеки ден си коментирахме как сме, разбрах за положителния й тест почти веднага. На мен вече ми беше дошло, и си спомням много ясно колко неудобно й беше, докато ми съобщаваше новината. Спомням си как й казах: това е чудесно, много се радвам. Което беше истината. В същия момент обаче, както си бях пред компютъра, изведнъж ме изби на рев. Як рев. В същия момент ми се налагаше да тръгвам за лекции, така че разговорът приключи набързо. Тя явно си помисли, че това е само претекст да се измъкна, защото ми каза: надявам се и при вас скоро да стане. Стана ми много близка и искам да си щастлива. Всъщност тя си помисли, че нейната бременност може да ме е направила нещастна, или не щастлива. Но аз не плачех и не бяха тъжна, защото тя беше бременна. Моето щастие и радост не биха могли да зависят от нейната бременност. Те зависят само от моята. Понякога се натъжавам, когато виждам бременни жени, но не си мисля: защо те са бременни, пък аз не съм? Мисля си само: искам и аз.
Изглежда, че тя се почувства гузна, защото е забременяла преди мен. За мен самата беше облекчение, че не е станало обратното, защото щях да се чувствам извънредно неудобно. Не бих могла да опиша защо, както и не знам защо тя се чувства неудобно и досега от мен заради бременността си. Спомням си, че дори й казах още преди да забременее: първо ти, после и аз. В контекста на факта, че тя скоро ще роди, се надявам да идва и моя ред за бременеене

Но това, което искам да споделя преди всичко, е огромната промяна в отношенията помежду ни след това. За моя голяма и неприятна изненада известно време не исках да я виждам. Ужасно грозно и тъпо усещане. Бях убедена, че нямам сили да я видя, знаейки, че си има малко бебоче в корема (а дори не й е личало по това време). Почти 2 месеца не се виждахме след това. Когато се видяхме обаче, се оказа, че изобщо нямам проблем да я виждам. Свикнах с мисълта, че е бременна, а аз все още не съм, и това повече не беше проблем за мен. Явно ключът беше да се престраша да направя първата крачка. Вече не ми ставаше тъжно и остана единствено мисълта, че се радвам за нея. И въпреки всичко пропастта беше налице. И колкото и странно да изглежда, не от моя страна. Изведнъж тя стана тази, която "странеше" от мен. Някакси нямаше какво да си кажем. Тя очевидно се притесняваше от моите въпроси как върви бременността, как се чувства, какв се вижда на узи-то и т.н. Тя винаги беше много внимателна и загрижена, питаше ме как върят нещата, подкрепяше ме и ме съветваше за лечението. Но по неизвестна за мен причина с напредването на бременността все повече странеше от мен. Все по-малко бе склонна да отговаря на въпросите ми за себе си. Мисля, че тя все още се чувства неудобно от състоянието си пред мен, и това ме натъжава. Натъжава ме, защото не само се радвам за нея, но и се интересувам искрено и живо как е. Вярвах, че сме приятелки, а тя изведнъж се дръпна. От повече от месец изобщо не сме си говорили, дори и в интернет. Просто не я виждам онлайн, а ако се засечем, тя ме пита как съм и бързо изчезва, когато й върна въпроса. Не се обажда и аз накрая се отказах да я търся. Тя трябва да ражда след около 2 седмици. Надявам се всичко да бъде наред и да има най-сладката дъщеричка. Надявам се да се похвали в другия клуб, за да разбера и аз.
Не знам какво стана между нас. Тя е човекът, който най-много ми е помогнал психически и физически. Тя е човекът, на когото благородно завиждам за психическата сила и дух. Вярвам, че от нас двете на този етап тя наистина е по-подготвена психически да бъде майка. По-зряла и улегнала е като характер, по-силна. Тя е и най-възпитаният и внимателен човек, когото съм срещала. Дори майка ми не отнася към проблема ми с толкова разбиране и такт. Може би именно възпитанието и тактичността й обаче доведоха до това вече да не си общуваме. А може би е нещо в моето отношение. За съжаление не мога да се видя отстрани и да кажа дали нещо в моето поведение е станало повод тя да се отдръпне. Може би питах твърде много как е. Може би тя не е искала да обсъжда тези теми с мен. Може би моето поведение несъзнателно за мен самата се е променило. Може би .... но всъщност не знам какво стана и това е проблемът.
За себе си мога да кажа, че във взаимоотношенията си с горните момичета винаги съм се държала естествено. Щастлива съм за тях и интересувам от тях, искам да са добре. Интересувам се от бременността им, защото ги чувствам близки, а също така и от чисто любопитство, нещо като информация какво предствалява да носиш бебе в себе си... Много бих искала да намеря за себе си отговорът на въпроса: как да направим така, че да запазим взаимоотношенията си една към друга дори след като някоя от нас забременее. Защото моето отношение към тях, поне вътрешно и съзнателно, не се е променяло.
Тогава - Какво се промени?

Когато забременях отново за моя изненада изпитах страх и паника. Мислех, че веднага ще кажа на всички и ще викам от радост. Стана обратното- знаеха съвсем малко хора. Родителите ми и приятели, от чийто съвети и подкрепа имах нужда. Има нещо, което сега разбирам. Защо не казах отново на всички веднага след + тест.
Защото предишния път нямаше човек, който да не разбра, че ще имаме бебе- колеги, родители, роднини, братовчеди, компании, съученици, комшии и т.н. Щастието беше голямо, бебето желано, а и аз си нямах грам представа от рисковете през първото тримесечие. Когато го загубих, изпитвах вина, която и до ден днешен изпитвам, но трябваше освен моето разочарование да понасям и това на другите. Подсъзнателно съм се чувствала виновна за това, че толкова много хора останаха разочаровани и нещастни от нашата загуба. Всеки ме питаше как е бебето, а аз на всеки трябваше да казвам “Не съм бременна, загубих го”. После започваха и мъчните обяснения...както и да е.
Този път не повторих грешката си. Чак сега, когато корема ми стана забележим и усещам бебето, казвам новината. Риск винаги има, но вероятността за нещо лошо е в пъти по- малка от тази през първите 3 месеца. И аз, като останалите, ще кажа- сега изпитах страх при вида на 2-те чертички. Страх от много неща.
Страхувах се също, че попадам в нещо ново. Толкова съм свикнала с този клуб, че мисълта, че вече не мога да споделям страховете и притесненията си тук много ме обърка. Трябваше много да чета за да си отговоря на въпросите. От една страна не исках да казвам заради риска, от друга страна имах нужда от съвети. За това четях. Много четях по цял ден. После, след като се видя сърдечна дейност се престраших да кажа. Обаче, това, което и вие ще изпитате един ден е различният поглед на жените върху бременността. Тези години на мъчение, страдание и очакване оставят следа, която не може да се забрави, нито заличи. Абсурдно е да се каже, че жените забравят от къде са тръгнали. Не е възможно. Целият живот се променя, разбиранията се променят, вижданията....всичко! Това не се изтрива никога от съзнанието. Ставаме различни за винаги. За да не бъда само, като теоретик ще дам един пример, който ме потресе. Тогава осъзнах колко различна и странна съм за останалите майки. Да не казвам, че сигурно някои са ме помислили за маниачка след, като писах по въпроса за рисковата бременност. Та примера: Значи, едно момиче обяснява, че има странно усещане в корема, все едно бебето я хапе, на интервали от време, като захапването му е около няколко секунди. Става въпрос за периода до 12г.с. Аз веднага казах, да ляга да почива и да пие но-шпа, защото това са контракции и щом са от няколко дена не е шега. Отговора беше “ Аз си имам принцип и той е- трай бабо и то ще мине само”. Замълчах си, защото не останах разбрана за страха ми. Наистина на момичето му мина без проблеми и без да пие нищо. Следващия път пак ще ми отговори така...нали? И в този момент за него аз се превръщам в параноичка. И не само за него. Така загубвам общ език с останалите майки. Докато аз се притеснявам за всичко и чета, на тях не им пука и има защо. Факт е, че ние гледаме по по-различен начин на бременността. Най- малкото веднага отиваме на лекар, пускаме си изследванията, ходим всяка седмица на консултации...а те отиват след 12гс и не им пука. Нищо лошо няма в това. Виждате ли как и защо не може да се забрави от къде сме тръгнали? Изживяното през отминалите години ни прави по- предпазливи, по- различни, по- мъдри. Това е колкото хубаво, толкова и лошо.
Аз все още усещам по- близки момичетата в този клуб, имам повече теми за разговор, повече се вълнувам за тези истории и съдби, отколкото на бъдещите майки. В дир-а влизам единствено заради този клуб. В бъдещи майки не пиша. Първо отварям темите тук- абсолютно всички, които не съм изчела и ако имам още сили отивам в съседния клуб.
Никога не съм пестила думи за благодарност и уважение към момичетата от този клуб.

Има и защо. Но, няма да пестя и когато се почувствам огорчена. Така, както мога да бъда откровена за благодарности и симпатии, така ще бъда и за обратното. Не виждам нищо лошо и нередно в това. Не съм се променила, просто откровеността ми сега е за друго.
Говорила съм, споделяла съм с много момичета от клуба за проблемите си. Те са ми съчувствали и аз се усещала разбрана. В един момент забременявам и започвам да чувам, че аз никога не съм имала проблем и нищо чудно, че съм забременяла. Има и още неща, но те се преглъщат. Това се подочува от по-нови момичета в клуба, които си пишат с някои от по- старите и коментират ситуациите и проблемите при останалите. Вие как ще се почувствате, мили момичета? Предадени или не? Огорчени или не? Няма ли да усетите фалша и може би завистта? И след, като преди тези думи не са били такива и всичко е било различно, на кое ще отдадете причината за тези говореници?
После, като се върнах назад във времето и се сетих, че явно не се случва нищо ново. Осъзнах, че забременелите не пишат тук, въпреки, че явно им се иска. Не говоря за няколко изключения, а за десетки редовни посетителки на клуба.
Не мисля, обаче, че бременността не променя нищо във взаимоотношенията, когато става въпрос за такива в клуб “Проблемно забременяване”. По принцип в живота, наистина не се променя нищо.
Китен, отговора ти към Клеми много ми хареса. Абсолютно е така.
Много от момичета, ги питах как са, какво става, има ли резултати, до къде стигнаха с действията...живо се интересувах, пишех си датите им на М, питах ги около тази дата как стоят нещата...Изживявах голямо разочарование, когато ми кажеха “Другия месец пак”. В един момент се получи така, че аз се опитвам да давам надежда, а всъщност май ги натъжавам повече. Така се появи това “ние” и “вие”. Спрях да питам и само следях темите и дали някоя от тях не е написала нещо ново. Факт е, че те сами не искат да ме занимаватТъжно ми е.
Много неща имам да казвам, много неща искам да кажа....а то май стана много объркано.

Само искам да напиша още нещо накрая:
Отношението ми с нищо не се промени към останалите момичета от клуба заради бременността. В един момент осъзнах още по- силно връзката ми с тях.
Темата е хубава, само където на мен също не ми харесва заглавието й. Може би точно, защото се явява, като контрапункт... не знам.
Напълно съм съгласна с по- горните мнения за това, че всичко е въпрос на човешки взаимоотношения. Културата на общуване, морала и етиката са нещо, което или един човек го има, или го няма (говоря за зрели хора, като нас).
Благодаря на тези от вас, които ме разбраха и ме подкрепиха. Радвам се, че още на същия ден се разбрах с много от момичетата в чата.
Накрая ще пожелая отново:
Бъдете здрави! Борбата, а не хленченето и бездействието водят до успешен край! На всички, без изключение, пожелавам красиви бебета!