Скъпи приятели, благодаря за отговорите ви на излиянието ми от преди един ден. Оценявам съчувствието ви, трогната съм. Вие като че ли ми дадохте сили след известен период почивка от ПРОБЛЕМА да продължа с репродукциите /шести рунд/...пък после, ако не стане, ще мисля за оттегляне на някое спокойно местенце да ближа рани.

И така, отварям нова тема - за ин витро/икси. Моля Ви момичета, включително от клуба на бъдещите майки, да се отзовете, защото силно се нуждая от съвет. А именно какъв протокол за стим. за избера - дълъг, къс, ултракъс или изваждане и инсемениране в епруветка на една яйцеклетка, която ще се извлече от единствения филикул при естествен цикъл.
Вследствие на всичките си патила и след като изтръшках значителен обем литература стигнах до следните изводи :
При дългия пртокол за близо месец се блокира тотално репродуктивната система на жената, така че тя изпада в нещо подобно на менопауза ; през следващия месец започва ударна стимулация ; тъй како репро.системата на практика на фукционира, тоест не действат хормоните, няма никакъв проблем да се получи LH-пик, който ако настъпи, се изпуска най-удачният момент за изваждане на яйцеклетките.
При късия протокол има опасност именно от такъв ПИК /лошото е, че той въобще не може да се прогнозира, тъй като дори да се направят хормонални изследвания и сутринта, и вечерта, той може да се появи на обяд, така че вечерното изследване вече да не е достоверно.
Обаче късия, респ. ултракъсия протокол е малко по щадящ за организма, и преди всичко за психиката - при дългия не само чакате да мине първата фаза /наподобяваща менопауза с всички негативи от това/, но и втората фаза /периода на стимулация/, пък после чакате и 20 дена отгоре дали ще се позитивира теста за брем.
Според лекуващия ме лекар, пък и не само според него за предпочитане е дългият, защото "всичко било под контрол", което давало почти пълна гаранция за много качествени яйцеклетки. Да, обаче процентът на успеваемост и при двата е еднаква - 30 %. На всичкото отгоре ме притеснява кога ще се възвърне функцията на репро.системата ми, която е изкуствено въведена в менопауза, след евентуален неуспех на процедурата - ами ако чакам 4-6 месеца, направо ще изперкам.
По отношение на възможността за имплантиране на яйцеклетката в някои сайтове /руски/ четох, че е по-висока при късия цикъл, защото не се игнорира репро.системата ; в други сайтове /западни/ четох, че няма такава зависимост.
При ин витро/ икси в естествен цикъл, все едно отиваш на козметичка. Никакви лекарства, дни преди очакваната овул. се мерят фоликулите, правят се две хорм.изследвания и се пунктира - пункцията е 2-минутна и абсолютно безболезнена, защото се получава само едно бодване на единствения фол. Обаче много се рискува - вероятността да се оплоди яцеклетката е 65 %. Ако са повече яйцеклетките при 65%, все ще се оплодят мин.три. А тук ако не се оплоди единствената такава - край. И все пак три ин витро/икси при естествен цикъл = цената на една такава процедура при стимулиране.

Горещо моля всички, които са минали по този път или са планирали да го извървят и вече са взели решение за протокола си, да споделят. Наистина, много ви моля да ми помогнете и аз да реша.

ПП : И Щерев, и Табакова, и всички останали репро.специалисти, с които имах контакт пропоръчаха дългия, но ми казаха, че нямат нищо против и късия, пък и естествения - ПО ЖЕЛАНИЕ НА ПАЦИЕНТА.

Аз още не съм минала по този път, но се бях запътила, така да се каже

Във Варна работят само по дългия протокол, защото както ти каза, контролирали нещата. Доколкото разбрах дългия протокол е подходяш за по-млади жени, а късия обратното.

Май не всичко зависи от протокола
ти къде си правила опитите и какъв е твоя проблем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наталия,

най-напред да ти кажа колко се радвам, че си решила да продължиш по пътя искрено ти желая успех при този нов опит!

ти си много информирана и твоите постинги са винаги много интересни и полезни за четене. аз не съм компетентна по повдигнатите от теб теми (поне на този етап), но като прочетох внимателни постинга ти, ми хрумнаха две неща:

1. това какъв протокол да се избере за конкретната семейна двойка, не се ли определя и според вида на техния проблем? например, ако жената е на по-млада възраст, овулира естествено и редовно, няма установени проблеми с тръби, матка, няма антитела и т.н., а проблема е в мъжкия фактор - тогава има ли смисъл от този дълъг протокол, че даже и от късия? логично би било, лечението да се определя конкретно според случая, а не на база на общата статистика за успеваемост. сигурно е нормално лекарите да предпочитат този метод, който статистически им дава най-големи шансове за успех, защото си повишават статистиката на клиниката, но това най-добре ли е за пациентката?

2. хормоналните стимулации в различна форма и степен повечето лекари за нищо ги нямат. обаче, в някаква медицинска статия по Интернет прочетох становище, че стимулирането може да се прави само 3-5 цикъла, след което яйчниците остарявали преждевременно от това свръхнатоварване. това ми се видя доста обезпокоително, като се има предвид как лекарите тъпчат жените с Кломид и др.подобни дълго време.

така де, моите 2 стотинки по темата просто...

че това не се ли решава от лекаря?
Честно казано не съм се интересувала от това, че мога да си избирам протокол - мисля си, че трябва просто да слушам и изпълнявам. И това не зависи ли от конкретния организъм и случай?
За съжаление нищо не мога да те посъветвам, защото за това има специалисти.
От сърце ти желая много много късмет, успех, сила, спокойствие и скоро да гушнеш своето щастие!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А дали е вазможно да се износи бебето от друг,например сестра ми?Защото с тези антитела незнам какво да права вече.

ЗДравей, Наталия, поздравявам те с решението да не се отказваш.
Аз подробно съм опитала моя опит в една тема Инвитро клиники, сравнения и мнения - тя може би вече е доста назад.
Стимулирана съм и по къс и по дълъг протокол - това в България все още зависи не от конкретния случай, а от протокола, по който са избрали да работят в съответната клиника. Така че нямах избор за втория опит. Разликата за мен беше единствено в цената - при късия - 28 ампули, при дългия - 43...И в трите случая броя на яйцеклетките беше един и същ - 4. При дългия протокол не е толкова страшно по време на блокадата на хипофизата. Аз лично нямах горещи вълни и кой знае какви по-различни усещания. Единствено разликата с късия беше, че след първата менструация, означаваща неуспех, следващия цикъл при мен се забави доста, имаше опасност да се наложи да пия някакви медикаменти за предизвикване на менструация, но ми се размина.
Иначе и аз съм чела, че при по-възрастни жени, със слаб отговор на яйчниците, каквато съм аз, е по-удачно да се прилага къс протокол, просто няма смисъл от дългия, няма опасност от хиперстимулация...
От сърце ти пожелавам успешен протокол, независимо какъв ще го изберете с лекаря си!

[image] http://lilypie.com/days/041215/0/24/0/+2/.png [/image]

Какъв е този дълъг протокол? Аз един месец пих противозачатъчни и след това още на втория ден започнах стимулации за 12 дни, т.е. месеца след противозачатъчните излязох бременна от криниката. Според мен противозачатъчни се пият за да се потиснат малко хормоните, да ти тече по слабо и по- късо, за да може месеца след тях да покажеш уж добри хормони / не ми се вярва да е това / и да могат да започнат прегледите на фоликулчета от 4 ден / а при нормална менструация поне при мен е невъзможно /. Не съм чувала за остаряване на яйчниците, заложени са толкова много яйцеклетки в яйчниците, че не е възможно всички да се използват през детеродна възраст, след това организма си абсорбира остатъците. Между две стимулации трябва да има 2 месеца, за да може организма да се възстанови от първия път. Моят първи път беше през декември, а втория през март / не че имаше успех /. Който и да избереш, трябва да си много спокойна, каквото и да стане, доколкото знам от опит при вземането на яйцеклетки беше пълна упойка, а не бодване. Ако искаш да питаш нещо конкретно - пиши !!!!! Пожелавам ти да си в 30 % успели.

Денис, кажи ти ин витро ли прави, при кого и какви лекарства приемаше.
Не разбрах ти бременна ли си или продължаваш опитите ? Лекарите как обясниха неуспехите си в процедурата /казваш че през декември и март не е станало нищо/ ? Последният въпрос го задавам, защото аз също правих два пъти ин витро при къс протокол /който ти описваш/ и докторът посочи като една от вероятните причини за неуспеха факта, че не е приложил дългият протокол. Обаче при късия протокол, чрез който протече стимулацията ми, се получиха много, и то все качествени яйцеклетки, респ. ембриони /но не се имплантираха/. Така че не ми ще да се подлагам на дългия, щом на късия поне първата фаза му се реализира отлично - вече съвсем се обърквам.

Денис и всички останали момичета, моля ви, кажете ми какво ви е мнението за ин витро в естествен цикъл - няма стимулация, вади се яйцеклетка /една/, рискува се много, защото може да не се оплоди, но пък ако се оплоди...не мога да не го сравнявам с инсеменация...Според вас оправдан ли е този риск.

Здравей, Наталия
Имам една позната тук, тя прави инвитро само в естествен цикъл, защото има непоносимост към медикаментите. Стимулират я само с Клостилбегит - досега е правила два опита, неуспешни. И двата пъти ставаха по 2 яйцеклетки, и двете се оплождаха. При тях е мъжки фактор, при нея всичко е наред. МИсля, че кой знае какъв риск няма, освен финансовия...Е, все пак и пункцията е интервенция, но опитните специалисти я правят така, че да няма никакви последствия. От друга страна, при естествен цикъл, яйчниците не се натоварват с тежка стимулация...
Каквото и решение да вземеш, дано да е успешен следващия опит!

[image] http://lilypie.com/days/041215/0/24/0/+2/.png [/image]

Правих два пъти икси, но нищо не се получи. Може би трябва да започна от самото начало - открихами ендометриоза преди 2 години. След дълго лутане по лекари и билкари, който твърдяха че при мен няма проблем и блъскаха мъжа ми с хормони, един слънчев ден при посещение на поредния лекар и хоп ендометриоза. Пих няколко месеца противозачатъчни, но без ефект и на прегледа лекарката ми каза операция / косите ми настръхнаха, та аз дори не боледувам / и от страх избягах. Отидох във Варна да гладувам, бях чула, че имало успех при кисти на яйчниците. Два пъти правих гладувания от по 20 дни, но и тук нямаше ефект. И накрая се реших инвитро!!! Отивам в София при доцент Щерев, влизам в кабинета и там ме питат какъв е проблема, аз вече така се бях шашнала, че казвам аз съм за инвитро и питам колко пари трябва да платя / дори вече ги носех /, лекаркарка ме гледа учудено и казва първо трябва да установим проблема, аз вече чела брошурите от вън, че инвитро се прилага точно при ендометриоза, си държа на моето. Оказа се, че без операция няма да мина, и страх не страх - резнаха ме. На изписването от болницата, лекарката ми казва - хайде сега пробвайте се сами няколко месеца и ако няма резултат пак при нас. Трябваше да хода обаче на контролни прегледи как зараства операцията и след четири месеца на Диферелин / влизаш в критическата / ми казват трябва инвитро - икси има проблем при мъжа и няма друг начин. Моето мнение е, че проблема при мъжа ми не е толкова страшен, а и при мен все още ендометриозата не се е появила, но така мисля сега, а тогава - каквото кажат слушам и изпълнявам. Ако това е дългия метод с потискане няколко месеца значи и него съм минала - и смятам че не добър метод, кай каквото да говори. Не може да искаш организма от критическата възраст изведнъж да започне да потдава на стимулациите. При мен точно това се получи, първия път имах по-малко фоликули - 8 и не толкова качествени. Докато при втория път по краткия метод, но вече без здраво потискане имах 12 фоликула. Стимулираха ме с пурегон и декапептил.Мнението на лекарите е че те своята работа са я свършили и всичко на татък е божа работа. Но и никой не те кара да се хвашаш на хорото, 20% успеваемост молиш се да си в тях. Е аз не съм, парите са на свършване и съм решила след като се пробвам сама до пролетта / защото вече нямам вяра на лекари / да пробвам инсеминация. Съвет никой не може да ти даде, може да имаш късмет и да успееш, но трябва да се пробва, за да не се обвиняваш след време- е трябваше да пробваме това, онова!!!