Всички в този клуб се стремим да създадем живот,а кажете ми момичета,когато виждам,че мой близък човек умира,какво може да се направи?-нищо!безсилни сме пред смъртта!изпитвам не само мъка и болка,а гняв,изглежда господ е решил да ми стовари всички неволи на този свят.Човек трябва да бъде силен-знам,но не ми остана кой знае колко сила,а най-лошото е,че в този случай силата не помага.,безсилни сме...

колкото повече знаеш,виждаш колко повече не знаеш!

Морковче, няма да помогне болката и гнявта.
Ужасно е, страшно болезнено е. Какво и да ти кажа е, безсилно.Опитай да превъзмогнеш, да преоодлееш, да си внушиш, че живота все пак продължава. Не мога по изтъркани думи да ти кажа, не че на мен ми е помогнало нещо, но ми беше мило, когато някой се опитваше да ... Да влезе в положението ми.
Опитай се да се стегнеш!
Смъртта е нещо по-леко от живота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила, за съжаление е така - безсилни сме.
Не мога да те успокоя с нищо, освен да ти пожелая един ден отново да бъдеш силна и спокойна. Смъртта е част от живота, неминуема е, понякога несправедлива и твърде ранна.
Нормално е да изпитваш болка и гняв, нормално е душата ти да се разкъсва и да плачеш от отчаяние...Имаш право на мъка.
Прегръщам те.

Редактирано от Free Soul на 22.03.04 09:25.

... което баба ми ми повтаряше - Всеки проблем има решение и за всяко нещо има път, по който да се върви. Има само едно нещо, което хората не могат да решат - и това е смъртта. Затова трябва да я приемем като част от живота.

Имай надежда мила - поне можем да намерим решение да създадем живот!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каквото и да кажа, знам ц, че няма да те успокои, защото и аз преди няколко месеца се чувствах като теб. Усетих болката по загубения скъп човек. Тогава и аз се питах, защо все на мен, защо трябва само да губя, защо...защо... защо...
Тогава разбираш, че си безсилен пред смъртта и се питаш- какво ти остава? Ти сама го каза, остава ти нещо велико- да създадеш новия животАз вярвам и ти го желая! Бъди смела, мъката остава, но не позволявай тя да заеме напълно твоя живот!

Мило Morkovche,

Зная какво изпитваш. Съвсем наскоро загубих баща си... Виждах как от ден на ден губи силите си и .... бях безсилна. Болката никога не се преодолява...
Единственото което бих те посъветвала е да не подтискаш чувствата си - споделяй ако имаш нужда, плачи когато те боли, дори крещи, ругай когато изпитваш гняв и отчаяние. Хората които те обичат ще те разберат. Не задържай нищо в себе си. Нищо!

Milo,momiche,
Znam prez kakvo minavash i sashto mnogo dobre razbiram tozi gniav i bolka i dori omraza...Naskoro izgubih moiata maika.Tia mi beshe cialoto semeistvo.Az jiveia s maja si v USA,a tia - samichka v Balgaria.Boleshe me za tova,che ne mojeh da bada vinagi do neia,no me krepeshe radostta i ot tova che sam tuk,a i neprestannata nadejda che shte ia zaradvam s vnuche.Veche 5 godini pravim opiti/vsichki rezultai sa hubavi/,i vse oshte neuspeshni.Vinagi si predstaviah kak tia shte se usmihne kogato i podnesa novinata,che ste stava baba...tova me krepeshe vseki nov mesec.Kogato razbrah predi godina i polovina,za kovarnata bolest rak,biah slomena,ozlobena i gnevna kam vsichki.Zashto,zashto tova se sluchva?Kakvo tolkova sme napravili da go zaslujim?Zashto drugi jeni zabremeniavat bezproblemno,i zashto drugi pak stavat shtastlivi babi...vseki mesec s po-goliamo nastarvenie se vkopchvah za ideiata,che tozi pat shte stane...nanovo razocharovanie,no nadejda ne gubeh...tova me krepeshe za da jiveia...inache ne vijdah veche smisal...Kogato ujasnoto se sluchi,biah slomena...ne mojah da napravia nai-liubimia si chovek shtastliv....Togava do men beshe moia saprug...toi mi vdahna otnovo nadejdata s libovta si i s prisastvieto si.Ot niakde poluchih sila,sila da se spravia s bolkata,sila da se spravia s gneva i sila,koiato da dam na moite baba i diado.V momenta znam i sam sigurna i ubedena,che moiata maichica e vse oshte s men i vinagi shte bade.Tia iska da sam shtastliva i da prodaljavam napred,tia e moeto angelche koeto me pazi i koeto bdi nad nas.Nauchih,che smartta e prosto chast ot jivota,a jivota e vechen.Pomisli v/u dumite "Triabva da se dorasne do chuvstvoto,che Dushata shte jivee vinagi,nezavisimo dali v plat ili izvan neia i che segashniat nash fizicheski jivot e samo sredstvo za proiaviavane na nasheto istinsko AZ."Az viarvam v tova i to me krepi.Jivota otnovo zapochna da ima po-veseli cvetove i otnovo nadejdata se varna.Znam,che edin den,kogato mu doide vremeto i nas shte ni poseti edno malko nevinno angelche izprateno ot gore..i jivotat shte bade oshte po-hubav i usmihnat!

Почти всички, които трябва да приемат мисълта за смъртта на близък човек, през даден период изпитват много гняв. Това се смята за един от етапите на преодоляване на скръбта. Да, животът продължава, но преди това трябва да се изживеят мъката и болката.

Хората, които изглеждат прекалено силни в тежки моменти, на практика не преодоляват в достатъчна степен загубата. Моят съвет е не да се стремиш да бъдеш силна, а да намериш човека (или хората) с които би могла да споделиш мислите си и да изразиш емоциите, които те връхлитат.

Не бъдете суеверни! Това носи нещастие!

Здравей мила! Много е трудно, всички сме губили близки хора и както казваш - безсилни сме да направим каквото и да е. Но, за съжаление такъв е кръговратът на живота - един умира - друг се ражда. казваш, че нямаш повече сили... Мога да си мисля как се чувстваш, но бъди сигурна, че имаш още много, много сили... Не само за лошите неща, които ни съпътстват, кажи-речи ежеминутно, но и за ХУБАВИТЕ! Не се предавай!

Мило Морковче, когато миналата година ми съобщиха, че баба ми е починала счупих телефона от гняв. Толкова исках да я видя пак и следващото лято и пак да ми омеси любимата питка на жар... Сякаш с нея си отиде детството ми, нищо че бях вече на 30 г.. Този факт и 4-те години (тогава) неуспешни опити за бебче ме запратиха на дъното на депресията.
Благодарение на съпруга ми сега съм доста по-добре.
Не съм убедена, че само силата помага в случаи като този. Това, което на мен ми помага да приема абсурда на живота и смъртта е, че се опитвам да приема нещата със смирение и да вярвам, че един ден ще ни се разкрие Смисъла. Вярвам, че душата продължава да живее след смъртта на тялото и от това ми става по-леко.
Можеш да се молиш, молитвата помага много.
Прегръщам те.
Зара

ПП Гледах един филм - в него цитираха Хемингуей по повод смъртта на детето му (май??). Предавам по памет: "Гневът не се е появил заради загубата. Той винаги си е бил там, но не го забелязвах преди. Любовта не е по-дълбока от гнева, но е много по-необходима. Дай ми сили да превъзмогна болката."

Редактирано от 3apa на 23.03.04 04:51.