Вече една година откакто съм в клуба а няма резултат
от няколко дни се ровя в архива на клуба и виждам как много момичета отдавна са излезли от нашето клубче и са забравили за проблемите а аз... още си вися тук. направо ми се реве... знам че звучи много егоистично, знам че има и много други момичета които са в това клубче и се борят с проблема от по отдавна, но... това никак не ме успокоява. вече започвам да си мисля че ..... няма скоро да пусна най-хубавата тема на света......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

си така.... .аз се чувствам по абсолютно същия начин....макар че звучи зле .... имам някаква завист....... съжалявам че го казвам....... и точно сега дойде една жена да ми каже без дори да ме пита имам ли проблем или не-как нейна приятелка не могла да има като мен деца 5-6 години и отишла в някаква черква, където Богородица е права не седнала и веднага забременяла..... е почувствах се ужасно, случва ми се за първи път!!!!!! Трябва да сме силни, макар че вече съм в графя бездетни, явно.........

Нека сме добри.....

Оф, мила zlatkap, какво да ти кажа !? Нещо са ми изчезнали спосоностите за приказки и никакви думи не ми идват на ума. Знам, че не трябва да се оставяме на отчаянието, да не падаме духом, да вярваме и т.н., но в момента и аз съм изпаднала в една дупка и съм една такава ... никаква Не, не съм се отчаяла, а по-скоро съм в безтегловност и в някакво апатично настроение.
Най-се оживявам като се заиграя с някое детенце - на приятелка, позната или с племенника ми, като в последно време страшно ми се е засилило това разнежващо чувство. При всяко детенце или бебче се разтопявам, а преди не бях чак до такава степен. Опитвам се да не мисля за това колко много ми се иска и аз да си имам вече, но пусто не мога. Ще вляза в релси, обаче ето сега ми е такова състоянието.
Като знам от колко време си мечтая за дечица и все отлагаме поради една или друга причина. Първо, понеже съм от по-консервативните, да е като решим да се оженим; после след като решихме - да е след сватбата, за да не съм бременна на сватбата си; след това, понеже щяхме да ходим на сватбено пътешествие и после на море - да е и след тях, защото нали не е хубаво до 3-я месец да се ходи на море... Все съм си мислела, че няма да е толкова трудно да забременея, вярвах, че почти веднага ще стане - колко наивно, за толкова неща бях неосведомена (колкото и да ме е срам да си призная).
Да знам, че не е кой знае какъв периода на опитите при мен (от лятото '03 - след морето, разбира се), ама това не ми помага да не изпадам в такива състояния като сегашното ми. Обикновено съм оптимистичен човек, но в последно време може и на каръщината около мен да се дължи, нещо издадох фронта. И сега какво съм се разписала, до сега не съм писала чак толкова, ама темата ми подейства като отдушник на насъбралото се в мен в последно време. А може би да се дължи и на ПМС - от утре очаквам ежемесечната случка.
Извинявам се ако съм досадила, но пък поне ми олекна!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен още не ми се е случвало да ми го кажат в очите но то се усеща -по отношението което имат към мен... иска ми се да заплача но единственият резултат е че ме цепи главата, вечно съм в лошо настроение, нямам желание да излизам, нямам желание за купони , нямам желания за работа...въобще ставам половин човек... сигурно това е просто етап, сигурно ще го превъзмогна скоро, ще вдигна глава и ще продължа да се боря, но понякога е просто непоносимо......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За това сме тук, за да се изслушваме и помагаме. Много ти стискам палци, този път да сте успели. Знам, че стане рано или късно при всяка от нас - просто не трябва да се отчайваме. Аз съвсем отскоро съм в клуба и не мога да кажа, че съм чакала колкото вас (само някакви си 2-3 месеца), но да си призная много ми е кофти че не стана веднага. Явно така поне при мен не може. И аз около себе си имам приятелки които даже без да планират и искат забременяват ужасно лесно. Ех, защо не съм от тях . Но въпрек и това - знам че ще стане все някога. Аз няма да се предам, дори и след години (дано не ми се налага да чакам толкова). Момичета не се предавайте и вие.

Усмихвайте се повече, за да е по-весел живота

зайо байо, поне твоето подскачащо зайче ме кара да се усмихна, много е сладък. знам че не трябва да се отчайваме напълно но колкото и дълго човек да се опитва да е" в кондиция" в един момент просто маската изчезва. може би просто трябва да потъгуваме малко и после ще имаме сили да продължим напред. а пък ти пийни от сокчето на колибри, може това да помогне

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами недй мила. Занимавай се с нещо и ще видиш, че няма да мислиш толкова много за това. Поне така аз се спасявам. Излизай, забавлявай се, чисти си къщата, готви и си пусни малко музика, попей си и забрави за проблема. А вечер като легнеш до любимия човек се наслаждавай на момента (макар че това най-трудно става - затова изпии чаша вино и ще е мноооого по-забавано - съмнявам се че ще навреди)

Не се отчайвай а вярвай че ще стане.

Усмихвайте се повече, за да е по-весел живота

Какво е сокчето на Колибри

Усмихвайте се повече, за да е по-весел живота

момичета, обичам ви!
Като чета тук и се насълзявам.... тази тема ме трогва много дълбоко....
все още са ми много близки тези чувства и емоции и мисли....
не мога да забравя и моите огорчения и болки ....и сълзите....
и наистина - има моменти, в които е хубаво просто човек да си потъгува и да се отдаде и на това чувство.... то успокоява...
Само че вярвам в доброто което чака всяка от вас! Вярвам го толкова силно, колкото го вярвах и за себе си...
Целувам ви и ви давам от моето сокче , дано ви се услади и ви облекчи тъгата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте,ето ме и мен.Наистина е ужасно чакането на едно така желано бебе,но какво да се прави.Трябва да сме търпеливи и да не се отчайваме.Наистина не е честно!!!.Има жени които не искат да забременяват,раждат,и не полагат никакви грижи за децата си......при тях става толкова лесно....
Сигурна съм,че и при нас ще стане,можеби трябва само да повярваме.