Мили момичета, всички сме чували, че "трябва да се успокоиш и да не мислиш, щото еди коя си така не могла да забременее дълго време, но като се успокоила и то взело, че станало"....
Психолозите описват няколко етапа при проблемното забременяване.
Такива са и етапите при неизлечимо болните (спомнете си мюзикъла "Ах, този джаз" на Боб Фос).
1. Отхвърляне (това не може да се случи на мен, след още 2-3 месеца и ще съм бременна)
2. Гняв (защо точно на мен, съдбата е несправедлива...)
3. Пазарлък (ако ми се размине, ще направя еди какво си...)
4. Скърбене и приемане - постепенно свикване с мисълта, че може да не стане.
Тези етапи имат различна продължителност (дни, месеци, може и години) и често се смесват един с друг.

Напоследък се питам какво точно означава да се успокоиш.
Мислите ли, че "да се успокоиш" означава да приемеш и заживееш с мисълта, че МОЖЕ и да НЕ стане ?
Или просто значи да си намериш някакви, отвличащи вниманието занимания?

Да добавя - не съм в песимистично настроение, а се опитвам да вникна в смисъла на "успокояването".

Нова година - нов късмет за всички !

Редактирано от 3apa на 06.01.04 19:10.

Аз махнаха термометъра от нощното ми шкафче... сега не знам кога ми е овулацията.
На всичкото отгоре баш когато най-много трябва да се стараем, аз ставам нервна, държа се като дърво и тавам ужасна и комплексирана жена... е как да ме пожелае мъжа ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И моят термометър беше изчезнал за 3-4 месеца, но пак се появи .
Да уточня въпроса за успокоението - то следствие на съзнателно самовнушение ли е (например: "ето сега ще спра да си меря температурата и няма да влизам в клуба поне половин година"), или идва от самосебе си след години, когато вече съвсем ти е писнало и душата повече не иска да страда?

Диде, като те гледам на снимките не мисля, че имаш причина за комплексиране.

Редактирано от 3apa на 07.01.04 00:15.

Привет от мен и благодаря за подкрепата!
Според мен това успокоение трябва само да си дойде.. иначе надеждитв пак ще продължат.Дори и да си казваш, че повече няма да мислиш за това, пак продължаваш да го мислиш щом си го казваш.
Трябва да се случи нещо, което да те грабне и да ангажира мислите ти... това е според мен.

Приятен ден от мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Успокоението " би трябвало да дойде от самосебе си,без да го осъзнаваш. Поне така стана при мен. На последния гинекологичен преглед ,гинеколожката ми каза че този фоликул не е достатъчно голям и най вероятно няма да има овулация. Това съвсем ме отказа и реших да отивам в София да си правя цветна снимка. Започнах чрез познати да си уреждам снимката ,час,лекар..... колкото наближаваше все повече се притеснявах и само за тази снимка мислех. Така и не помислих през целия месец че може и да не ми дойде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм плътно на точки 1. и 3.
И наистина не зная какво значи това "да се успокоиш". Ако означава "да приемеш и заживееш с мисълта, че МОЖЕ и да НЕ стане " то аз не мога никога да се успокоя, а ако пък значи "да си намериш някакви, отвличащи вниманието занимания" - пак не мога да се успокоя, защото ми е в зодията да мисля за 100 неща наведнъж. А този ми проблем винаги го има в съзнанието и каквото и да правя, мисля за него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен това е невъзможно.... и не мисля, че е изпълнимо....

Факта, е че сме жени и щем нещем всеки месец следим цикъла си (след като знаем кога сме неразположени, знаем кога е ОВУ и кога горе-голу ще ни дойде) С този цикъл минава живота ни и винаги се съобразяваме с него.

Освен това всяка от нас ходи редовно на гинеколог - още 1 причина да не можем да забравим за проблема. А ако трябва да си планираме и изследванията.... КАК да не мислим за това?

А и всеки ден почти сме в клуба... това не ми прилича на успокояване и не мислене за проблема....

Е, когато забременеем (в което не се съмнявам), всяка от нас ще потърси под вола теле и ще реши, че е била по-спокойна от всякога преди да й се случи. Но само сега знаем дали наистина е така... за мен поне - не е

Точно! И аз си го мисля същото. Няма как изобщо да не мислим за това. Колкото и да се опитвам, не мога да не мисля и да не смятам, а още повече, че почти винаги си усещам кога ми е овулацията и няма как да не мисля точно тогава. Опитвам се да не търся постоянно симптоми, но често това става неволно. През цялото това време обаче гледам като мисля, то поне да гледам позитивно на нещата и да не падам духом. Неизбежно е да няма моменти на черни дупки, но все пак се справям за сега.
Също си мисля, че после ще се търси под вола теле, но знам също така, че не може въпреки всичко, тайничко в себе си всяка да се е надявала да е станало.
За мен също няма как "изобщо да не се сещам"! Обаче продължавам да се надявам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, успокоение:"Какво беше това?"
Нещо напоследък хич ме няма в успокоението и спокойствието. Все за нещо мисля и съм станал;а толкова нервна, че избухвам за щяло и нещяло.Не искам да съм такава и се опълчвам срещу това, в което съм се превърнала, но борбата със самата мен е доста трудна.
Е, аз обаче не се предавам лесно.Въоръжих се тук с книги за самоконтрол на ума, поизчетох нещо за йога и какво ли не и почнах да се опитвам да си изградя своя система, която да ми върне душевния мир. За сега резултатите не са кой знае какви, но определено усещам, че съм на верния път.
По въпроса за бебето нещо на моменти ми писва да мисля. Миналата година каквото чух направих. Превърнах къщата в аптека, ходех на църква и се молех, пих какви ли не боклуци, побърках се от мислене какво и защо не става. Ползата беше никаква. Затова сега съм решила ще си живея живота и ако има нещо да става да става. Нямам нито сили, нито желание повече да ходя по болници (самата им миризма ме разболява).
Не, не съм се предала просто някак си смятам, че за мен това не е начина и че отговорът мога да намеряи по друг начин и сама и да достигна до желаната цел, мамар и както винаги бавно и с доста усилия. То, като се замисля май почти всичко в живота ми съм си го отвоювала с борба, така че отново ще се впусна в реалния живот и ще постигна това което искам.

Предизвикателствата правят живота интересен. Преодоляването им му придава смисъл.

Според мен успокоението идва с течение на времето и най-вече след като стигнеш дъното на отчаянието и се видиш в огледалото на какво приличаш, какво правиш на партньора си и докъде си се докарал изобщо. Аз мисля, че преживях това и сега живея в пълна хармония със себе си. Пак ходя на лекар, но е по-различно. Няма го това очакване и я няма тази мисъл, с която ставах и лягах преди. Минах на този етап много бързо, защото много бързо получих информация за самия проблем. И като заключение мисля, че точно това е най-важното, много бързо да се информираш и да вземеш мерки. Тогава идва и успокоението.