ВСИЧКИ НИ КАЗВАТ ДА БЪДЕМ СПОКОЙНИ,ДА ИЗБЯГВАМЕ ВСЯКАКВИ НЕРВИ И НАПРЕЖЕНИЕ.ВЪПРОСА МИ Е КАК??НАЛИ ПОВЕЧЕТО ХОДИМ НА РАБОТА,ТОВА ЛУДО ЕЖЕДНЕВИЕ,ГРАДСКИЯТ ТРАНСПОРТ И ПОСТОЯННОТО БЪРЗАНЕ,А ДА НЕ КАЗВАМЕ ЧЕ НА РАБОТНОТО МЕСТО ВСЕ НЯКОЙ ПО-ВИСШЕ СТОЯЩ ОТ ТЕБ ЩЕ СЕ НАПРАВИ НА ИНТЕРЕСЕН И ЩЕ ЛАЗИ ПО НЕРВИТЕ /ПОНЕ ПРЕЗ ДЕН СЕ НАМИРАТ ТАКИВА,АКО НЕ И ВСЕКИ ДЕН/.
ПОНЯКОГА СЕ ПИТАМ ЗАЩО ГИНЕКОЛОЗИТЕ НЕ НИ ИЗПИСВАТ НЯКАКВИ УСПОКОЯВАЩИ-ХОМЕОПАТИЧНИ НАПРИМЕР.НА СВОЯ ГЛАВА АЗ НЕ СМЕЯ ДА ГИ ПРИЕМАМ.
КАКВО СМЯТЯТЕ ВИЕ ПО ВЪПРОСА?????

Повярвай ми, не само ходенето на работа и градския транспорт са причина за стрес.. Посъветвай се с хомеопат, гинеколозите имат други задължения. Само знам, че ако човек не си помогне сам , и Господ не може да му помогне.
Поздрави и успех!

И защо си на капс лок?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно съм съгласна с теб. Живот без стрес няма и ако сами не го преодоляваме някак си, няма друг начин. Аз например упорито си повтарям, че животът е прекрасен въпреки всичко, че съм много щастлива, защото съм млада, способна, защото имам човек, който ме обича и, че имам много шансове пред себе си. Е, не е лесно с всичките проблеми, но трябва да продължаваме въпреки тях.

Айви

Ако хубавото още не ви се е случило, радвайте се, защото то предстои.

Животът ни е такъв каквито сами си го правим.
Можем да сме стресирани и най-спокойната обстановка - в гората или някъде на природа - защото сами сме си го причинили с вътрешното си безпокойство.
И може да сме щастливи в най-забързания, динамичен и шантав град...
зависи от нас доколко ще се поддадем на атаките на околната среда.
Е, наистина рискът в големия град е по-голям... затова и ни е необходимо по-положително мислене и повече оптимизъм...
и вяра, и надежда, и любов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярно е че най-важно е да сме спокойни.Всеки знае че е трудно.Аз например имам колежка , която само като ми се мерне пред очите и кръвта ми започва да ври и кипи.Не мога да я понасям и постоянно си намирам повод да се дразня с нея.Но трябва да се примиря/сигурно и тя не ме търпи/Та същата тя не може да бъде изкарана от равновесие.Ти и викаш нещо,казваш и че е некадърна,а тя само стои и те гледа.Мъжът й е същият.Не повишават тон ,само мънкат под нос и са ДЯВОЛСКИ СПОКОЙНИ!Стане 12.00-тя излиза обедна почивка.Дойде 17.30 си тръгва от работа.Нищо не може да я трогне.За спокойствието й казвам ЕВАЛА