Момичета, знаят ли роднините Ви - разбира се най-близките за вашия проблем Сподели ли сте с тях или предпочитате да мълчите?!
Аз толкова пъти се опитвам да намеря подходящ момент, но като се замисля колко тревоги ще им причиня се отказвам! Мисля, че поне моите родители след това много ще ми се сърдят че съм крила от тях! Какво да правя - кажете?!

Аз си мисля, че не е зле да знаят, въпреки че баща ми не знае каква е причината при нас(още не съм му казала).

При мен положението е следното:Майка ми и баща ми знаят, а също и бабите ми и дядо, както и сестра ми, но нищо не коментирам с роднините на мъжа ми.
Въпросът ти е много деликатен, тъй като хората са различни и реагират различно, но все пак мисля, че ако споделиш с майка ти ще те разбере. Аз поне така бих направила.( на мен майка ми и баща ми въпреки, че понякога доста се притесняват много ме разбират и подкрепят, а също така заедно с мен се информират за много и различни начини за преодоляване на проблема)
За жалост при мен проблема винаги са били роднините на мъжа ми.Не ги разбирам и много ме нервят защото са доста завистливи и неискренни, което много затруднява и обременява общуването.Винаги трябва да премислям по 1000 пъти какво ще кажа и направя с тях и въпреки това темите и допирните точки са ни много малко.В тоя ред на мисли предполагам, че ако те знаят за проблема ще ми се нахвърлят с упреци и какво ли още не.

Предизвикателствата правят живота интересен. Преодоляването им придава смисъл на живота.

Редактирано от Silwi25 на 01.09.03 10:36.

Моите родители знаят и много ми помагат честно казано.
Наистина доста се притесняват, но ми оказавт голяма подкрепа.
Не знам какво щях да правя без тях.

Здравейте момичета!
Аз също не съм споделяла нашият проблем с никого.
Нямам представа как ще реагират, но мисля, че няма да има проблеи, а ще срещна подкрепа и разбиране.Все още няма да ги занимавам, за да не ги тревожа.Ще се борим сами със съпруга ми и разбира се с Ваша помощ!
Само с Вас - в този клуб мога да си споделям без да се притеснявам!
Благодаря Ви, че Ви има!!!

Някои от моите роднини знаят,някои - не. Аз решавам кой да знае.. Който много любопитства бива уважен с красива усмивка,и с питане "а защо искаш да знаеш?" Обикновено млъкват. А най-често казвам,че не му е дошло времето,т.е.,рано ни е.Което ги учудва ,защото хич не ни е ,ама мен какво ме интересува

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И при мен е така, за проблема ми знаят само най близките ми приятелки! Майка ми не я притеснявам, но мисля че тя се досеща, за какво точно ходя на доктор! но не ме пита, защото знае, че няма да и кажа, не за друго, ами за да не я притеснявам, и тя не е добре със здравето, разбира се други проблеми!
А що се отнася за роднините на съпруга ми! И дума не обелвам пред тях, искам един ден само да им кажа: "Ние чакаме бебе"!!!!
А тя /свекърва ми/ ми споменава :"Ти не знаеш ли, ами еди кои си /примерно техен братовчед/ чакат второ дете"!!! Не мога да ви опиша, как успявам да си задържа сълзите!!!! А си мисля, че ми го казва нарочно, за да се усетя че и тя явно чака да стане баба!!!! Ами на мен ми се иска хиляди пъти повече от нея!!!

Ние сме казали на родителите си. Според мен трябва да им кажеш за да те оставят на мира иначе само подпитват!
Мира

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря Ви момичета! Проблемът наистина е много деликатен! Аз също мисля, че моите родители ще ни разберат и подкрепят. Точно защото много ще се тревожат, а здравословното им състояние не е цветущо искам да им спестя тревогите. Споделила съм само с близки приятели, които наистина много ми помагат.
За сега никой не задава въпроси, сигурно мислят че още ние не сме се решили за това, но...
А за родителите на съпруга ми - положението е същото като при вас! За там аз предпочитам съпруга ми да реши кога да им каже!

Здравей,
Аз казах на нашите съвсем скоро и те много се притесниха, особено майка ми. Баща ми като че ли е по-сдържан и не ме пита. Наложи се доста неща да им обяснявам, защото се оказа, че и хабер си нямат от тези проблеми, пък аз си мислех, че интелигентни хора, знаят много. Майка определено е много разтревожена и се налага да я успокоявам вместо тя мен, но пък на мен не ми тежи за сега да го правя. Лошото е, че около нашите има хора без деца, някои си осиновиха, но при нито едно от семействата нямаше бебе и предполагам, че тревогата на майка ми е заради това. Те не знаеха колко е напреднала медицината в тази област вече и единственото, за което са чували е "ин витро". Родителите на мъжа ми не знаят, може да се досещат за какво търчим по лекари, но ние нищо не сме им казвали за да не ги тревожим и макар, че и двамата са изключително сдържани във всяко отношение, аз не знам как ще реагират на такова нещо. Свекърва ми е медицинска сестра и ми помага много за разни доктори, изследвания и пр. но за този проблем не съм я търсила до сега. Ако и те се разтревожат като майка ми, няма да ми е много по вкуса. От приятелите знае само кумата ми, но тя ми е много близка и на нея мога да й рева, за да ме успокои. Според мен трябва много внимателно да помислиш на кого да кажеш.
Успех!



Когато има желание, има и начин!