Момичета, определено виждам, че сте доста запознати по разни теми и искам да ви питам ЗАЩО НА ВСИЧКИ ОТ ФОРУМА КОИТО СА ПРЕЖИВЕЛИ СПОНТАННИ АБОРТИ СА ИМ КАЗАЛИ ДА ИЗЧАКАТ ТРИ МЕСЕЦА, СЛЕД КОЕТО ДА ПРОДЪЛЖАВАТ С ОПИТИТЕ ЗА БЕБЕ, а при мен и след двата спонтанни аборта ми казаха да си чакам по шест месеца
По различен начин ни правят абортите или???

здравей,
на мен ми казаха също 6 месеца да се пазим. И аз когато видях че на някои момичета им казват 3 месеца се зачудих, но после прочетох че това е минималнит срок за възстановяване на организма, а казват 6 месеца за да се отпуснат момичетата психологически. Честно казано мен ме хвана много яд защото аз разбрах че може 3 м. сравнително скоро /преди 3-4 месеца/ а вече чинно бях изчакала цели 6 само съм губила време
е, разбира се, всеки си знае най-добре.,
поздрави

какво лечение ти назначиха след абортите. къде ходиш на лекар. през какъв период са

лечението - 10 дни антибиотик + едни малки хапченца, които взимах докато спре кървенето

абортите - първият на 1.11.2002г (7г.с.), а вторият на 26.05.2003г. (11г.с)

за жалост в града, в който живея смятат, че е нормално да изчакам и трети аборт, за да тръгна по изследвания , но аз на своя глава от другата седмица ще се заема с въпроса - особено след като видях, че едно момиче от форума се е изследвало още след първия аборт на своя глава и се е оказало, че е имало причина!

Да знаете - първия път се преживява някак и всички твърдят, че втория вече ще стане, но след втория загубих всякакво желани да пробвам терти - толкова ме е страх да не се случи отново същото
Наистина ще ми е много трудно да го преживея трети път и физически и психически

Не се притеснявай без основания.Отиди и си направи изследванията. Докато чакаш да се възстановиш.
Не се страхувай това само вреди! Ела до София и тук се заеми, ако трянва ще помагаме със записване на часове и разни такива.
Поздрави

Благодаря ти за отзивчивостта
Ако се стигне до идване в София (а то сигурно накрая така ще стане, поне за някои от изследванията, които съм си наумила) ще ви извикам на помощ!
Още веднъж благодаря и много се радвам, че ви има! Наистина е жалко, че всички тук споделяме някакви лоши съдби, но аз вярвам ,че един ден и на нашето рамо ще кацне птиченцето на щастието... както при теб Влас :)

моя приятелка също от провинцията 7години ходи по мъките/2 спонтанни аборта в първите месеци,1 в 6-ти месец и 1 в 8-ми месец/,а сега има близнаци на 1година,но тя ходеше редовно на прегледи в майчин дом , а накрая като забременя стоя цялата бременност в Майчин дом и казваше,че ако тръгнат да я изписват ще седне отпред на пейките пред болницата и там ще спи,защото много се страхуваше от пореден аборт,а там беше под непрекъснато наблюдение.Съветвам те като забременееш отново да се посветиш изцяло на това/но не да мислиш непрекъснато кога ще дойде аборта/,а просто да си правиш непрекъснато изследвания и да знаеш,че има лекар на когото да разчиташ във всеки момент т.е.да се чувстваш спокойна.

какъв е този аборт в 8мия месец? би трябвало да спасят бебето.

Aз съм на мнение, че чакането от 6 месеца е оправдано. След моя първи аборт в Канада ми казака да изчакам 1 месец! Бг доктора ми каза да не си правя експерименти и да изчакам 6, но аз съм си дървена глава. Чаках 3 и направих аборт на същият ден от бременноста. Следващото чакане беше 6 месеца, но за съжаление се оказаха много повече, почти 1 година. Резултата е 1г. 2 м. терминаторче, за което обаче на сабствена глава си бих прогестерон след като разбрах, че съм бременна и след съгласуване с Бг лекара ми по телефона де.
Изследвания не съм правила, макар че много ми се искаше. Докторите твърдяха, че няма причина за правене на такива.
Всъщност и аз като теб бях загубила желание за 3-та проба, всъщност ужасно ме беше страх и мисля, че чак когато се успокоих успях да забременея.
Направи това, което ще те накара да се чувстваш спокойна.
Пожелавам ти късмет и скоро да ни зарадваш.

Може би не съм се изразила правилно,но тя роди в началото на 8-ми месец,бебето живя 2дена и умря,но за съжаление не си спомням повече подробности,но знам,че беше зашита,защото не можеше да задържа.За съжаление не съм запозната с подробности по темата за абортите,защото моят проблем засега е ,че не мога да забременея,но това което написах го дадох за пример и исках да ви кажа,че надежда има винаги,а ние трябва да сме по-спокойни,по-търпеливи и най-вече упорити!