Чета какво пишете в клуба и стигам до извода, че сте щастливи в сравнение с мен. Аз вече съм на път да се отчаям напълно.
На 34 години съм. Мога да забременея само ин витро. С приятеля си живея от година и половина. Между нас всичко е прекрасно... да, ама не.
Всеки път, като спомена за опит с цел забременяване (всъщност правила съм го 2 пъти), получавам в отговор поглед, забит в земята, и "Не мога да взема такова решение под натиск". Аз му обяснявам, че ако съм на 25 г., ще го чакам търпеливо, но просто нямам много време. От една страна не искам да го притискам или изнудвам, от друга съм почти сигурна, че инициативата никога няма да бъде негова. Губя надежда, че ще мога да имам дете от него, а времето си тече.
Той ме обича - не се заблуждавам, не съм нито малка, нито глупава. Просто хич, ама хич не е настроен на вълна "деца".
Ако го оставя, ще е само заради този проблем и ще се чувствам нещастна. Ако остана с него, най-вероятно ще трябва да се откажа от деца изобщо. Това ме измъчва ужасно. Освен това ми е адски противна мисълта да търся друг мъж с цел разплод.
Виждам, че всички вие сте получили разбиране от мъжете си и се борите заедно. Моля ви, кажете ми - някакъв специален подход ли се иска? Може пък да питате и тях:-)
И ако при мен така или иначе не се получава, какво да правя? Има ли сред вас някоя, която да се бори с проблема сама?

Е,е,е,е!!! Това не ми хареса,"аз ли съм най зле","вие сте щастливи в сравнение с мен",неподходящи думи,мисля....При теб няма доказани проблеми,мила,не можеш да кажеш че си зле изобщо! Това е клуб Проблемно забременяване,всички искаме дете НО НЕ МОЖЕМ ДА ГО ИМАМЕ ПОРАДИ НЯКАКВИ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРИЧИНИ! Твоя проблем е от съвсем друго естество,недей така! Радвай се,че нямаш физиологични проблеми!

Иначе не зная защо приятеля ти не те подкрепя в желанието ти да имаш дете..... Ако съм убедена в желанието си,а мъжа до мен не ме подкрепя,не знам какво би ме задържало при него! Това съвсем сериозно! Може би съм свикнала да получавам винаги подкрепа от мъжа ми,а може би отстоявам принципите си.. Но трябва сериозно да поговориш с приятеля си,не е добре,че възприема идеята за бебе като натиск! Може би начина по-който му го казваш го притеснява..
Не знам какво да ти напиша,не мога и да си представя,че мъжа ми не иска да забременея
Поздрав и успех! Дано някой те посъветва по-добре от мен.


P.S. Чак сега обърнах внимание,че си написала,че можеш да забременееш само инвитро,извинявам се

Защо? Какво ти е?

Редактирано от Wildberry на 29.05.03 10:44.

Ох, не си прочела внимателно. ИМАМ ФИЗИОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ - липсват ми двете тръби и единия яйчник! А това, че приятелят ми не ме подкрепя, прави положението още по-лошо.

Съжалявам много Моля за извинение!

Поговори отново с приятеля си! В крайна сметка ако те обича,ще те разбере,нали

Абе не съм оптимист...
Вече си мисля, че може би трябва да го почакам най-много до следващата година и ако продължава да не ще, да си търся спермодарител... И ако дай Боже родя, да си гледам детето сама. (Да чакам хубава връзка с друг мъж май е безсмислено.)
Само дето много ми се ще да стане по другия начин...

При нас мъжът ми иска бебето повече от мене, той го иска още от времето когато се познавахме от един месец.
Твоят случай е много сложен - трябва да избереш между това, дали да живееш с този човек, знаейки, че той не иска дете от теб ( или с теб, ако си осиновоте) или да живееш без него и да си направиш ин-витро с донорска сперма....Мдааа, честно казано аз бих сменила мъжа! НЕ искам да ти звуча крайно, но смятам, че той не те обича достатъчно и просто си губиш времето. Един мъж или е луд по теб и иска да сте заедно цял живот ( което задължително включва деца) или те приема за нещо временно. Мъжете се боят от обвързване, а децата ги обвързват най-много. Може би твоят приятел не е готов да се обвърже все още, но просто времето тече и трябва да му наложиш бързо да реши, а след това да приемеш неговото решение. Да живееш с такъв човек е въпрос на компромиси, но дали си залужава?!?!
Може би по този въпрос може много дълго да се философства, но аз като човек с богат опит преди брага и с няколко дълги връзки смятам така!
Целувки!
Мира

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Zdravei Pebuls,
Prochetoh postinga ti i mi stana interesno, ta reshih da se vklucha i da ti spodelia, che sum mnogo blizo do tvoite izjiviavania. Dva puti opiti in vitro, bezuspeshni. Razlikata e tazi, che priateliat mi me podkrepia, no ... celiat proces e ujasen ot psihologicheska gledna tochka, a i ot finansova ne e za prenebregvane. Ta az samata veche ne znam kakvo da predpriemam, kato se ima predvid che imam dete ot 1-via mi brak, no sled tova preturpiah operacia. Izliza, che pravia goliam gest za priatelia si. Dali da opitvam pak se pitam az? A pri teb, da ne bi finansovata strana da striaska tvoia priatel, zachtoto inache mukata se pada izcialo na jenata?

Здравей, Пебълс!
Аз съм на почти същото положение като теб-само дето съм по-млада и не зная от какво не мога да забремения!Аз съм си правила само стандартните гинекологични изследвания и от тях лекарите казват че ми няма нищо...Когато повдигна въпроса да правим двамата сериозни изследвания и т.н. той казва че ни няма нищо, че ако има нещо причината е в него и че си внушавам и не забременявам от психологическа гледна точка....Кагато говоря за бебета-казва че ни е рано още0макар че е на 36 а аз съм на 25 и че има много време пред нас и да не се безпокоя....че дори и никога да нямаме бебе,той винаги ще ме обича и нищо няма да се промени...... аз вече свикнах общо взето с тези мисли, постоянно се надявам че ето този месец ще бъда вече бъдеща майка но уви....

За съжаление стандартния гинекологичен преглед не е достатъчен! В 50 % от случаите причината за "нямането на бебе" е в жената, в останалите 50% е в мъжа......За съжаление тези проблеми не се оправят с думи и отлагане.....Понякога става прекалено късно.....
Мира

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Финансовата страна никога не е за пренебрегване, ама май в случая не е решаваща. Просто този въпрос досега не е стоял пред него. Сигурна съм, че ако имаме дете, ще го обича. Сигурна съм и че ако можеше да забременея "случайно" по естествен път, нямаше да има проблем. Но когато трябва да се взима категорично решение и да се дейсрва по въпроса, той сякаш блокира.
И на теб не ти е леко, макар че случаят е друг. Може би трябва да направиш още един опит. Стискам ти палци!
А за осиновяване мислили ли сте?