Искам да ви попитам, как приемат мъжете ви факта , че мечтаното забременяване все не става и не става? Шашкат ли се, притесняват ли се, успокояват ли ви? А как се отнасят роднините ви към проблема и в частност неговоте родители?

Около мене никой не се притеснява. Никой не пита за бебе, въпреки че сме женени от ~1 година. Моите родители са в БГ, неговите са далече.
А той е толкова оптимистично настроен... само ме окуражава и ми казва даже, че няма нужда да се изследвам и лекувам , защото всичко ми било наред. Щяло да стане без проблем!?! Аз съм много по-притеснена от него. Но представаям си колко по-зле щях да съм, ако постоянно някой ми натякваше, че ми е време. Иначе моя мъж обича да набляга на секса - това, казва, било най-сигурното лечение. хехехе


Който търси, ще намери!

Моят мъж е толкова ангажиран с работа,че чак му се обиждам понякога,имам чувството,че ако аз не задействам нещата,той нищо няма да направи...Но в крайна сметка го разбирам,защото той е основният финансов фактор в семействотоа това е доста важно..Иначе прави каквото му се каже,чат-пат проявява инициатива. Аз не си позволявам да се вайкам пред него,знам,че ме подкрепя изцяло и няма смисъл да го стресирам допълнително.От началото на тази година работата му е страшно много ,отнема му почти цялото време. Освен това той е пестелив откъм показност на чувства,но виждам,че вътрешно се тормози..
Майка му не ни се бърка изобщо. Може да се определи като незаинтересованост,но едва ли,тя е доста възрастна..Моите родители много искат да си имаме бебе.
А познатите и роднините си мислят,че просто не бързаме.Малко хора знаят,че имаме проблем...Ние така и изглеждаме - пътуваме често,купони,кръчми (е ,поне така беше до-скоро:)),изобщо хора които си "живеят живота" и не бързат за дете...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О,да ,и моя набляга на секса като най-сигурно лекарство

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И моят мъж е като на Ружа- вярва, че всичко е наред и само напразно се притеснявамГолям оптимист е и когато усети, че гърдите са ми по-напрегнати /за съжаление не ми се случва често/ ми подхвърля някоя и друга закачка, че имаме повод. Той също "набляга на секса" . А свекърва ми е цветеСлава Богу не ме притеснява с излишни въпроси, което много би ме натоварило (и без това съм достатъчно чувствителна на темата). А иначе и ние обясняваме, че не бързаме.

Моят съпруг е точен в това отношение, може би защото все пак имаме едно детенце.Всеки път обаче, като ми дойде М., остава безкрайно разочарован...все се чуди как така не могат да разберат точно какво става и защо не мога да забременея...Той много пътува и все се ядосва, че може би това е една от причините.
А за другите, сме казали само на една приятелка, която също мина през стерилитет и роди момченце...тя ми е като опора.На другите хора казваме, че има време...На родителите също...Според мен, колкото по-малко хора знаят, е по-добре...Всъшност, като се замисля, надали има значение...
Трябва да търсим хармония в себе си и в половинката, другите хора си имат техни си проблеми за решаване..
Поздрави

МОЯ съпруг счита че по света имало достатъчно хора и не е наложително и той да имал дете не било необходимосто било приятно но не на всяка цена -РОдителите му си мълчат от време на време се усеща напрежение че някои иска нещо да попита по темата но си мълчат а аз избягвам да ги посещавам защото знам че вината е и моя за това да не мога да имам деца -Моите родители също си мълчат след като изясних причината и не питат е изслушах разни коментари на които тук не им е мястото заболяме повече от очакваното и сега си мълча правя каквото сметна за добре и толкова-ПОЗНАТИТЕ са нещо по неприятно все питат аз вече не им обръщам внимание а казвам Божа работа е това беше-

Не знам, понякога чуствам че съм разочаровала съпруга ми, че може би ако е знаел, че ще имаме проблеми е нямало да се ожени за мен...Такива работи...После ми минава! Той е страхотен човек, имам голям късмет с него, един ден ако си имаме момченце, ще носи неговото име....

И АЗ съм разочарована но от факта че за него това не е важно каза ми че това си е моя идея той не се вълнувал от мисълта за баща а и бил вече на години за което е и прав -Виж ако аз знаех че имах проблеми вероятно нямаше да се омъжвам това е сигурно но той определено би ме взел и така че дори и с деца просто друго мислене-Не мисля МИРА че някой може да те обвинява а аз не съм сигурна че вината е в теб -Това което изчетох ми звучи малко как да се изразя пресилено че имаш някакъв доброкачествен тумор ли какво беше не им вярвам може и да е така но да направят нещо по въпроса за какво те тъпчат с лекарства

Аз засега съм много доволна от половинката ми.Много ми съ4уства( не ме съжалява) и помага.А и преди да се ожени за мен знаеше за проблема ми.Най-много ми харесва 4е е страшен оптимист и ми вдъхва енергия да не се предавам.А секса въобще не ни е пострадал от Проблемът.
По ред при4ини взаимоотнишенията с неговитв родители са доста студени,дори никакви.Та поне оттази страна няма тормозене на тема внуци.Майка много страда 4е си нямам поколение,но не го показва.