нещо ново с вас. След дълги размисли, лутания, надежди и разочарования реших : НЯМА ДА ГОВОРЯ ЗА БЪДЕЩО БЕБЕ ПОВЕЧЕ ! "Не го искам и не го очаквам!". Ясно е, че не ние управляваме някои съдбоносни неща в живота си. То ще се появи, когато вече не го очакваме, поостареем или сме в по-трудно положение. Ами да иде когато си ще. Край. Точка. Никакви тестове повече, никакви лекари и мисли за това. Само не знам как ще зарежа хубавото ни клубче. Май само това няма да мога на направя. А самото му посещаване е мисъл за бебе, нали ? какво мислите вие?

Недей така Коко. И аз това си повтарях и упорито отказвах да отида на лекар и да мисля за това. Все си казвах " то е бажа работа", "когато му дойде времето" и др. подобни. А ето тръгнах по лекари и какво се оказа ? Хормонално объркване, липса на овулация, следи от стари възпаления .... И ако още седях и чаках до къде щяхме да стигнем? Две години загубено време - ето това е равносметката. Друг е въпросът ако ти е омръзнало от ходене по лекари, лекарства и експерименти. На всеки му писва един ден, разбирам те напълно. Дай се малко почивка от всичко , но не се отказвай.
Успех и пиши!

Да, коко, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ!!!
Ако ти е по-лесно и ще ти помогне да не идваш в клуба, ако искаш да спреш да мислиш, направи го, но не се отказвай от бебето. Трябва да го искаш, коко, искай го, както до сега. Просто не мисли за това, но не спирай да го искаш. А ние си те искаме тук, при нас:)

и те обичкаме

Усмивка!Никой не се нуждае от усмивка повече,от този,който не може да се усмихва на другите!

kato chetjah tvoeto mesadgi i si spomnih za edna moja prijatelka kojato mi beche kazala"Krai,omraznaha mi testovete,lekarstvata i postojannoto napregenie za da si imam bebe" a probvaha 2godini,sled 1g i polovina tja beche zabremenjala a strannoto beche che izobchto ne misleche veche za bebe che to chte stane i t.n
Spored men trjabva naistina da si pochinech ot podobni trevogni misli i nai-strannoto e che bebeto stava tochno kogato ne si go ochakvala.
Prosto ne se pazete kogato pravite seks i bebcho chte se pojavi neochakvano.
Moga li da te popitam ot kolko vreme probvate za bebe i imach li njakakvo zaboljavane na trabite,jaichnika i t.n?
Moge da ti se stori malko stranen otgovora mi no spored men za da si otpochinech napalno i za da stane bebcho neochakvano bez da se pritesnjavach chte e dobre da ne posechtavach klubcheto no ako edin detski magazin pokrai koito minavach ili kato vidich bebche na ulizat te karat da se chustvach tagna togava njama smisal da spirach posechtenieto si v tova klubche.

Благодаря ви за милите думи. Клубът нямам сили да напусна. ОТ една година съм по лекари. С тях мисля да спра /ако е рекъл Господ/. Щях да купувам тест за овулация, но и това няма да направя. Просто оставям нещата на самотек. Това е.

Вероника, аз имам вече едно дете /писах за това/. Но след прекарано възпаление /аднексит/ лекарят се съмнява да нямам запушени тръби. Опитвам от 6 месеца, а съм над 30 г. Затова бързам. Лекарят каза, че с напредване на възрастта вероятността от запушване е по-голяма. Не, не съм въобще тъжна, когато видя бебе. ИМам си едно момиченце, което ме радва много. Не изпадам в депресия, просто ме е яд, че не мога да контролирам съдбата си, т.е. да планирам нещата. А ако съм здрава, това е най-важното за мен.

se opitvam da ne mislia i daje malko razredih poseshteniata tuk, makar che chestno kazano vse neshto me durpa pri vas.... Ehhh, jelaia na vsichki hubavi i zdravi bebeta, kogato e pisano, shte stane. Gore glavata, momicheta!

Дали ще те успокои още едно мнение - също не знам...
Когато се опитвах да забременея....една много, много мъдра жена ми каза: децата избират своите родители и мига, в който да се появат...Те всъщност (и това няма обяснение), бъдещите ни деца били около нас, но избирали мига. Причините, въпросната жена обясни с кармични взаимоотношения между партньорите. Когато се роди дъщеря ми - помислих за това...След 3 години брак, в семейството ми беше настъпила хармония...Вероятно това е чакала моята Ралица...
С най-добри Мисли за Теб, непозната Приятелко!

Аз имам една приятелка, при която брака никак, ама никак не върви. Те не се разбираха още като гаджета, асега като съпрузи е още по - зле
бой, обижда я псува я, дори я плюва в лицето. И това е едно нищо, което ви казвам. УЖАС
тя забременя на 2рия месец опити.
Детето ли го е избрало това "семейство"

Усмивка!Никой не се нуждае от усмивка повече,от този,който не може да се усмихва на другите!

Слава, напълно съм съгласна с мнението ти. Аз съм чела за това, че душите на бебоците са съвсем близо и избират при кои родители и кога точно да се въплътят. Трудно е за разбиране, но сигурно е така, щом има прераждане, карма и т.н. И аз зная, че в моето семейство няма пълна хармония към момента, защото съпругът ми има проблеми. Аз вече писах, че той още не иска това дете. Всъщност иска да е по-късно. Аз съм на друго мнение и така. Мъчно ми е само, че не мога да контролирам нещата, а ще трябва да се примиря и това очакване и неизвестност ме измъчват. А иначе не съм отчаяна, че не идва. Схващам защо не идва, но все пак - колко дребни и слаби сме ние хората......

Ей, коко. Ще се появи някой ден това бебе ще видиш. Мисли си за него като за подарък и не спирай да си мечтаеш. Без обаче да ти става идея фикс и момента ще дойде.
Незнам има ли прераждане, и дали душите на бебетата витаят в пространството...чела съм много за това, но никой със сигурност не може да го твърди.А и аз съм малко Тома Неверни, за да вярвам в тези неща. Разбира се не ги отричам, но съм с презумции по темата.
Аз съм сигурна, че ти ще имаш това бебе, за което мечтаеш. Дали малко по-рано или малко по-късно няма значение.
То просто ще дойде.



Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!

Искам да ти отговоря аз на въпроса - детето ли е избрало това семейство. Най-вероятно да, ти представяш лиси ако децата отиваха само в хармонични семейства? Тогава голяма част от населението на планетата нямаше да има въобще деца. Ами тези които се раждат с увреждания, те също така са си избрали да изкарат този си живот. Всичко опира до кармата, когато обаче човек не е запознат с тази "наука" му е много по-лесно да живее и неси дава сметка какво си преписва с действия и постъпки. А представи си, че бебчето на твоите познати в предния живот е било майка на тази нещастна бита жена, ами може би си е мислило, че като е отново близко до нея ще може да я защити или бог знае какво. Доста кривнах от темата но като цяло съм съгласна, че бебчетатат сами си избират родителите.

Мери, от окуражителните думи, които винаги ми казваш просто се чудя при тебе как са нещата. Толкова ли силен дух имаш ? И откъде блика тая вяра у теб ? Благодаря ти за всичко /нали си ми другарче :)))/ - толкова е хубаво човек да има нови приятели. Ето още едно предимство на тоя клуб - как иначе щяхме да се "срещнем" - обединени с обща цел.
Мери, интересно ми е с какво се занимаваш там, с какво запълваш времето си и как не мислиш за бебо ?

Може да ви досадя вече с моите размисли и лични проблеми, ала нали затова е клубчето. Ето какво си мисля. Понеже изживяваме труден период - по-точно съпругът ми, може би аз имам за задача да му помогна да се оправи и точно върху това трябва да насоча усилията си. Може би трябва време, за да събера сили за изпитанията, които ме очакват. Ами аз не знам колко трудности ще дойдат с един нов живот. Пък и ако е момченце - както нямам опит с тях - ще ми бъде много трудно. Аз си имам схващане по въпроса за пола, че момичетата се гледат от майките много по-лесно /нали са един пол и една психика !/, докато мъжката ми е все още непозната и неразгадаема. Наблюдавам аз малките момченца и си мисля, БОже, колко са трудни - все за полите на майките си, по-бавни в развитието си, или пък по-буйни, по-палави. С дъщеря си знам как да се оправям, ала с мъж - май ще трябва таткото да се взема в ръце по-скоро, та да има сили. Иначе той както я е подкарал - всичко на моите ръце е паднало, дори и възпитанието на детето. Абе, моята не е за разправяне.....

Какво да ти кажа, миличкаИ аз живея със своите страхове, но някак си се научих тези неща да не взимат приоритет в живота ми.
Дълго време ми отне и полека-лека се получи.
Естествено имам си дни, когато ми иде да умра, но и тогава гледам по всякакъв начин да се изкарам от това състояние.
Запълвам дупката с племенника ми. Връзката мужду него и мен е много силна и си го чувствам като мое детенце. Грижа се за него, живея с проблемите му.Давам всичко от себе си, все едно е мое собствено дете. Освен това работя на няколко работи и последно време ми остава време, колкото да поспя. Даже домашната работа не смогвам да си свърша.
Гледам да не работя сама, да чета, да гледам филми, да излизам.
Последно време в къщи отделяме много време един за друг, посещаваме различни места, приятели и така се нижат дните ми.
Кошмарът идва, когато ми дойде мензиса. Тогава се чувствам истински нещастна. Убита направо. Но се стягам и започвам с добри мисли следващия цикъл.
Мама ми е казвала, че когато човек е упорит, гони целите си, иска нещо много силно - ще успее.
И аз наистина й вярвам. Вярвам, че ще успеем. ВСИЧКИ!
И няма изобщо за какво да ми благодариш! Разбира се, че съм ти другарче! Разбира се, че ви обичам всички и толкова искам да сте щастливи!

От както е създаден клуба, аз живея с вашите проблеми и сполуки.
Даже първите думи на мъжът ми като се прибере са Как са твоите приятелки? Някоя забременяла днес?
Разказвам му за всички вас и той ви желае успех!
Просто не спирайте да вярвате! И бебето ще дойде!
Знам, че понякога всяка една от нас има тежки моменти, но аз не искам да се разделяме с теб! Винаги си добре дошла тук и ако ни напуснеш, много ще ми липсваш. Така, че помисли си добре, дали искаш да нараняваш приятелките си.
Знам, че и другите момичета те обичат и истински ще им липсваш.
А за това с какво се занимавам - ходя в колеж, продавам сандвичи и чистя офиси и къщи. Понякога съм и бейби ситър, когато имам време за по няколко часа. Както можеш да предполагаш програмата ми е много натоварена, но не се оплаквам от това. Помага ми.
Това е. Ако нещо те интересува - питай! Ще ти кажа.
Ако искаш ти също можеш да разкажеш за себе си. Къде си, с какво се занимаваш и въобще всичко, за което искаш да говориш!
Бъди ми здрава и щастлива!

Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!

Винаги, по-голямата част от възпитанието, отглеждането и грижата за децата пада на майката.
Така е било, така и ще бъде.
Тежи на една майка да се оправя с деца, домакинство, и всичкия стаф, който й тежи на плещите.
Трябва татковците в малкото си свободно време да гледат да са максимална отмяна на мама поне във възпитанието, четенето, къпането и разхождането.Не непрекъснато, но е нужно поне отвреме-на време.
И на мама и трябва време за отдих, нали?
Така, че татковци взимайте се в ръце и от утре да сте мамина отмяна!



Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!