Ей, коко. Ще се появи някой ден това бебе ще видиш. Мисли си за него като за подарък и не спирай да си мечтаеш. Без обаче да ти става идея фикс и момента ще дойде.
Незнам има ли прераждане, и дали душите на бебетата витаят в пространството...чела съм много за това, но никой със сигурност не може да го твърди.А и аз съм малко Тома Неверни, за да вярвам в тези неща. Разбира се не ги отричам, но съм с презумции по темата.
Аз съм сигурна, че ти ще имаш това бебе, за което мечтаеш. Дали малко по-рано или малко по-късно няма значение.
То просто ще дойде.



Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!

Искам да ти отговоря аз на въпроса - детето ли е избрало това семейство. Най-вероятно да, ти представяш лиси ако децата отиваха само в хармонични семейства? Тогава голяма част от населението на планетата нямаше да има въобще деца. Ами тези които се раждат с увреждания, те също така са си избрали да изкарат този си живот. Всичко опира до кармата, когато обаче човек не е запознат с тази "наука" му е много по-лесно да живее и неси дава сметка какво си преписва с действия и постъпки. А представи си, че бебчето на твоите познати в предния живот е било майка на тази нещастна бита жена, ами може би си е мислило, че като е отново близко до нея ще може да я защити или бог знае какво. Доста кривнах от темата но като цяло съм съгласна, че бебчетатат сами си избират родителите.

Мери, от окуражителните думи, които винаги ми казваш просто се чудя при тебе как са нещата. Толкова ли силен дух имаш ? И откъде блика тая вяра у теб ? Благодаря ти за всичко /нали си ми другарче :)))/ - толкова е хубаво човек да има нови приятели. Ето още едно предимство на тоя клуб - как иначе щяхме да се "срещнем" - обединени с обща цел.
Мери, интересно ми е с какво се занимаваш там, с какво запълваш времето си и как не мислиш за бебо ?

Може да ви досадя вече с моите размисли и лични проблеми, ала нали затова е клубчето. Ето какво си мисля. Понеже изживяваме труден период - по-точно съпругът ми, може би аз имам за задача да му помогна да се оправи и точно върху това трябва да насоча усилията си. Може би трябва време, за да събера сили за изпитанията, които ме очакват. Ами аз не знам колко трудности ще дойдат с един нов живот. Пък и ако е момченце - както нямам опит с тях - ще ми бъде много трудно. Аз си имам схващане по въпроса за пола, че момичетата се гледат от майките много по-лесно /нали са един пол и една психика !/, докато мъжката ми е все още непозната и неразгадаема. Наблюдавам аз малките момченца и си мисля, БОже, колко са трудни - все за полите на майките си, по-бавни в развитието си, или пък по-буйни, по-палави. С дъщеря си знам как да се оправям, ала с мъж - май ще трябва таткото да се взема в ръце по-скоро, та да има сили. Иначе той както я е подкарал - всичко на моите ръце е паднало, дори и възпитанието на детето. Абе, моята не е за разправяне.....

Какво да ти кажа, миличкаИ аз живея със своите страхове, но някак си се научих тези неща да не взимат приоритет в живота ми.
Дълго време ми отне и полека-лека се получи.
Естествено имам си дни, когато ми иде да умра, но и тогава гледам по всякакъв начин да се изкарам от това състояние.
Запълвам дупката с племенника ми. Връзката мужду него и мен е много силна и си го чувствам като мое детенце. Грижа се за него, живея с проблемите му.Давам всичко от себе си, все едно е мое собствено дете. Освен това работя на няколко работи и последно време ми остава време, колкото да поспя. Даже домашната работа не смогвам да си свърша.
Гледам да не работя сама, да чета, да гледам филми, да излизам.
Последно време в къщи отделяме много време един за друг, посещаваме различни места, приятели и така се нижат дните ми.
Кошмарът идва, когато ми дойде мензиса. Тогава се чувствам истински нещастна. Убита направо. Но се стягам и започвам с добри мисли следващия цикъл.
Мама ми е казвала, че когато човек е упорит, гони целите си, иска нещо много силно - ще успее.
И аз наистина й вярвам. Вярвам, че ще успеем. ВСИЧКИ!
И няма изобщо за какво да ми благодариш! Разбира се, че съм ти другарче! Разбира се, че ви обичам всички и толкова искам да сте щастливи!

От както е създаден клуба, аз живея с вашите проблеми и сполуки.
Даже първите думи на мъжът ми като се прибере са Как са твоите приятелки? Някоя забременяла днес?
Разказвам му за всички вас и той ви желае успех!
Просто не спирайте да вярвате! И бебето ще дойде!
Знам, че понякога всяка една от нас има тежки моменти, но аз не искам да се разделяме с теб! Винаги си добре дошла тук и ако ни напуснеш, много ще ми липсваш. Така, че помисли си добре, дали искаш да нараняваш приятелките си.
Знам, че и другите момичета те обичат и истински ще им липсваш.
А за това с какво се занимавам - ходя в колеж, продавам сандвичи и чистя офиси и къщи. Понякога съм и бейби ситър, когато имам време за по няколко часа. Както можеш да предполагаш програмата ми е много натоварена, но не се оплаквам от това. Помага ми.
Това е. Ако нещо те интересува - питай! Ще ти кажа.
Ако искаш ти също можеш да разкажеш за себе си. Къде си, с какво се занимаваш и въобще всичко, за което искаш да говориш!
Бъди ми здрава и щастлива!

Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!

Винаги, по-голямата част от възпитанието, отглеждането и грижата за децата пада на майката.
Така е било, така и ще бъде.
Тежи на една майка да се оправя с деца, домакинство, и всичкия стаф, който й тежи на плещите.
Трябва татковците в малкото си свободно време да гледат да са максимална отмяна на мама поне във възпитанието, четенето, къпането и разхождането.Не непрекъснато, но е нужно поне отвреме-на време.
И на мама и трябва време за отдих, нали?
Така, че татковци взимайте се в ръце и от утре да сте мамина отмяна!



Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!