Момичета, би ми било интересно да разбера как възприемат вашите близки проблема със забременяването, подкрепят ли ви, кога споделихте, как реагираха? Мисля че това е много важен момент, т.к. спокойствието и подкрепата са много важни са всички ни! Най-много ме интересува как реагират родителите на партнъора ви, и в частност неговата мила майка....Хайде пишете!
Мирослава

Най-красиви са днес върховете, недостигнати още от нас!

Ами аз вече се оплаках с две думи!
Положението става нетърпимо.
Мама непрекъснато ме пита за това. И непрекъснато ми дава ЗОР, все едно аз не искам. Съветва ме, ако имам проблем да ида на лекар, но никога не споменава, че проблем може да има сина й примерно.
Тя никак не ме долюбва да ти кажа откровено. Трови ми живота вече близо 8 години.
Тактиката ми, когато се виждаме на 2-3 години веднъж е да я игнорирам, все едно е празно пространство. Тя си го е заслужила това отношение.
Сърди се, обидно й било и страдала!
Ами аз????
Как ли се чувствам аз, когато тя ме тормози?
Но всичкото го прави тихомълком. Не пред свидетели, хитрушата му с хитруша!
Майка ми и тя ме натиска. Щяла съм да се пенсионирам след някоя година, а още нямам дете.
В общи линии май само баща ми си трае и не ме съсипва с тъпи недомлъвки и предложения. Според него съм достатъчно зряла, за да знам какво, как и кога да го направя.
Та това, мили ми хора е моята одисея.
Ваш ред е

Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!

Ние като се оженихме още следвахме и бяхме решили 1-2 години да нямаме деца. Така и стана. Пазехме се и когато дойде ред да завършваме, няколко месеца преди това спряхме да се пазим. Да ама отстрани е друго. Женени сме от 94 г., а забременях 96. Така че имаше и намеци и подмятания от страна на роднините на мъжа ми, ала хич не ми пукаше. Просто си знаех, че ще забременея. Малко ревях всеки месец след като ми идваше, но на 7 месец забременях. Така, че майната им на всички роднини. Животът си е само наш, нали така?!

Моята свекърва, нито никой не знаеше, че сме решили да имаме бебе. На всеки любопитен казвахме, че мислим да поизчакаме, понеже ни предстои местене в друга държава и ремонт на апартамент, та за в момента отлагаме бебета. Това го говорихме, за да не питат повече, че това допълнително затормозва. Просто те гледат като под лупа и ти създават напрежение.
А, забравих да ви кажа - вчера освен аз, и свекито имаше рожден ден, та новината беше и подарък и за нея ! Само се страхувам да не го вземе много при сърце, т.е. да вземе да ми се бърка в отглеждане и възпитание

Моят мъж напълно ме подкрепя. Той има невероятно чувство за хумор и много често ме майтапи.Така се чувствам по-спокойна. Разбира се говорим и сериозно.Не мога да си предсавя какво щеше да бъде ако не ме подкрепя.
На майка ми казах съвсем скоро, като се има в предвид, че опитваме от 2 години. Тя го прие спокойно, разказа ми няколко случая(естествено с щастлив край) с наши роднини и познати, които са имали такива проблеми. Разсърди ми се само за това, че не съм й казала по-рано.
На свекърва ми нямам и намерение да казвам - колкото по-малко говоря с нея, толкова по-добре. Тя е жена каточели създадена да ме дразни. Но и тя ме улеснява до някъде, защото е саможива - разведена е от 16 години, живее сама, издържа се от една заплата от 70 лв. (която на нея й стига!), на децата си не мисли и да даде някой лев (на нея никой не й бил помагал на времето). Собствените й синове често не могат да я понасят, какво остава за мен. Между другото много обича децата! и от сега си прави планове, че тя щяла да го гледа (НАШЕТО ДЕТЕ !!!) поне до като тръгне на училище - как ли пък не !!!
За мен важното е , че ние двамата се разбираме идеално ! Няма нищо по-хубаво от това. Околните да мислят и правят каквото си искат - то си е техен проблем.
Това е моята история.

Извинете, че се намесвам, ама я ги зарежете тия свекърви, те сякаш не са били млади булки и те със свекърви. Майка ми, като се оженила с баща ми, не могла да забременее около 8-9м., което не си е много, но свекърва й й казала, хайде, какво става Нинка (другата й снаха) още първия месец забременя.....??? Абе, защо тия свекърви си пъхат гегите, където не им е мястово
Моят съвет е, момичета, пускате пердето, и да не ви пука. Ние също, като се оженихме с мъжа ми, решихме да поизчакаме 1-2 години, защото аз все още държах разни изпити, но веднага свекърва ми ми намекна, че имала вече тренинг с другите си внуци, че имало дрешки и др. под. АБЕ, ДЕЛИКАТНА БЕ -Е-Е! А пък тя самата даже бременна се оженила! Бързачка!
Хайде успех и да не ви пука, ама хич, бебето ще дойде, когато то си поиска, а не когато на баба му й скимне!

ааа, какво съвпадение - и аз имам рожден ден на една дата със свекървата
е, та е формална такава, защото нямам никакво намерение да подписвам
а относно споделянето - още на никого ни съм казала - дори на приятелките си - просто се самозаблуждавам, че проблеми няма и не искам да натоварвам околните, а особено моята майка - мисля да кажа само ако се установи някакъв проблем

При нас първата работа беше да кажем на майка ми, а втората- на неговата!!!как можахме, кой дявол ни накара, защо трябваше да се "фукаме"!!!!!! Ужасно съжалявам , че всички около нас знаят, знаехме и ние, че не трябва да казваме на роднини и приятелки(моите) но от радост изприпкахме да се похвалим.
Грешката е с последствия и никога не би било друго. "свекървището" само ме пооглежда, не пита, но то се личи. Чака ние да и кажем. УВИ!!! едва ли ще разбере веднага. Само ми предлага да ходим по разни лечителки, кой къде и казал. За съжаление тя знае и за болестта ми. Абе, за всичко знае
Ужасна ужасна ГРЕШКААААА

Усмивка!Никой не се нуждае от усмивка повече,от този,който не може да се усмихва на другите!

Не се косете толкова, хората са зли ама кой на квото се смее това го стига.
На нас една "доброжелателна" съседка от балкона чак ни подвикваше, добре че жена ми беше влезнала във входа и не я чу иначе щях да я удуша.
Съвет вам ви ясно и катеорично да им заявите, че когато решите, или има какво ще им кажете и да не ви се мешат повече, може малко да се поразсърдят ама нека - тавън няма да ви досаждат

Кофти, кофти ама гот!

Пониакога си мислиа че хората са наистина много лоши. И маи си е така. Докато не си се оженил питат хаиде ниама ли да се жениш. А после хаиде какво става ниама ли да има бебе. Ние на никого не казахме че опитваме. Просто си измислете ниакаква причина. Аз казвах че си имам други здравословни проблеми. То и така си беше. Когато забремениах парвите 4 месеца на никого не казахме по простата причина че в началото се случват много изненади. И не дай боже да се случи нещо триабваше да даваме обиаснениа какво е станало. И за това така решихме. Вапреки че радостта ни беше много голиама. Сега вече когато всички знаиат е спокоино. Имаше малко упреци защо не сме казали но това не ни валнува. В краина сметка решението си е наше и радостта сащо. Така че моиа савет разказваите по малко на близките, за да ниама излишни вапроси и мачителни отговори. Желаиа много касмет и щтастие на всички от клуба.