Здравейте на всички,

Искам да ви разкажа моята история като пример за това че винаги има надежда за бебе! Когато бях на 27 години, след няколко кризи с много силни болки ми откриха много голяма дермоидна киста. По време на последвалата операция се наложи да ми отстранят заедно с кистата единия яйчник и тръбата към него. Още по-лошото бе, че другата тръба се оказа силно стеснена, със някакви сраствания и почти непроходима, което било заплаха за извънматочна бременност. Представяте си какъв кошмар. Всичко това се случи накуп. Направо не знаех дали се случва с мен. Прогнозите за евентуална бременност бяха направо казано много лоши.
Никога дотогава не бях се замисляла да имам дете, но изведнъж това ми се видя най-важното нещо на света. Лягах и ставах с тази мисъл, а и лекари, и близки ме убеждаваха, че едва ли скоро ще се получи нещо.
Е, забременях доста скоро след това - цяло чудо!
Затова искам да кажа на всички да не се отчайвате и да не вярвате на 100% на лекарите, а повече вярвайте на себе си - аз бях убедена че ще си имам дете и така и стана.
Успех на всички желая от сърце!

Много благодарим.....
мислиш ли че е полезно да се мисли за това, да се мечтае....

Честно казано не знам, но аз така или иначе за нищо друго не мислех през онези месеци. Накрая стана! И то точно когато бях на път да се вманиача много сериозно.
Имах голяма подкрепа от приятеля ми - сега съпруг, който все ме успокояваше че ще стане, а ако не стане, ще си осиновим един ден. Не зная дали го е миелел наистина, но това че го казваше беше много ценно за мен.