Привет на всички в този късен час! Аз съм една от вас и изчетох всичко написано дотук( има много полезна инфо)
Бих искала да попитам как партньорът ви пиема всичко това ( имам предвид проблемното забременяване)?
Как ви подкрепя?
А преди да започнете опити за бебе знаехте ли, че сте болни и ще срещнете трудности?
Изобщо интетесуваме отношението на мъжа до вас

И още един въпрос,малко по страничен - аз съм с поликистоза и на 2 яйчника и коремът ми е непрекъснато подут

Да не говорим какво става малко преди цикъл
Ужасно неприятно е Моля ви дайте съвети някакви
Благодаря предварително

I az kato tebe dosega cheta i dobre che e tozi club da naucha niakoi neshta. maj vsichki spiat veche :-) Iskah da spodelia , che prez cialoto vreme kogato opitvame me e bilo strah ili moje bi neseriozno podhojdam, no kato vidiah tuk momichetata i se ambicirah. Az dori temperaturnia metod ne znaeh dopredi malko kak se prilaga. Ama ako i tozi mesec pak mi doide POCHVAM SERIOZNO ! Po tochkite /kakto gi e opisala edna ot pishehwstite /.
Vednaga govorih s myja mi za tova , koeto prochetoh i toi reshi che triabva da si kupi tozi KIT tam deto beshe pisalo edno momiche ot 39$ , zashtoto se pritesniava da otide do bolnicata - iavno mujete sa po pritesnitelni v tova otnoshenie - dosega ne sym prochela myjki posting, makar che deteto se syzdava it dvama i zadyljitelno edinia e myj ;-) A predi da pochnem li? Vyobshte ne sym si predstaviala takyv problem - po-skoro obranoto - pazene :-)
Veche godina i niakolko meseca vse edno i syshto :-( pochna da mi pisva i maj triabva da se vzema v ryce!

Здрасти,
Аз съм също с поликистоза и на двата!
Сего откакто правим бебе (2 м.) пия Клостилбегит. Това е лекарство за стимулиране на овулацията.
Какъв съвет да ти дам, освен че трябва да вярваш, да не мислиш за това нон стоп, и да следиш и полагаш усилия да разбереш кога ти е точно овулацията. Това е много важно за зачеването. Иначе ,колкото и да се мъчите....
Прочети тук в клуба темата за видовете яйчникови кисти. Има и за поликистоза.
Мери си температурата вс. сутрин Ако имаш въпроси- питай!!!!
До скоро!!!

......за партньора...
....той разбира проблема! И слава богу, че ако не
беше така:((
Гледам да не го занимавам много с овулации и чудеса, че си има и проблеми.

Но когато трябва- да
Айде пок чао и до скоро!!!

Здр V. !
Благодаря за отговора.С поликистоза съм вече 6г. и съм минала през някой неща - знам и за темп. и за лекарства.
Въпроса ми беше по скоро насочен към отношението на мъжа до вас.Знаете ли всъщност какви мисли минават през главата му ?
Защо само ти ми отговори? Никоя друга ли не се осмели да напише 2 думи...Бебо се прави и от двамата
Не засяга ли проблема еднакво и мъжете?
Преди да правите опити знаеше ли за поликистозата? (ако сметнеш въпроса ми за нахален можеш и да не отговаряш , а иначе той е насочен и към всички четящи тук и имащи желение да споделят)
Извинявайте за постинга изпълнен с въпроси ама пусто,като не ми дават мира

Забравих да благодаря и на Did

Здравей

Прегледах постинга ти по-рано днес, но имах работа и чак сега намирам време да ти отговоря и аз.
При нас допреди две години не се говореше на тема деца, защото смятахме че ни е рано. Предстоеше ни ходене в чужбина, ново начало и не мислехме че дете в този момент е добра идея.
След това дойде и времето, когато пожелахме да имаме деца. Започна ходене по мъките всеки месец. Не става и това е. Направих си някои от най-елементарните изследвания - гинекологичен преглед, цитонамазки, микробиологични, хормонални. Оказа се че имам повишено ниво на пролактин. Докторите са на мнение, че това не ми пречи да забременея.
В къщи атмосферата е спокойна. Даваме си кураж взаимно. Положението се променя когато отново ми дойде цикъла. В този ден се чувстваме ужасно разочаровани. Почти не си говорим. Някак си аз се чувствам виновна че бебето не е станало.
Говорихме да направим всички изследвания и аз и той. Не е приятно, но е наложително. Аз съм на 32 години и както е добре известно с всяка изминала година става по-трудно.
Говорили сме и за ин-витро. И двамата нямаме нищо против да опитаме и това след време, ако се окаже че някой от нас има проблем.
Иначе ме подкрепя за всичко и няма нищо против изследванията. Съгласен е на всичко. Не ме обвинява никога, но въпреки това аз се чувствам неловко, че бебето не става.
Не се притеснявай да питаш каквото и да е. Затова сме тук - да си говорим, да се питаме и да си даваме съвети.
Ти проблем ли имаш относно тези неща с гаджето/мъжът ти?

Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!

Аз имам операция на киста на яйчника преди много години. След тази операция съм имала бременност.
Слушай какво те съветва лекаря и изпълнявай стриктно. Специалистите си знаят работата.
Те на какво мнение са относно забременяването ти?
Извинявай, много лични въпроси ти зададох. Няма да ти се обидя ако не отговориш. Ако пожелаеш да споделиш ние сме тук.


Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!

Здрасти,
Чак сега видях въпроса ти, за това дали сме знаели преди опитите.......
ами точно за поликистозата-не. Веднага след като ми я откриха, още на същата вечер го решихме(да правим бебе де), защото той знае какво е...
А иначе преди да ми я открият, имах само няколко кистички на единия, пих Диане и се махнаха, но след 6 месеца отивам на лекар.... и "поликистоза, госпожице, трябва да се оперирате".
Разплаках се ....... и говорих с него, и така......
А преди кистите имах и все още май имам леко повишен тестостерон, и леко повишено окосмяване.....та дори и това е белег, че не съм в ред
Те кистите дойдоха точно от тестостерона
Това е,
айде, пък пиши

Винаги съм смятал че ще е голяма ирония ако един ден се окаже че съм стерилен =) Всичкото това мъчене с тези презервативи, всичките притеснения да не стане грешка, непрекъснато да мисля и да внимавам да не пипна приятелката ми с тази ръка с която е оклепана, че да не стане все пак проблем =))

Приятелката ми има киста на яйчника и много се е притеснила да не стане нещо и да и е невъзможно да забременее в бъдеще... обсъждали сме това и понеже е рано да имаме деца (тя е на 17 =)) пък и аз все още не се виждам като баща (въпреки че може да се каже че почти съм гледал малко дете като свое за една година) та аз изказах мойто виждане по въпроса че бихме могли да си осиновим дете... така или иначе земята е пренаселена, има много деца изоставени от родителите си, които ще живеят един нерадостен живот... можем да помогнем... не е важно дали е твое, важно е дали го гледаш като твое... тя не прегърна много идеята, а и е напълно възможно като поодъртея още малко (сега съм на 23) да ми се прииска "кръв от моята кръв" =)

Поздравления за форума, надявам се че приемате индивиди и от "вражеския" пол =)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите