Беше есен. Слънцето все още топлеше земята, но привечер и рано сутрин се усещаше, че скоро отново ще бъде ледена зима.
Лили играеше на двора, сред жълтите листа.Беше си направила къщичка от клони и някаква голяма, тъмнозелена копринена дреха, метната отгоре им. Беше я намерила сутринта, когато се криеше на тавана, надявайки се поне този път да й се размине голямата чаша мляко.
Все пак млякото беше изпито. На баба й на Лили тези номера хич не й минаваха и едно от първите скривалища, което беше проверено за скрити момиченца беше точно огромния стар таван.
Лили ходеше често там – не само за да се крие. Мястото я привличаше. Беше тайнствено, тъмно, голямо и пълно с какви ли не чудни неща. Имаше стари дивани и кревати, шкафове и сандъци, потънали в прах. В чекмеджетата и зад вратичките им се криеха какви ли не привлекателни неща...
Веднъж, докато се ровеше в един голям стар скрин, момиченцето намери кутийка, направена от две досущ еднакви черупки от мънички костенурки, полирани до блясък. Кутийката беше заключена, а в миниатюрната златна ключалка нямаше ключе. Лили много искаше да разбере какво има вътре, но не смееше да насили крехката кутийка с нещо остро – сърце не й даваше да я повреди и затова промуши една синя панделка в специалната халкичка с форма на пробито златно сърчице и окачи кутийката на врата си. Когато тичаше нещо тихичко потропваше вътре... Зарече се непременно да намери ключето и прекарваше доста време на тавана, където предполагаше, че може да е скрито.
В сандъците и по пролуките имаше какво ли не! Ето – в онзи стар шкаф има стотици книги. Някои от тях са със съвсем избелели страници и прокъсани подвързии, но в други има прекрасни картини. Лили ги гледаше и си фантазираше, че влиза в тях...


(следва следващия път)

Ето, вижда се каменен свод, потънал в дълбока тъмнина. Под него минава мрачна на вид възрастна жена с малки черни меки обувки и дълга до глезените рокля, под която има много фусти. Косата й, сплетена на дебела плитка и преметната през рамото, е закрита от тъмна на цвят кърпа, обшита с дребни сребърни монетки. Жената държи в ръката си фенер и осветява ниско пътя пред краката си. Арката над главата й е почти невидима в мрачината, но ако се взреш - ще видиш фино изрязани в камъка листа и птици, плодове и цветя.
Къде ли отива тази жена?
Лили тихичко се промъква след нея и добре, че настилката, по която вървят, е от добре и гладко подредени камъни, защото се опасява да не се спъне.
Паричките по забрадката на жената с фенера тихичко подрънкват, но стъпките й са съвсем тихи. Лили също внимава да ходи безшумно, но й се струва, че сърцето й тупти твърде осезателно и жената щу го чуе. Или може би това е Нещото в кутийката? Момиченцето обхваща кутийката с ръка и се опитва да заглуши потракването...
Ето, отпред някъде се вижда малко по-ярка светлина от тази на фенера. След малко влизат в ограден с високи каменни стени четвъртит двор, в който растат няколко дървета, а от едната страна има огромна абсолютно тъмна сграда.
Нито искричка не се промъква под двукрилите порти, или иззад тежките завеси на високите тесни прозорци.
Жената пристъпва към вратите и откача от колана си голям черен ключ, който изгърмява силно, когато го превърта в ключалката. Вратите се отварят колкото да мине жената с всичките си поли и... с Лили, която се шмугва тихичко като мишле подир нея.
Озовали са се в някакво много широко помещение. Неясно проблясват витрини на високи шкафове, мирише на стотици... избелели цветя... точно така си ги представя Лили - избелели. Може би някъде зад стъклата на тези витрини е скрито ключето от кутийката? Но не, няма време, защото мрачната водачка се насочва към лявото крило на двойното мраморно стълбище и започва да се изкачва по него. Лили я следва като въздишка насън...
Стигат до горната площадка на открития коридор, който опасва залата. Има толкова много врати...
Изведнъж жената с фенера изчезва, сякаш се е стопила и момиченцето остава съвсем самичко в тъмното.

(следва следващия път)

Chakam s neturpenie следващия път, interesno pishesh.

:-) ot men

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Запленена съм,чакам с нетърпение продължение!Моля те,не се бави!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лили държи здраво в едната си ръка кутийката, а другата протяга напред, за да не се удари в някое невидимо препятствие. Тя мести бавничко едно подир друго крачетата си и едва пристъпя напред. Изведнъж ръката й напипва някаква друга топла ръка, или може би лапа? Цялата е образла с мека козинка, но пък има съвсем човешки пръсти, които гъвкаво се увиват около нейните. Момиченцето се стряска и дръпва ръката си, но другата не я пуска. Ами сега? Лили дръпва още веднъж, по-силно.
Нищо.
И пак... и отпуска цялата си тежест назад - пак нищо.
Косматата ръка меко, но настоятелно държи нейната.
Лили спира да се дърпа, няма смисъл от това. Изведнъж решава и... лекичко разклаща своята ръка, като че се здрависва. Веднъж, дваж, три пъти.
Някъде тихо и мелодично пропява камбанка и пред Лили започва да се отваря огромна врата, цялата покрита с най-причудливи картинки, изрязани в тъмното дърво. Те се виждат на слабата светлина, която идва някъде отвътре.
Ръката продължава да държи момиченцето и го дърпа след себе си. Лили поглежда и е безкрайно учудена, когато вижда, че това всъщност е част от вратата - нещо като дръжка, но е толкова особено!
"Тук сигурно рядко идват гости и се чудят как да ги задържат" - мисли си тя. - "Но... я все пак да видим?" - Любопитство - това е скритото ти име - казваше често нейната баба...
Лили прави две крачици напред и ето, че вече никой не я дърпа и води, но пък вратата плавно се затваря зад нея.
Тя тръгва към източника на светлина, като внимава да не се блъсне в мебелите. Силуетите им... има нещо странно познато в тях?
Ръката й, протегната пред нея напипва плюшена ръчка на кресло, после ъгъл от някаква дървена мебел, после заобления край на маса и, изникнала иззад един бюфет, пред нея вече е светлината. Тя се лее от пет големи, жълти свещи, които са поставени в ... ами да? В абсолютно същия стар сребърен свещник, какъвто тя е виждала толкова пъти на бабиния таван! И писалището с рулетка е същото, със същите чекмеджета, и креслото пред него... Но свещникът блести изчистен, писалището е здраво, а от креслото не стърчат пружини и морска трева...
Но най-странното нещо е в креслото. Там, подпрял единия си грамаден, жълт крак с остри нокти на страничната облегалка, стои черен гарван и бързо пише нещо на някакъв лист, с едно от собствените му пера, стиснато в клюна.


(следва следващия път)

Tova Lili Ivanova li e?

Гарванът не й обръща никакво внимание и дращи ли дращи. Но Лили не е много сигурна все пак, защото е виждала как гледат птиците - ту с едното око, ту с другото. А този гарван може би може да вижда различни неща едновременно от двете си страни? Затова тя кимва нерешително с глава за поздрав.
Детето се оглежда. Ами да, това е нейният таван! Тук тя идва да си играе и да тарашува всеки ден, но... колко променено все пак изглежда мястото. Всички мебели са подредени, чисти и здрави. Дебелите дъски, от които е скован подът, са гладки и червеникаво-кафяви, лъснати до блясък. Старите килими, навити на дебели рула сега ярко греят, разстлани в цялото си великолепие.
В ъгъла до кръглия прозорец стои старото порцеланово бабино нощно гърне с рисунки. В него расте голяма туфа цъфнал здравец и уханието му се смесва с дъха на восък от пода, на книги, на горяща свещ и на... нещо сладко...
До крака си Лили вижда малка кръгла масичка, върху която има поднос за чай, с голям порцеланов чайник с патешка човка, каничка с мляко и чиния кифлички със захар и стафиди. Синята стъклена захарница е здрава и с всичките си три сребърни крачета, а до масичката стои онази голяма кръгла гравирана кожена възглавница, на която Лили толкова обича да седи докато разглежда някое ново съкровище, намерено на тавана.
Тя и сега прави така. Сяда и посяга към чайника.
- За мен - с една бучка захар и без мляко - казва Гарванът. - След малко, като довърша тук, ще дойда да си го взема, няма нужда да ставаш.
Лили се стряска, но не дотам, че да изпусне чайника. Тя налива чай в двете чаши и тъй като не може да се пребори с дългата щипка за захар - бързичко пуска бучките с ръка. Ами никой не видя, какво пък...
После разбърква тихичко чая, както я е учила баба й, пие и си хапва кифличка.
Дали от топлината и сладостта, но куражът и се връща и тя вече зяпа любопитно навсякъде около себе си, изпълнена с някакво предчувствие за ново приключение.

(следва следващия път)

..chakam s netyrpenie po-natatyk...prikazkata e zavladiavashta...ne znam zashto, no mi napomnia malko na Alisa v stranata na chudesata...hubava e..:)

- Да видим... да видиммм... не, това ще го кажа устно.....кхммм... - мърмори си Гарванът. - Би ли ми казала как се пише "човка"? С "В", или с "Ф" ?
- Ами... предполагам - с "Ф", но... защо не го смениш с "клюн"? Ще е най-сигурно - отговаря Лили и си взема нова кифличка. Вече не изпитва никакъв страх и ни най-малко притеснение.
- А! Хитро! - изскърцва Гарванът. - Ндааа, не случайно си избрана... хм..хм... - мърмори отново неразбираемо той и продължава да скрибуца с перото, а момиченцето усеща, че ще се пукне. Но дали от чай с кифлички, или от любопитство - това още не е съвсем ясно. Кога тази птица ще свърши с еписто... уф, как беше думата? Баба й казва една много важна дума докато пише писма на сестрите си, на майка й, която е толкова далече... на Лили й е много мъчно за мама... толкова много, че кифличката става суха и не може да се преглътне...
Тя посяга, отпива чалко чай и тръсва къдрици - няма да мислим за това сега.
И интересно как баба й още не е започнала да я търси... Обикновено точно когато играта става най-интересна, баба идва и настоява нещо да бъде изядено, или пък ръцете да бъдат незабавно умити, или пък...

Голямото червено плюшено кресло е вече до масичката за чай, а Гарванът пие от чашата.
- И така - казва той и разтърква с крило дясното си око, с което гледаше в листа, докато пише. - Ти си Лили, деветгодишна, номер на обувките тридесет, нали?
- Ами ... да, - отговаря нерешително момиченцето, защото май никак не може да се досети кой номер обувки носи. Тези номера непрекъснато се менят, всеки път, когато баба й я води в магазина за обувки...
- Тогава всичко е наред - - гарванът довършва чая си на една дълга шумна глътка. - Сега ще ти кажа защо беше призована.

(следва следващия път)

Разкажи още,моля!Прекрасно е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите