Твърдят, че не следват идиота Кастанеда а през цялото време се крият .Твърдят, че не следват идиота Кастанеда а през цялото време се опитват да предизвикат егото.Победата над егото не е като го накараш да се развихри, победата е като го лишиш от внимание и тогава насочения навътре безмълвен ум се слива с източника.А така с тия предизвикателства към егото то се шлайфа, загрубява и РАСТЕ.Да не мислите идиоти, че то няма механизми за самозащита и поправка? Че без тях за къде то е толкова крехко и чупливо даже повече и от тялото.Е за това нещастници вие почти сте си отрязали пътя към пробуждането. монументални отвратителни религиозни егоманияци болни от най-страшната болест а именно его което иска да живее вечно.е няма да стане то както и телцето ще умре тоест ще се разруши. Ще остане един блуждаещ ум който ще продължи агонията с друго телце.И пак. и пак.Отново.

ебах майката на всички псевдовоини кастанедски като ги лиших от внимание и те зловещо се гърчат на батко всемогъщите кой кралска кобра кой коня шарколия да им еба майката. Смешници. Не. Нещастници. Наистина са нещастни и болни макар всячески да се опитват да твърдят обратното.Защото не можеш да си щастлив с монументално его.Може само да страдаш монументално.

Задвм ти въпрос: Но цялата тази теория не просто куца, както те самите признават, тъй като са неспособни да обяснят, как духовната същност, която се явява душа или „аз", може да задейства тялото или да го принуди за каквото и да е. В съответствие с твърдението на самата философия, духовното няма никакъв контакт с материалното, и то никак не му въздейства, както самите те отбелязват.

Та как ебеш как караш харлей как ядеш праскови като душата не може да задейства тялото, а обясни ми, хем го твърдиш ама и ебеш нали?

Просто нещо не се вързва, и на практика се получава това: Аз-образът условно може да бъде разделен на две: личен и социален. И двата могат да бъдат допълнително разделени на по две – реален и идеален. Така се получават съответно: идеален личен Аз-образ (какъв иска да бъде индивидът), реален личен Аз-образ (какъв е индивидът според собствените си представи), идеален социален Аз-образ (как индивидът би искал да бъде възприеман от околните) и реален социален Аз-образ (представите на индивида за начина, по който другите го възприемат).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите