не притежава битие, не е реално.То така или иначе идва, случва се и си отива.Егото няма битие, светът няма битие, тялото няма битие.Всички тези неща идват и си отиват всеки ден и нощ по много пъти.Само паметта ги рисува като някакъв непрекъснат процес.Океана опт мисли идва и си отива и само която мисъл огрее огъня на АЗ тя се въобразява като АЗ и става важна.Слънцето АЗ грее постоянно и неизменно и вечно но егото си въобразява, че е мисълта АЗ единственото което свързва всички мисли това е, че АЗ ги мисля.Аз СЪМ и друго няма.Потапяне в източника. Сливане. Блаженство. АЗ СЪМ.

От тук и пълната безсмисленост на "практиката" "криене" и даже вредност. Защото идиота си въобразява, че трупането на някакъв опит е смисълът на живота и му давало енергия. Кой трупа този опит? Само неговата памет.Какво представлява този опит? Някакви нереални преживявания в сън.Освен това криенето директно налива огромни количества вода в мелницата на егото защото постоянно засилва илюзорното чъвство АЗ като деятел защото КОЙ се крие? Да не би реалността? Не егото се крие и както казват мъдреците когато човек е непробуден и действа той каквото и да направи е чиста глупост.Реално всичко е взаимосвързано и всичко зависи от всичко и така наречената воля е само един мъъъъъъъничък аспект в това всичко.Докато има деятел има его. докато има его няма свобода.Има страдание и невежество.