|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | (покажи всички)
|
|
|
Дамянов ми е малко..тежичък..
Имам чувството чу душата му на поет е била скована от безнадежност, от някакво безвремие, от тягостно чувство на обреченост..
Ако Човек загуби вярата, надеждата и любовта..всичко става в сиво..
| |
|
|
|
тягостно чувство на обреченост.
най така ми звучи - Пеньо Пенев с неготата Пътека.
Мен не ме тегли тагостността.
Настроена жизнерадостно наготово от малка и така си живея и осъзнато.. :)
Не че всичко ми е мед и масло...
но както бях чела нейде един пост на форумна благородничка звучеше нещо такова:
... падам, ставам, оправям короната и продължавам... :)
| |
|
|
|
Аз не го усещам по този начин
| |
|
|
|
Визирането на света в такива краски..някак отнема радостта от живота..обезсмисля го, обрича го на страдание..
Но кой може да разбере поетичната душа..тя е като струни на китара..а мелодията зависи от вътрешното състояние на твореца..: )
| |
|
|
|
Нормално е, различни хора сме.
| |
|
|
|
Така е, Шоки
| |
|
|
|
Tака е. Поетични струни на душите човешки са различни.
На човек обикновено му допада онзи нюaнс,
в който усети резонансно трептене.
:)
| |
|
|
|
И най-хубавото на различието е когато то не поражда напрежение, а разбиране. :) Пъстър, шарен свят.
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Да..
аз за това, когато съм напрегната и виждам света в черно, избягвам да пиша, макар че е прекрасно изливане на душата..
едно време листа от хартия и химикалката ми бяха терапията...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | (покажи всички)
| 
|
|
[