"Имало едно време".. Така започва всяка една приказка. Ще си позволя така да започна и аз.. Не заради друго, но защото ще запиша няколко реда от една..приакзка..

Сънувах, че обичам.. Сънувах го преди АВТОРЪТ на приказката да го запише, да разкаже за сънят ми и след това..да го издаде, подписвайки думите си със своето име и след това- със заглавие, което аз не бих избрал за съня си.. Но аз съм главният герой, а не Авторът, моето мнение се зачита смао, когато е същото като неговото..
Затова..когато свърши сънят ми, когато се събудя от него и ако го забравя след това, припомнете ми го... За да не го прочета след това, подвързан с твърда или мека корица, без да го позная...

..Сънувах , че обичам.. От някого, който ще е винаги преди всички и след всички.. Някого, който винаги остава.. Остава при мен..
Сънувах, че обичам.. Не като възможност.. А като единствена алтернатива да остана цял..съвкупност от самият себе си и някого, когото обичам..
Сънувах, че ме обичат... Така, както другите не поискаха.. Така както другите не можаха.. Така както другите не биха могли..
Събувах, че обичам... Без думите- те винаги не стигат, никога не са достатъчни...
Събувах, че съм обичан... Бе ми казано “Обичам те!” – без да съм се молил за това, без да съм плакал, за да ми го кажат.. Без да съм ги търсил и да не съм го намирал...

Сънивах, че...се събуждам..че не помня сънят си, но това няма значение, защото човекът, който обичам спеше до мен, сънуваше моят сън.. Погалих я..за да й кажа, че я обичам.. И тя ме разбра, защото се усмихна на сън..

Всъщност и това е сън...И аз съм се събудил в него...

внимавай със сънищaта, понякога не остават само в дебрите на Морфей, и ни достигат в реалността или просто не се събуждаме, ти кое предпочиташ?

Редактирано от brouillard на 21.08.05 18:16.

Това ми напомня на един монолог на Хамлет .."Umri, zaspi, a mozhe bi..synuwai.. И в това е проблемът, защото какви ли сънища ще засънуваме в този смъртен сън, дял на плътта.."

да..w towa e problema..

Пак го прочетох. Една от най-хубавите приказки, които съм чела.

В този наш свят на "реалностите" само действията разширяват нашите възприятия...и носят нови преживявания, нови сънища....

..Искам да благодаря на всеки, който е писал мнение или е намерил време да прочете темата ми..Независимо дали му е харесала или не..
Благодаря!

sunishtata sa neshto.... sladko, gorchivo, soleno, pikantno i t.n......
vuprosa e dokolko preminavat v realnostta i dokolko q otrazqvat

privat Bezitz!!!

Dokolko preminavat v realnostta?:)

Сънищата (манифестни или латентни), нямаше да ги има, ако neshto в самата реалност не ги е провокирало..На съзнателно или/и подсъзнателно ниво...
Но за добро или лошо не всички сънища стават реалност..
За добро или лошо, някои от тях са такава или са били такава..

А ти, какво сънува тази вечер?

Приятно е да сънуваш мечтите, по този начин ги осъществяваш макар и за малко. Макар и за няколко нереални мига.
Хубава приказка с хубави нишки, но
НО Е ПРИКАЗКА ЗА ВЪЗРАСТНИ, НАЛИ?

I'm gonna die to wear my libido

Поради написването на двойно "но", реших да отговоря по начин, който за мен е по-логичен..

"но не е приказка за възрастни, нали?"

Възрастните като цяло сме обезверени, в различна степен..Но ако не повярваме в мечтите си- нима някога ще ги осъществим? Дори и само една от тях? Желанията..? Целите..? Какъв е смисълът да искаме да се случи нещо, ако не вярваме в това и обезверени се отказваме по средата на пътя?