Не ви ли се е случвало като деца, след прочитане на определена приказка, която завършва трагично/кофти/гадно..., да ви е било чоглаво поне няколко дни?
Да ви се е искало тя да завършваше другояче?
Да добавите някоя поука чрез положителна емоция?

Нека за миг си представим, че ние сме авторите, че ние сме я написали, че е в наша власт да променим хода на събитията в нея...

Преди време ми хрумна идеята да довърша по нов начин "гадните" приказки - тия, дето те обезсърчават или ти внушават примирение. Разбрах, че сам нито ще ги открия всички, нито бих могъл да ги преобразя. Друг е въпросът и дали е редно...
Но поне бихме могли да опитаме...

Тук можем да анонсираме тезите, които бихме искали да преодолеем и да получим варианти за промяна

Друго направление на приказките (но за друг пост) е необходимостта от съвременни, интересни, увлекателни, съдържателни, поучителни... случки, представени приятно. Много и интересни неща могат да бъдат поднесени неусетно под тази вдъхновяваща форма на народен фолклор и творчество. Готови ли сте да опитаме? Заедно.

Ми тъй си вървяла зимата, а щурчо се скитал от врата на врата - неканен, непитан гладен ли е, има ли подслон, дебела дреха, дружинка за раздумка... Натъжил се стария щурец, че труженичките не оценяли неговия труд. То, за да се държи лъкът, ловкост се иска, изтънчени пръсти, гъвкава мисъл, упорити упражнения всеки ден - няма лете, няма зиме...
Така в нерадост си вървели дните.
Докато един ден мравките решили да се повеселят. Че то зимата се случила дълга и сурова. Пък и колкото и храна и благинки да имаш, когато си сам - скучно ти става.
Речено - сторено. Един ясен заскрежен ден всички усърдни работнички се събрали под Големия пън, надонесли коя що има, седнали край отрупаните маси и зачакали. Подхванали песен, после втора, но все тъжни излизали, все нещо не достигало. Тогава най-малката мравка се сетила:
- Ех да беше щурчо тук! Да ни повесели, да ни разведри, че то - голяма скука стана.
- Верно.
- Права е. - дочули се гласове и от съседните редици.
Проводили хабер до стария музикант - поканили го да им посвири.
Пристигнал бавно той, леко олюлян от недохранване, от недоспиване в студените шубраци. Приседнал първом да си вземе въздух. Огледал се. Преглътнал едва-едва. Пуснал топъл дъх в премръзналите си пръсти. Разтъркал ги да се съживят и станал.
В мига, в който вдигнал гъдулката, облика му се променил. Засияло лицето му. Снагата му се изправила. Очите не гледали повече масите, нито мравките - били насочени навътре.
Засвирил щурчо, запял. Омаял всички. Забравили да играят. Забравили да се хранят. Загрубелите им сърца от дългото единение най-сетне разбрали що е вдъхновение!
Когато музиката секнала, дълго никой не помръдвал. Чакали отново да продължи. Но уви, тишината пак надвиснала над сухия таван. Когато се съвзели, видели, че стария щурец го няма. Бил си отишъл, не чакал да го гонят.
Тогава разбрали своята заблуда - всеки се труди различно! И дори да не разбираш другия, когато той ти помага в труд или беда, не го отхвърляй със презрение, воден от свойта суета.
Поумували. Решили!
Изпратили пак най-малката да го повика да заживее отново при тях, да ги радва и летем и в зимните дни.

Тъй е наистина края на старата приказка, знай.
Бях там - пих и лудувах.
Разкажи я на други безкрай!

Вадиме днес тоест нощес те открих и много ми се нравиш.Имам скрито чуство,че си кастанедовец.Обичам и приказката за щуреца.Нямам голями спомени за приказки дето са ме разочаровали много освен дето чудовището умря в "Красавицата и звяра" И много плаках на филма беля зъб като дете.
И още незнам защо Ханс андересен ми се струваха малко тъжни и все зимни
Кофти е да има бедни деца по приказките също май.Абе какви глупости плещя и аз .Ами исках да се запозная спецялно с тебе и да ти метна мойто кю ,ако решиш да ми отговориш310125591

а бе, не съм Кастанедовец - той е по линия на възстановената паметност на четвъртата раса - среден етап (4-5 култура от цивилизацията на атлантите). Мен ме привличат повече връзките Хималаи - България - Хиндокуш и пр.

Ама, това е друга тема...

Ти що не понапишеш това-онова, да те видя как мислиш?

Въртеше ми се в главата да продължа донякъде историята и с Авакум Захов, дето беше изчезнал в Гоби... Сещаш ли се - не случайно е отишъл там - по следите на първите български поселища. И там попада в едни мистерии, дето чичко Индиана - ряпа да яде. Такива мога да ги заформя, че Спилбърг ще се моли да го екранизира...

Дали ще те учудя, ако ти кажа, че пиша едно към едно. Дори понякога пиша по-бързо, отколкото чета (сигурно имам проблеми с четенето...) Чудя се, че другите не развиват възможностите си - във всеки дреме по един гений, но трябва писане... Поне чата не износва химикала, пък и оставя някаква диря.

Откакто се помня, все пиша нещо, събуден от моментен порив, а след това някъде го затривам. И евентуално го откривам след няколко години...
Но дори времето не се отразява на мисленето ми - препрочитам случайно намерени неща, писани преди 10 - 15 години (дали пък не съм някой дъртофелник, изкрейзило старче?) и пак ми е интересно да си ги чета. Като покажа нещичко някому (със срамежливост), обикновено той все иска и още. Не знам - дарба ли е или пък прокоба... Приятно ми е да върша 1001 неща, а времето е едно...
Айде, че трябва да излитам...

ПП още не знам как се работи с такова компютърно ЕГН, но ще прочета, ще видя...
Ама ти понапиши кое-що

Малката Русалка се среща със Стефани Форестър и й предлага да организират клика срещу Брук и въшливата принцеса, която иска да й отнеме принца. Стефани урежда принцесата като топ-модел на новата пролетна колекция. Принцесата не устоява на предложението, зарязва принца и Малката Русалка се жени за избраника си. Брук, като вижда Русалката, полудява, Стефани я вкарва в лудница, освидетлества я и си връща компанията обратно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми аз по принцип е пиша ама да опитаме мен ми писна да чета за тея дракони и магически огледала.По ми отива нещо от сорта.

С захо 5 ден се литкахме по сибирските тайги и не спряхме да лйокаме чай до истоштения по транссибирската линия.Мирисът на изгорели дърва и заседнала кир ни мореше през дългите следобеди докато минавахме поредното плато с борове и елхи.
Добре ,че от време на време дебелата лелка с спукани капиляри по скулите ни носеше топли пирожки,та се освежавахме и връщаше силиците ни за игра шах.
Накрая след толкова усилия заседнахме в яакутск където трябваше да чакаме трена за монголия.През това време решихме да посетим саседно село до байкал където бяхме чули ,че има лечител ,който гадаел на чаша лой и хвърлял норкови копита да види в бъдещето.юртата беше просторна и при всеки полах на вятъра си сменяше звета и формата.Сатрият шаман ни донесе салата от ажокадо и накълцани листа от хортензия и ни увери ,че от глад няма да умреме при 3 дневният си престой с него тъй като ще ходим често да ловуваме нощем за степни гущери.Те се ловяли по особен начин.Значи ловеца първо трябва да се приближи с маска на лисица към него ,за да си помислело животното ,че има нов гост от животински вид като се успокояло го застрелваш в корема от 15 метра с стрела.
Кущера се обезкостява и ,червата се забъркват с гъби и пълнят отново и се пече на барбекю при червена луна.Хубаво нещо са това руските степи.Какви ли не странни неща ти се случват.Спецялно в това село много странни неща.
Съседката денем се не виждаше ,а вечер късно простираше и ръцете и приличаха на стари клони на дървета, и очите и свтеха жълто и някак злорадо.
Като се обърнеше виждах ,че краката и са космати ,но смятах че това е нормално.Попитах гадателя защо тя никога не говори,а той ми каза ,че тя всъщност била просто изображение от други светове и не била в този.
Лудият Степан от кръчмата и той се прибираше с печка- въглищарка на гърба си и тананикаше странни песнички на неразбираем език.В единственннтата кръчма на селото рядко някой влизаше.По тезгясите се въргаляха бутилки с странно съдържание и едвам четящи се етикети отпреди руската империя.
черно -бели снимки по стените показваха градове нам неизвсетни.Но всичко това едва ли ни тормозеше ,защото прекарването в уртата на гадателя беше прятно и спокойно.След три дена трена дойде ,но интересното ,че беше дървен.Огромно количество пара излизаше от него и като се засили не се спря след 2 седмици.Прекрачихме вратата и стъпихме върху тежките кости на динозаврите.Най - после в Гоби.Перодактилие бяха най- запазени.Турчина с голо теме се приближи до нас и каза масата е готова очакват ви.Насред пустинята седнахме с Захов на една масичка за пикник и там димеше самовар.
Професора от казахстан ни чакаше с набор от снимки пт неговите пътувания.
Отначало бяха като бели листа ,но всеки път като се загледахме в тях се появяваше картинка.Хотелите в тибет каза той са ужасни.Резбованите нарове неудобни и е пълно напоследак с италянци.Трябва да бързаме по този палентологичен проект и да местим костите ,защото скоро започва парапланер сафарито в гоби и турнира по лъкове.
Костите не бяха важни.От долу под гоби камилите бяха прокопали тунел на времето и странно ка той се движеше от една италянска улица в тибетски хотел.Но всичките туристи в раиона се въртяха в тая времева зона съвсем безнадеждно.Всъщност Руската тундра беше отдавна забравено место и в нея живееха само спомени.Истински събития и хора не съществуваха,само историите и приказките на авторите живееха там.Гражданите на руската федерация ,които по случайност седяха закотвени в тая времева дупка,си правеха кефа по транс-сибирската линия и маджурската да си пият кафето с водняци и татари и монголски вещици ,защото иначе щяха да испукат от скука и срам ,че живеят безвременно.Никой вече и не му пукаше да излезе от там.Организираха се пикници и сафарита на открито пък и всичко толко бързо се променяше .Ай стига толко глупости дано не си припаднеш от смях аз наистина не пиша.Ами ако се оправиш с кюто заповядай.ще се радвам да си поговорим

Значи казвам ти проблема беше глобален.Миналото лято при първо излющване на змийорките ,целия Санк - Петербург се беше изнесъл по причина на това,че белите нощи бяха постоянна величина през цялата година и никой не можеше нито да спи там нито да същесатвува,а и мостовете седели постоянно отворени и никой не можел да мине нито от тая нито от оная страна на Нева.
В интерес на истината белите нощи стояха сега над цялата западна Руска Федерация.Едни такива розови и подпухнали с лилави оттенъци нощи.
А звездите се се пулеха и пренареждаха както си искат щото и без това никой не ги виждаше.Егати Вселената просто да умреш никакъв ред и равновесие.
В Европа разбира се никой вече не ги виждаше нито помнеше.
Така ,че цялото ново поколение ,и всички измекяри и воднянки и таласъми се изнесоха към сибирските степи и монголско за голямо лятно парти.Кости дрънкаха и космати крака и опашки се влачеха .
Костите на динозаврите трябваше да бъдат измъкнати за Казахстан от Гоби, за да не ги изпотрошат и наръфат преди лятното сафари с парапланери ,защото тя бяха единственното нещо, с което можеше Руската федерация да плати водка, при наличност на такава за в бъдеще.А положението с водката беше сериозно.
Населението на руската федерация постепенно и сигурно изтрезняваше и ококорваше трезви очи в битието безнерните си романни герои и не вярваше на очите си ,ква фантазия кво болно въображение! И ако се осъзнаеха ,кво е станало щеше да има разгромяващи резултати.Встраната на безвремието никой не работеше и кинти нямаше.Хранеше се от вересия ,дух и кисели краставици както и от църковни тропари.
Коли не се караха а всеки пееше по сауните или пиеше по чаша лой с приятел или люскаха карти по цял ден така ,че икономика нямаше,но ако водката свършеше ,а скоро щеше да свърши всички щаха да осъзнаят че живеят в но ленд.
Затова Степан и Захов се забъхтаха да намерят Одеският продавец на водка ,който единсвен минавал от туй време в онуй някак си ей тъй през вратите на романа "Идиот" на глава трета.Ако го откриели всичко щеше да е ок.
Професора от Казахстан каза ,че това е последният ни шанс.
Захов и Степан поеха към Новгород ,за събиране С хайверената дружина в общественна сауна"ХЕРИНГА С ОЦЕТ".Мероприятието се поровеждаше 3 пъти седмично като основно място за митинги на руски мужици с биене на гърбовете с метли и брезови клони и песни на народите.Направили и театър вътре на "Потното стъкло "от месни аматиори- алкохолици от фабрика "Народ"
Захов искаше да види дали някой оттях на последно трезва глава не е виждал в междувремието да се прокрадва мъж с червено шалче и мукавен куфар от Одеса и да предлага питие.
Казахстанският професор беше почнал да разработва проект за уред ,нещо като велосипед с две фунии ,който да обработва пясъка и да го превруща в водка,но за съжаление резултатите били крайно безуспешни и се получавала само слатиста пикня с ухание на зехтин.Никак не му вървеше напоседък и приятелката му хербалиската му скъсваше нервите.По зял ден блъскаше покер
с местните пажложски каракоджули.Всеки път се налагаше да я скатава под масата в кухнята след като се пребереше.Да не я обезкостят след полунощ и коктейлосат кръвчизата.Глупави жени.Да не говорим,че друго освен да седи
по зял ден на терасата и чете пресата от 1816 друго не правеше по цял ден.
Айде начи и до скоро и не мрънкай много за правописните грешки.

докато Степан и Захо приближаваха към село Деревянка вече беше станало ясно ,че малкото останали граждани сънуваха,мечтаеха или си представяха през повечето време руските романни герои и всеки път някой като заспеше се завърташе нова история. Мястото където някой замечтаеше се пълнеше с нови и стари герой и се увъргалваше в мараня и утъркалваше с всякакви сортове духове ,воднянки и други подобни джунжурии.Село Деревянка беше на 3 мили от Новгород китно и тихо селце изпълнено с акордеонните песни на стария Лапин който седеше на оградата на свинарника всеки ден с стар си протрит,зелен акордеон.Той имаше жълти мустаци, рижа коса и риза с цвят на сиомга и цъфналите му дървени налъми потропваха в неравен такт докато той скрибуцаше жални песни на патките и няколко елементала толко омаломощени да му се появяват през последните 300 години ,че единият беше пуснал брашляни по синята си брада и се беше опнал връз оградата да си суши гърба от лисните въшки.
Жена му Дуня имаше деца ,но отдавна беше забравила къде са и по цял ден правеше вмирисани пирожки пълнени с ябълки и зеле.Около нея се натрупваха на маса за вечеря старият Лапин и мечтите и състоящи се в тъжна пееща върба от детската и приказка , котката дора без един крак от стара приказка за 4 годишни и вълшебно вретено за предене на ризи ,което беше доста мълчаливо и подпаливо и кротичко си нищеше в ъгала.Котката го подръпваше от време на време да си поиграят ,но никога не се получаваше.
Захо попита стопанката на къщата дали не е виждала водкопродавеца от Одеса ,а тя му отговори ,че скоро никой не е мечтал за него и за това никой не беше мяркал наоколо .Но ги посъветва ,ако искат да отидат до Киев и там на големия рибен пазар Където в петък се събираха да играят карти търговците се мяркал за мъничко.Тя знаела това от дебелят хлебар Игор ,който живееше накрая на селото и винаги ходел за златно брашно с медни жили за подмладяване в града.
След лека почивка от 2 дена двамата приятели поели към Киева да търсят продавеца ,за да уредят държавният въпрос.Защото вече много алкохолици се били пробудили и отрезнели и спрели да мечтаят и сънуват в Но ЛЕнд ,което собсвенно щяло да доведе до изчезването на Федерацията ,градена с толкова любов, самоилюзия и пожертвование за бъдещето.
Киев беше приказен като начупено цветно стъкло от витраж блестеше в различни оттенъци и сияния.Златните му камбани висяха и се клатушкаха във въздуха с меден звук.Цветята и растенията бяха многоцветни и моногамни така че сношаваха толкова различни сортове в едно като орхидея с папрат и градът беше покрит с стени и килими от хибридни видове и мутанции. Красиви и грозни ,чепати и пищни. Градините , парковете и птиците притежаваха онзи приказен империалисически вид на благородство и достолепие като Русия.
Каменните статуи се усмихваха по ъглите на алеите и по детски си разменяха кърпички и бележки за срещи на нощните балове.червените кленове придаваха онази вечерна феерия към огненото небе ,която те караше да се замислиш и почустваш ,че всеки момент нещо невероятно ще се случи.Пазара за риба беше огромен и миришеше странно на подправки от километри.Огромните аквариуми се простираха навсякаде .
Двамата спътници ,както бяха тръгнали от сутринта да бяха толкова огладнели,че решиха да купят по една риба за всеки и да поседнат в парка на тиферич.Преди всичко трябваше да се преговаря обаче с рибите в аквариума ,колко тежи в какъв сос предпочитаха да бъдат сервирани и какви подправки понасяха най- много.Някой от рибите имаха тежка алергия към хмела и розмарина и когато ги сготвиш в тях се подуваха и екплоадираха за секунди в устата ти.оставяки огромни петна мастило по устата ти и трайни зеленини под очите ти.
Така ,че с цел да получиш добра вечеря се искаше голямо преговаряне с рибата ,която ще ядеш и добри обноски.щот имаше псуващи и неприветливи риби и депресирани ,които като ги изядеш ти се отелваше вола докато излезеш от депресията на своето съществуване и хронически видиотени риби ,които халиционираха какви ли не небивалици и на тях не можеше да се разчита за приятно прекарване ,защото мисълта ти после се литкаше от шекспирова комедия то принципни модели на световната икономика ,абе не си беше работа.Конски риби ,с който получаваш неистово желание за водопой и теропасене и галоп по улиците ,хазартни риби ,с които блъскаш покер като откачен докато не почнат да те бият гол на площада за потника върху гърба ти.
.Абе трябваше да си поговориш все пак да видиш кво ядеш.
Продавача им подписа договора за две персииско синио риби от индийският океан и им ги поднесе с винен сос скариди ,масло и лимонова трева.

Ай сега ти си наред помага с историята с моноглсоакта треска или куция кон в саваната.А сега дай сега.

И както се бяха изпружили в парка изведнъж Захов си припомни ,че откакто бяха пътували през толкова много места двамата не си бяха обелили нито една приказка.Загледан в корутлисалите се гълаби по ливадите той рече.
Степане на теб не ти ли се струва,че света е толкова абсурно място.Ей ни нас прошляците аз турист попаднал по неволя в Федерацията ,а ти алкохолик от село в Сибир дето никой не го знае. С печка на гърба цял живот тичаш .Живота ни сбра да се оправяме с глобални нам проблеми и да оправяме и бакиите на всички останали около нас.
Хубаво ,че поне така се случи ,че аз изтрезнях промармори замечтано Степа ,че от дълго време се чудех за кво съм на тоя свят.По едно време си мислех,че само риболова е нещото дето трябва да върша ,а я сега виж на 56 колко интересно ми се завъртяха сътбите и звездите.Мислиш ли ,че има някакви мъглявини и съзвездия дето ни се пренареждат така ,че си правят каквото си искат със нас ,а ние сме като едни матриошки разхождащи се по земите боговенни.Млясна той и тъжно притвори очи.Аз имам една изрязана от вестник икона в джоба и всеки ден се моля на нея ,защото от дете имам едно желание да стигна оназ алтайска планина близо до морето и да си хвана сокол с който да ловувам бързо полски мишки и катерици.Ако му пея всеки ден грузински песни скоро той ще заякне още повече стане голям и красив и ще се храним двамата от една паница.Дружбата между сокола и човека винаги е била важна и трябва да се подържа по тези земи каза Зах.
Примлясквайки пауновите си риби и двамата се почустваха леко ободрени и олекотени.Втоз момент дружина от младежи премина покрай тях и опна голяма софра с флаг на Руската Федерация варху нея.шумна веселба настана.Момичетата и момчетата се засуетиха около двамата старци и казаха.
Хей вие двамата елате да пийнете с нас правим благотворителен купон с чай и бисквити и желирани бомбони .Единият от младежите измъкна поднос изпод масата с размах и на него имаше 12 чаши за шампанско ,в които всеки трябваше да си пие чая ,но те бяха без столчета, така че Захо и степан трябваше да ги държат в ръка до края на партито.И за какво събирате помощите попитахе те.Ами стари галоши и чехли за
домовете за вечно мечтаещите лунатици в околията казаха те и се залиткаха
наляво и надясно под звуците на китарите.Без изобщо да им пука дали някои сотавяше галоши правеше подписките .Сладко от сливи и домати се рахвърча по палачинките ,самовари се разлетяха ,шарени шалове и китки магданоз в ръцете.В раз тигани, гребени и рендета за пране затропаха и засвириха и токове на обувки се разнесоха из поляната.Ритми страшни и разтегливи поеха по вятъра
От едната страна на масата един 17 годишен залиохан младеж с пъпки по лицето въздъхна и се замечта и каза
Ех да имаше сега мъничко водка.Степан и Захо се спогледаха в очакване нещо да се случи,но нищо не проситече в поседствие.Те попитаха дружината дали не са виждали един водкопродавчик а те им отговориха ,че минавал ,но никои не знаел кога точно и продължиха да нижат герданите от дървени цветни маниста .
Стъмваше се и двамата скиталци изоставиха компанията и се отправиха кретайки към малката къща на лелята на хербалистката(гаджето на професора от Казахстан)Бяха взели ключа за всеки случай.КЪщата седеше като малко дете на тревата а оградата и хрипаше от мъка толко тъжно и самотно като изоставено коте ,че и двамата почустваха ,че искат да плачат.Изведнъж се чуха моряшки стъпки с ведро подръкване на бутилки зад ъгъла и мирис на водка.Втурнаха се към мъжа минаващ на 50 метра от тях.Понеже беше тъмно- светла нощ изморените им очи не можеха да фокусират създанието и завикаха
Извинете моля извинетеееееееееееееееВаше преподобие Авантюрист, вие ли сте......Ваше алкохолие.............. от Одесовската жодкопивницаааааааааа.......... имате ли водка или лясковски мискет от лясковскта пещера...Ваше Наздаровие ...........моля спретеееееее да го еба всички изтрезняват и става опасно ваше Хълцуние и тъпокопелие спретееееееееееееее и виковете им загубиха от забързване смисъл.Мъжът потъна в мрака без изобщо да се обърне .
Отчаяни и задъхани след дълготобягане се проснаха на улицата и заридаха докато сополите им не смениха цвета на асфалта и не стана хлъзгаво като за пързалка
Господи...... всички ще останем тук в но ленд ,никой няма да се измъкне ,а като изтрезнеят всички ела да видиш скука ,никой няма да мечтае и всички създания ще изчезнат.Тогава ще настъпи адът .Всичко ще е пълна сивота и тъпомерие.А беше толкоз хубаво. Когато бях малък нашите ме водиха в Санк Петербург.Беше толкова вълнуващо .Имаше едно момиченце с седеше до Петровият мост и си пускаше дъждовни жаби в джобовете.И както се замечта и двамата се озоваха срещу река Нева.И нощта свърши и двамата съвсем му изгубиха дирята сега какво трябва да правят.По улицата се въргаляше стар вестник,като парцал за под бавно и провлачено Степан го взе и се зачете за да убие времето, ама то хич не умираше и изведнъж всичко се завъртя пред мостовете на града се разхождаше с танцова стъпка моряк от одеса без куфар .Видя ги, кимна и се усмихна докато си сваляше шапката в елегантен жест на измекяр и селска пудра .Добро утро какво правите тук милички.Каза той и си потърка тънките мустачки
От доста години никой не съм виждал в градът .Откакто се изнесе населението живея щастливо сам в него.Водата ми напомня за дома ми и градчето, в което съм роден а и реших ,че е спокоийно.Преглъщаики бавно от вълнение Захо каза :Ами ние се скъсахме да обикаляме да те търсим И НИКОЙ НЕЗНАЕ КЪДЕ СИ.
МММММММММММ имаме проблем.Всички взеха да изтрезняват и ,ако спрът да халюционират или мечтаят Федерацията ще изчезне.
Моряка се засмя и каза :
И ЗА Това бихте целият този път до тука така ли?
Истината е замрънка Степан,че ако всеки се усети къде живее ще полудее и ще го удари мелахолия и ще насъпши анархия,кво ще правиме с всичките видиотени лунатици в раионаса повече от краставите кучета.
Моряка се наклони леко и каза :Господа това ли било? Всички знаят,че никои не е останал от хората всички които виждате са слабо изображение на себе си от преди ерата на пълно умопомрачение.Което настъпи внезапно и с един удър в тила.
Ами тогава какво остава с нас и ние ли сме само силуети на себе си и света?
Да и вие.Вие живеете сега и тука само в мечтите си,няма ви наистина.Само това което е във въображението ви и то невинаги е здраво живее и си хуртува и спомените дето си спомнясвате и те ви литкат по място на място къдет си искате да бъдете или сте били,а НА ДУХОВЕ ВОДКА НЕ ИМ ТРЯБВА.
Тогава какво ще правим със себе си сега?Правете това за което мечтаете вече сте постигнали себе си в това което сте искали да видите друго ценно у вас няма.А какво става с истинската част от нас - човешката ? КОя истинска- човешка?АААААААА нея ами тя за какво ви е тя е празна и объркана и все чертае проекти които никъде не отиват или изпразват от съдържание дните ви.Кара ви да живеете кат чели сте вечни а вие време нямате,я си живейте и карайте кефа илюзии колкото искате на кои му потрябвало да бъде човек бе
Ако си сянка не можеш даже болен да се тръшнеш и колкото и да се напиваш пиян не ставаш и храна колкото и да ядеш все можеш още и мечтите ти не се въргалят връз безпочвенни матерялни идеи.Ягледаи кво парти и ква веселба е тук с приказките.Довиждане и сполай ви.
Завъртя се и изчезна в безмерната пустош водкопродавеца.Захо и степан завиха от мъка като кучета и те незнаеха защо сега когато всичко беше по -чсно от бял ден и идеите пълни и двамата се чустваха ограбени и без представи как това ще продължи но на кого му трябваше и да знае.