Старите, до болка познати приказки...
Искате ли да разчупим оковите на сивото ежедневие..да напишем нова приказка...

Нека да започнем така:

В една синя гора, на една червна планина, до зелена река, на една триъгълна планета, живеели странни същества.
Те изглеждали така....

едните били с тела като правоъгълни триъгълници а другите разностранни...

и мислите им били такива...

You can't teach an old dog new tricks

Мозъците им стърчали от черепите обляни със слуз, кръв и съсиреци. Очите им били като балони, а ноздрите като шахти.
Тези същества иначе били много добри. Ако добротата им била растение, то с нея би могло успешно да се залеси средно голяма планина като Витоша. Е, щяло да има оголени участъци тук таме, ама нейсе...
Съществатга се хранели с боб по манастирски. Не знам точно защо, може би просто им харесвало така.
А също те били маниакални почитатели на Еминем и Ванко1-мечтата им била да се сформира дует между двамата, а Ела Фицджералд да приглася тихо отстрани. Тихо, за да не е шумно...и тка

... А понеже се хранели само с боб по манастирски, то постоянно било облачнооо! ...

Облачно, но бездъждовно! Миризливите синкави изпарения се стелели над древни пещери, населявани от духове.
Духовете излизали само нощем от пещерите си и боцкали с копия по дупетата онези, нашите същества-да ги наречем условно Хемороидите.
Един ден главният Хемороид, който бил и даскал същевременно , рекъл:
"Тъй ни можи вечи! Ни можим да спим от тия духове главорези!. Трябват спешни мерки спрямо тях и спрямо всичко останало. Аз казах! Хау!"
"ОК"-изревало множеството....

"ОК"-изревало множеството мощно ... но не с уста! Полъхнал допълнителен задушлив "бризец" ...

Всъщност те нямали усти или по-точно устите им се намирали на противоположният край на телата им. Те няма ли и съвсем членоразделен език. Основата на речта им била някакви особени газообразни звуци, които винаги излитали в ефира обагрени емоционално в странни трептящи ухания...

На пръв слух/мирис езикът им измирисвал изключително просто, но всъщност наистина бил богат и изпъстрен с всевъзможни нюанси. Тамошните лингвисти денонощно работели по неговото изучаване и развитие.

За съжаление, поради тежките условия на работа, текучеството сред тях било голямо - някои бързо се отказвали, особено при многократно повторение на някоя по-емоционална фраза, а други направо припадали и трябвало да ги изнасят на по-чист въздух извън университета, след което те повече не се връщали, дори за последната си заплата.

За тях по-важно сега било да се отърват от духовете с копията, та затуй почнали да се мъчат да измислят начини. Мозъците им пулсирали напрегнато, раздували се и се сдухвали в очарователна последователност. Всички хемороиди били насядали на една полянка-синя на бели петна. Туй била кръглата полянка, онази на която се взимали важни решения. И ето че един хемороид измислил нещо тутакси.
"Измислих нещо!"-рекъл той-"Да си турим надупници!"
И се почнало масово производство на надупници от дунапрен. На следващата нощ духовете били неприятно изненадани. Те ръчкали с копията си дупетата на хемороидите, потили се обилно в страшни усилия, но...напразнооо. Сега срещу мерзките им дела възникнала наистина сериозна съпротива...