|
Място за информация, размисъл и разгорещен дебат за българския президент
Българската президентска институция се сблъсква с тежък проблем – липсата на интерес у избирателите. Трудно е да се каже дали апатията е резултат на това, че на всички президентството им харесва точно такова каквото е, или избирателите просто му нямат никакво доверие. Може би ние не разбираме каква е точно ролята на президента? Какво точно той прави за нас? Как ни представя пред света? Успява ли да ни вдъхне увереност и самочувствие? Как точно президентът се отнася към законодателството?
Кризата на президентската институция надали е свързана само с една определена партия или с един определен президент. Политикът е такъв, какъвто го искат неговите избиратели. Но те трябва да искат, да настояват и да не оставят онези, които ги представят по света и в страната на спокойствие.
Затова инициативата е опит да се извади на светло не само онова, което президентските кандидати обещават, но и онова, което избирателят очаква от тях.
Българите се пръснаха по света. Те обаче остават българи, които обичат страната си, искат да споделят нейните проблеми и успехи и са готови да допринасят за достойната и репутация по света. Най-разумното място за споделяне на тези желания на българите по света и в страната е глобалната мрежа. Там всички можем да сме си у дома, да мислим за онова, което става там и да участваме в него.
Българският президент е в странна позиция. От една страна, той е директно избиран от гласоподавателите. От друга, той няма властта, обичайно предоставяна на пряко избран президент. На президента се гледа като на символична фигура. В същото време той е в позиция да решава сложни правителствени кризи. Мнозина очакват президентът да бъде основният представител на страната по света. Други го виждат главно като контролен механизъм спрямо законодателния процес.
Често можем да чуем твърдения, че президентската институция трябва да се предефинира. Да и се даде повече власт. Или пък да и се ограничи властта, която има сега и може би да се избира от парламента. Накъдето и да се развие институцията държавен глава, това не бива да става по академични или партийни съображения. Без гласа на хората за това какво искат да бъде президента, какво очакват от него, каква власт са склонни да му дадат и каква работа ще очакват той или тя да извърши, никоя конституционна реформа няма да успее.
В всеки ще може да заяви своите очаквания и своето виждане за това какво е и какво трябва да е президента. Президентската кампания е най-добрия момент за размисъл и дебат. Задълбочен размисъл. И разгорещен дебат.
Юлиан Попов
|
|
Според конституцията ни, държавният глава на Република България е Президента.
Президентът на републиката се избира директно от всички български граждани с право на глас. Той би трябвало да е президент на всички българи, но дали е така?
Аз самият, не смятам, че по някакъв начин този президент е това, което трябва да бъде.
Преди месеци няколко сайтове на българи в чужбина стартираха кампания за удължаване на валидността на българските паспорти, събраха се над 1500 подписа и...
Когато един човек в България пише на президента и не получи никакъв отговор от него, може да си каже: "Е, аз съм само един обикновен българин с право на глас и президента няма време да се занимава точно с моят проблем".
Същевременно, да сравним как е в Европа.
Напишете писмо в Англия на произволен народен представител.
Примерно, вие сте чужденец, без право на глас във Великобритания и изпращате писмо с личен проблем на един депутат. 100 процента след няколко дни ще получите отговор, че са запознати със случая и че, ще се опитат да ви помогнат. Освен това, наистина правят опити и помагат. Знам, го от собствен опит, стотици други българи също го знаят.
Това е, което ни липсва.
По една или друга причина, политиците ни, а и медиите, ни накараха да спре да ни пука. Да сме без мнение, да не вярваме, че нещо зависи от нас. Да си мислим, че няма кой да ни чуе. Като се убедим, че нищо не става, ако можем, отиваме в чужбината и казваме "майната му на всичко, да се оправят без мен".
Нека да се върнем на нашият случай.
Та, от името не на един човек, а на над 1500, Вие звъните в президентството с въпрос и желание да установите някакъв контакт с институцията. Говорите с пресслужбата, после им изпращате е-mail и понеже не получавате никакъв отговор, отново има звъните, изпращате пак е-mail и на служба протокол. Отговор никакъв.
С много зор и връзки, след като никой не Ви обръща внимание, успявате да си уредите пропуск за прием на президента и му давате отпечатан списък с хиляди подписани имена под искане за увеличаване срока на валидност на задграничните паспорти.
Месеци след това - отговор никакъв.
Изпратили сте тези е-mailи и сте звънели на някой, който е бил президент и сега се кандидатира отново. Обещават Ви нещо, но отново забравят за това.
Е, смятате ли че, президента, които имаме, е президент на всички българи?
Той получава заплатата си благодарение на нас, на нашите данъци и такси, които плащаме. Зная, че той самият не може да отговори на всички. Но нали за това си има служители, чиято работа е да правят точно това.
Има и вариант служителите му да не си вършат работата както трябва. Бих попитал за какво ги държи, ако е така? Сигурно има други, които имат желание да работят. Хайде, да предположим, че служителите му не си вършат работата и той самият не знае нищо.
Интересно ми е, дали може някога да се промени нещо? Хората да повярват във себе си, да има кой да ги чуе. Зададох си въпроса, не можем ли да го направим "неофициални сайтове", където ние, обикновените българи, можем да пишем и споделяме, какво мислим? Да даваме идеи и препоръки, да публикуваме отворените си писма.
Е, за това вече я има тази страница.
Това е "неофициалната страница" на българското президентство.
Всеки, който се опитва да зададе въпрос на президента, или има нещо да сподели или да предложи, може да го прави чрез тази страницата.
Така всяко писмо изпратено до дадена служба на президентството, ще го има и тук. Самият президент ще може да влиза в страницата ни и да чете нещата, предназначени за него. А, когато види, че има неща за които служителите му са забравили да му кажат или да свършат, може да ги санкционира.
По същият начин, и медиите могат да влизат и да виждат, какво става, какви проблеми и предложения имат хората. И дали някой им обръща внимание.
Така хората може да си възвърнат вярата в себе си, знаейки че има кой да ги чуе. Политици винаги могат да следят този сайт, и ако искат директно да вземат отношение по един или друг проблем. Разбира се, за това се иска малко смелост. Защото във виртуалното пространство имената и връзките нямат значение, малкият и неизвестен човек, щом има интересно мнение и позиция, става голям човек.
Може пък и да помогне с нещо, тази инициатива.
|
