Ще си позволя и аз да изразя становище.
Първо, направи ми силно впечатление тоталния провал на родната социология.Невежи ли са тези, които провеждат социологическите изследвания или и те са платени играчи в подобни предизборни прояви?Независимо от верния отговор оказа се, че българският избирател се ръководи от по-прости и същностни неща - какво е направил за него кандидата заемал въпросния пост в продължение на един дълъг период и кой внушава по-голямо доверие относно своята почтеност
Второ, силно впечатление също ми направи и променената атмосфера по време на традиционните пресконференции.Отсъстваха клакьорите, които създаваха специфичен колорит в не толкова далечни времена.Понятия като "комунисти" и "европейска бариера" вече работи само в изключително ограничен кръг от българското общество.Тези понятия звучат архаично, значима част вече е настроена на вълната на съдържателните и искрени послания, а не на кухите декларации.Дванадесет години са достатъчно дълъг срок, за да бъдат изгубени определени илюзии, за да може всеки играч на българската политическа сцена да присъства на нея не само с думите, но и с биографията си.
Трето.Вчерашната вечер ми донесе едно голямо разочарование.Любен Дилов-син винаги ми е бил симпатичен.Оказа се обаче, че в обкръжението на Петър Стоянов на него му е отредена или сам той си е избрал специфична роля, която сам разкри на пресконференцията на своя патрон.Неговата функция била да разсмива аудиторията.Необходимостта от шутове не говори добре нито за тези, които са готови да играят подобна роля, нито за онези, които имат нужда от подобни лица край себе си.
Четвърто.Направи ми впечатление начина, по който Първанов отговаряше на всеки въпрос.С уважение към задалия го, без да спести нито един отговор, възможно най-изчерпателно.Не бих искал нито човека, с когото дискутирам, нито този, който ме управлява, да пропуска някои въпроси, да си служи със софистика в стремежа си да избегне честния отговор.
Пето.Изненада ме подценяването на българския народ в оправданието на Стоянов относно извадения от чекмеджето му компромат.Неговата цел не била изборния резултат, а била истината.Ако това е била неговата единствена цел, неговото жизнено кредо, защо президентът толкова дълго време е бил безучастен към нея, към истината?Защо той тръгна към истината точно сега по време на изборите и единствено по отношение на този, който бе негов конкурент?
Разсъждавайки по тези теми, отчитайки вълната на народните настроения, която вече от дълго време е погнусена от родната политическа действителност и която в момента се нуждае от едно единствено нещо - възмездие за самозабравилите се и забравили я политици, мисля, че резултатът от втория тур на изборите е вече предизвестен.Той е виден и от настроенията на мислещите хора в този сайт.

statisticite se izlojiha totalno - baba mi po dobra prognoza za rezultatite ot izborite mojeshe da napravi.

Е сякаш ми четеш мислите. А направо ме е срам за това, че смятам един бивш комунист за най-приличния кандидат. Много ме е срам! [izchervqvam se

С лява и дясна ръка се подписвам под писанието ти!
Омръзна ни да бъдем електорат и да ни правят на маймуни.
Именно по същите причини ,които описа и ти...гласувах за Първанов....макар,че преди няколко години скачах на площада срещу партията му!
Явно малко са хората способни да си извадят поуки от пораженията.

ами обади се в щаба на Седефчов, може и теб да те издигнат за кандидат нещо си - свободни места много. с таз стройна мисъл може може и биграфист да станеш, другарюююююю.

Подобна позиция е присъща на други, притежаващи определена политическа ориентация лица.Лично аз съм доволен от съдбата си и от живота си, което, поради вродена духовна нагласа, не ми пречи да бъде социално чувствителен и да разсъждавам от време на време върху някои злободневни за обществото ни проблеми.А ти?

такова е било времето

Е, то е ясно. Не може да провеждаш или одобряваш политика на социален дарвинизъм, мафиотщини и подли политически игрички, а същевременно да твърдиш, че се най-демократ, най-патриот, най-най на ная.
Някои живеят добре / те, уви, са много малко/, други едва я карат, трети просто гладуват. Кой нормален човек може да иска от бедния и отчаян българин да се развълнува от политическата кариера на някакви си службогонци? На много умници това им намирисва на червено. По-страшно е, че е истина след 12 години демокрация. Червената утопия е мъртва,но не е ли време да я последва и синята?