Re: Причастие НАРКОТИК / Религия и мистика / Православие

Моето въцърковяване през 1976 г. започна от "Св. Александър Невски". После, прислужвах няколко години когато в цяла България само в патриаршеската катедрала прислужниците в олтара, постригвани за ЧЕТЦИ, а не за иподякони, бяха в стихари.

Сега е станало мода хлапенца да се пъчат като "иподякони", а някои пък дръзват дори да се подписват като иподякон (имярек), макар да няма такава степен в България, освен миг преди дяконското ръкоположение. Това масово пъчене като "иподякон" е визитната картичка на българската духовна или църковна НЕГРАМОТНОСТ и тщеславие, подменило благоговението и благочестието.

С едно изречение, патриаршеската катедрала ми е скъпа на сърцето. Там живея с незабравимите спомени от служението на славни и неповторими духовници - покойните Смоленски еп. Тихон, Проватски еп. Антоний, Макариополски еп. д-р Николай (Кожухаров), протоиереите Иван Кондаков, Станой Андонов, протодякон Стефан Марков.

В онези години на войнстващ атеизъм архиереите-председатели на църковното настоятелство служеха всяка събота и всяка неделя с около 100 постоянни богомолци. Не зная причината дядо Герасим да не служи редовно в годините без войнстващ атеизъм. Отскоро го виждам да оглавява св. Литургия и "иподяконите" повече от служещите владика и поп.

Епикоп Антоний беше най-достъпният и любвеобилен архипастир в БПЦ БП в онези години. Той беше реално обичан от богомолците и децата както в патриаршеската катедрала, така и в гр. Русе.

Епископ Тихон служеше много рядко. Свят човек, непрестанен молитвеник, предсказал деня на своята смърт и незаслужено забравен. Това си е характерно за нас, българите.

Епископ Николай - богослов, музикант, художник и той предаден на пословична забрава. Държейки чиновника (богослужебната книга за архиерей) пред него когато произнасяше епиклезата (освещаването на Св. Дарове), настръхвах и имах чувство, че в този миг гръм ще разтърси катедралата. Такава жива молитвеност с просълзени очи при освещаването на Св. Дарове не съм наблюдавал у никой друг архиерей.

Както споменах, сегашният хор пее невероятно молитвено (според моите критерии), стига човек да знае поне част от песнопенията и да следи, но уви.

Констатирам за себе си, че катедралата заменя кафенетата и става място за срещи, прегръдки, приветствия и обмяна на новини. Колко жалко, че българинът е генитично неспособен да преживее мистиката на православните богослужения и богослужебни текстове.

Дано греша, но съм склонен да мисля, че Бог ще съкрати тези блажени дни и ще остави пишман царственото свещенство в инерцията на духовната си деградация. Може да доживеем дните когато в храма ще има купа с причастие и всеки ще си се черпи с причастие колкото пъти на ден му се прииска.

Опитах да тествам молитвеността в други храмове. В катедралния храм "Св. Неделя" можах да издържа делничния певец до паримиите. Немислимо е човек да се моли, освен да се радва на зрелищност или да се утеши, че е бил физическо присъствие.

Друга вечер хукнах да не закъснея за вечерня в "Свв. Кирил и Методий", кв. "Красно село" с надежда да видя стария ми познат отец Стефан (Стойчо) Стайков, преподаващ църковна история в Богословския факултет. Чредникът за седмицата си разговаряше блажено на пейката пред храма и никаква вечерня.

Бяхме 6-ма човека в 17:00 - 17:15. Всеки да се моли както знае. Навярно, молитвата става отживелица и попуването доходен занаят. Нали училището ще фабрикува свещопалци за бъдещето!

Не осъждам. Приемам фактите такива каквито са. Възниква резонният въпрос защо държавата плаща заплати на поповете от данъците на българския народ?

В столичните храмове с по 3-4 свещеника, един свещеник служи само една седмица, а други само един - два неделни дни за държавната заплата. Би следвало тогава данъкоплатците православни християни да се освободят от кожедерството за требите, както е в цивилизована Финландия.

Новият патриарх заяви от първите часове на своето патриаршеско служение, че ще обърне внимание на религиозното обучение. Боя се, че колкото и богобоязлив да е Светейшият патриарх Даниил, неговото патриаршеско служение ще доунищожи остатъците на някакво благочестие и духовност.

Прави впечатление, че той служи едва ли не всеки ден. От една страна, това е похвално. Нали е казано, че докато има св. Евхаристия, няма да настъпи края на света.

За себе си не съм убеден, че тържествените богослужения с легион фигуранти са душеспасителни за религиозно-суеверната тълпа, която хуква "по долинам и по взгорьям" да види дупе път и да снима с телефоните си пищните зрелища.

С бездействието си, патриарх Максим и патриарх Неофит като че ли задържаха духовната деградация.

Няма съмнение, че патриарх Даниил има страх Божи и ежеминутно ходи пред Бог, но неволно, с тези неспирни богослужения ще увлече религиозната тълпа да търчи напред-назад за селфи и да се хвали, че е участвала в зрелища без реално благоговение и молитва. Питам се какви бъдещи християнчета би могла да възпита тълпата, която стои от суеверие, а не молитвено с ясно съзнание какво реално се извършва по време на св. Литургия?!

Достатъчно е да се видят клипчетата с многобройните духовници на вечернята в Рилския манастир за празника на св. Йоан Рилски и надошлите зяпалци от цяла България. Не се усеща благоговейност и молитвен настрой.

Да пази Бог патриарха да не се изкуси да се възрадва на многобройното телесно присъствие и да не прояви първосветителска загриженост за болнавата ни църковност и отсъствие на благоговейна молитвеност по време на неговите богослужения - зрелище за тълпата.

Боя се, че българинът адмирира зрелищността и единици са онези, които участват молитвено на богослуженията. Тази деградация може да познае душепагубно ниво при патриаршеството на Дядо Даниил.

Обучението му в училище е обречено на провал, ако децата не растат в християнски семейства, в които знаят поне "Отче наш". Каква полза от толкова богословски факултета, като богословите са извън Църквата и с нищо не са допринесли за ограмотяването на този суеверен народ?! Другото е суета на суетите, фолклорна религиозна суеверност и автентично опошлен панаирджилък.

Който не вярва на съжденията ми, приканвам го да се черкува няколко неделни дни в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и да види с очите си колко богомолци са в началото на Литургията и колко пристъпват за причастие - наркотик. За дърдоренето на "Тебе поем" писах в друг коментар и това е свидетелство, че причастниците са нагли кощуници и причастието им е за осъждане и никакъв живот вечен..

Тази вечер забелязах нов свещеник, прославен като интелигентът на църковната интелигенция. Няколко детайла в служението му ме карат да мисля. че след седмици причастниците с чедата му ще станат навярно 200 човека и конфликтът между расоносците няма да закъснее. Дано се лъжа! Определено не ми хареса маниерната му дикция.

Навремето, в семинарията на гара Черепиш, екзотичният и екстравагантен отец Николай, преподаващ литургика и ефимерий на семинарията, подчертаваше, че свещеникът трябва да се старае да произнася ектении възгласи равно, без да внушава личната си емоционалност. Определено мисля, че това е класическото правило. Иначе, получава се превземка, която едва ли ще събуди приспани съвести.

Личното ми мнение е, че ситуацията в българската църковност е тревожна и инертно върви към тотално духовно израждане.

Преобладаващата част от църковното богослужебно присъствие не е никакъв лаос, а православно кръстена езическа тълпа.

Колкото по-"религиозна", толкова по-обездухотворена.

Няма го благоговейното присъствие, съзнанието, че влизайки в храма и идвайки на богослужение, човек стои пред Бог. На св. престол има целогодишно запасни Дарове. Ако истински вярваме, че в Причастието е Христос, то как е възможно да дърдорим, да се приветстваме и разменяме новини пред Причастието на престола?!

Благовъзпитаният човек няма да отиде на театър за да разговаря по време на спектакъла. Причастници отиват по никое време за да се наприказват и дрогират с причастие.

Това инертно духовно израждане не може да не доведе до национална катастрофа за да изтрезнее укореняващата се наглост пред Бога.

Искрено благодаря за новината по случай деня на народните будители. Не зная дали ще събера воля и смелост да отида на концерта. Така или иначе, празникът е повод за размисли.

Като човек на миналото, спомням си, че някога имаше всяка година на 21 ноември концерт на свещеническия хор в залата на Софийска митрополия.

Не зная по какви причини новият или възроденият празник на будителите не се присажда в сърцето ми. Навярно песимизмът ми го помрачава, а и не виждам реалната полза от него.

Често размислям в блажената си самота и не намирам логично обяснение как се е получило така, че най-старата европейска държава да загуби суверинитета си и не се намират родолюбци сред професионалните политици да я избавят от днешната разруха и архитектурна уродливост. Как и защо народ, познал своя златен век на духовна култура е загубил всякаква одухотвореност?!

Понеже става реч за нарочен празник на народните будители, питам се реторично защо днешната интелигенция не се бори срещу националното ни опростачване. Пресата изобилства с граматични грешки и не забелязвам някой да издига критичен глас. Само една депутатка направи граматични забележки от трибуната на парламента по повод неграмотния говор на бившия премиер Кирил Петков.

Още по-страшното е, че българската православна иерархия е някак трагично безлична. Отсъстват всепризнати авторитети като в миналото.

Въпреки преобладаващата критичност към свето-Пловдивския митрополит Николай, според личните ми критерии, намирам го да е последният реално грамотен архиерей. Той има усет за естетика и църковна дисциплина, но не разбирам защо духовните му школи не дават някакъв забележим резултат.

Напълно приветствам решението му, че духовните кадри трябва да са обучавани във ведомствени учебни заведения и в този контекст, неговата Духовна академия има място да съществува, но висшето учебно заведение трябва да оправдае съществуването си с някакви научни трудове, а такива липсват.

Някак позорно срамно е за Българската патриаршия да празнува концертно деня на народните будители и да няма реално Синодално издателство. СРАМ И ПОЗОР!
По какви причини не се препечатват поне стари издания или публикации на някогашните професори в Богословския факултет или Духовна академия?! БПЦ БП не е бедна администрация за да не си позволи да ангажира добри преводачи и да издаде ценни и интересни трудове.

Получава се, че Синодално издателство е било по-активно в годините на войнстващия атеизъм. Във вестник "Църковен вестник" и списание "Духовна култура" имаше интересни и ценни публикации. Ако църковността ни е обедняла на грамотни богослови, то защо да не се препечатват стари статии?

Може ли Българският патриарх да има гръмката медийна претенция към държавното училище да възпитава свещопалци и да не се възстановява просветната дейност на Синодалното издателство? И смях и грях!

Ако държавата ни е забатачена, вината я намирам в Църквата. Тя разлага защото отдавна не е нито светлина, нито сол в националното ни ежедневие. Поместна църква без здраво монашество е обречена в най-добрия случай да се изроди във варосана гробница или лъскава видимост без никакво съдържание. Тържествените богослужения без молитвеност са очевадно доказателство за това израждане. Църковността ни не е Христоцентрична и затова всичко е суета, панаир на суетата.

Патриархът няма административна власт да промени каквото и да било в национален църковен мащаб, но ако съумее да одухотвори малкото реални богомолци в София и епархията си, то ще е не само подвиг, но и чудо на чудесата.

Да се надяваме, че той ще благоволи да въдвори поне малко благоприличие и по-стилни богослужения както в митрополитската си така и в патриаршеската си катедрали.

В годините на войнстващ атеизъм, последният Доростоло-Червенски митрополит Софроний беше издал заповед в първия атеистичен град да се отслужват ежедневни богослужения сутрин и вечер във всички русенски църкви. Всеки неделен ден имаше т.н. "сказка" или духовен доклад в катедралния храм. Всеки месец имаше свещенически конференции, на които се разглеждаха богословски текстове. Друг въпрос е дали са дали резултат, но поне е имало добро желание за някаква грамотност.

Никак няма да е лошо, ако патриарх Даниил вземе пример от покойния дядо Софроний и първом ограмоти духовенството и кръстените езичници в Софийска епархия и когато се създадат реално християнски попски и мирски семейства, тогава държавното училище да обучава по религия децата на реалните християни.

Повечето свещенически семейства не са идентични с т.н. "християнско семейство".Някогашният израз "попски син и внук на дявола" не ще се е появил случайно.

При този позорен факт за какво обучение по религия може да се говори и какви утешителни резултати може да даде държавното училище в областта на църковната грамотност и одухотвореност?!

Смаян съм от тоталната липса на естетика. Несрещан другаде одрипавял народ. Заведенията пълни с народ, което свидетелства, че хората не са чак толкова бедни, а облечени дрипаво и без никаква естетика. Чудо на чудесата е да се види жена в пола или мъж в панталон или в костюм. Анцугът може да е практично облекло, но по какви причини е станал не само ежедневно и масово облекло, но дори в празничен ден и официален случай?! Това не го проумявам. Още по-шокиращо за мен беше облеклото на преподавателката в Богословския факултет на СУ, коментирала по телевизията избора на новия патриарх. Що за богослов и научен труженик е дамата, огласила в ефир безпокойството си, че новият патриарх бил аскет. А какъв трябва да е автентичният монах?! Нима православното богословие не е аскетично само по себе си? Очаквах от богослова и психиатър д-р Николай Михайлов да направи психоанализ на деколтето едва ли не до пъпа на колежката си богословка, но не забелязах такова шоу.

Жилището ми е до бившия механо техникум. Всички ученици дрипави и преподавателите не се отличават от тях. Някога, в далечните ми ученически години беше задължителна униформата. Тогава роптаехме, но това приучава към някаква естетика. Учителите мъже бяха всички в костюми, а жените в естетично женско облекло. Тогава тротоарите позволяваха жените да носят обувки с високи токчета. Сред разгащените учениците по съседство не виждам физиономии с някакво духовно или интелигентно излъчване. Изпитвам панически страх от бъдещето, когато тази безлика маса с диалектен и жаргонен говор поеме държавата в ръцете си.

Срещнах коментари в социалните мрежи за съвременните "народни будители". Господи, помилуй и упази "сляпо да прогледа". Можем ли да говорим за съвременни народни будители сред интелигенцията?

Имаше период, когато симпатизирах на няколко уж свободни журналисти като Кардамски, Ташева, Страхил Ангелов и др., както и на политически анализатори като Зорница Илиева и Боян Чуков, предсказал войната в Украйна много отдавна. Дори в техните анализи долавям умишлена лекота или своеобразна игра. Магдалена Ташева беше публикувала фотография на стотици молещи се мохамедани в Москва, представяйки "реалността" да е за оплакване на Париж. Писах й в лична бележка, но тя не коригира "грешката" си, което е свидетелство за умишлена манипулация или професионална демагогия. Това ли са будителите?

От интелигенцията, призвана да бъде стълб и крепило на националната грамотност и култура, все още храня симпатии към професорите Даниел Вълчев и Нина Дюлгерова, у които съзирам духовен аристократизъм, ерудиция и неподкупна критичност. Навярно има и други, които не зная, но като цяло, склонен съм да мисля за себе си, че празникът не оправдава днешното си съществуване.

Според критериите ми, "свободните журналисти" се оказаха евтини играчи.Страхил Ангелов ми обеща да повдигне медийно въпроса кой е взел решението за датата и часа да се прекрати изкуственото дишане на патриарх Неофит?

Ако правилно разбрах от откъслечната медийна информация, патриархът е предал Богу дух след като е взето решение да се прекрати изкуственото му дишане. Има ли иерарси, взели участие във въпросното решение за смъртта на патриарх Неофит? Нито свободни журналисти, нито пишман богослови поставят въпроса, а от християнска гледна точка, той има особено значение. Ако се окаже истина, че патриархът не е издъхнал по воля Божия, а със човешко съдействие или някакво решение за ден и час, то от религиозна гледна точка, имаме противоречие с една от заповедите на Декалога.

Тъжни дни на масова обездухотвореност, в които "черешката на тортата" е празникът на народните будители. Минало свършено и бъдеще без никакъв светъл лъч. За да е човек будител, трябва да има будна съвест и евангелска жертвеност. Само благоговейното ходене пред Бог би могло да поддържа съвестта будна и доброто познаване на Св. Писание да подхранва евангелската жертвеност. Другото е игра на шикалки.