Re: След края на света / Религия и мистика / Православие

Не разбирам заглавието.

Защо "след" края на света, а не е озаглавено "за края на света" или "християнската есхатология" с подвъпрос кой как си представя въпросния край и вярва ли въобще в него?

По какъв начин ще си продължим дискусиите "СЛЕД" края?

Срещал съм мнения, че няма да има край на света. Въпросът за края е сериозна препънка за мнозина. За по-голямата част от християните този край на света не представлява никакъв интерес.

Забелязвам, че в другата тема за вярата с основание е засегната публикацията на уважавания от мен архимандрит Никанор, съчинявана в контекста на преживяваните събития под предлог на буквите от гръцката азбука. Някои християни съзряха нюанси на исконното очакване на края на физическия свят след печата от Апокалипсиса и че санитарните мерки ускоряват времето с евентуалността да сме свидетели и участници в предсказаните ужасии.

Някои начетени в библейските текстове огласиха мнение, че сме навлезли в последните 7 години (3,5 подготвително за възцаряването на Антихрист + 3,5 реално господство)

Основание за тази "аритметика" намират в огласеното от Клаус Шваб.

Други, изживяващи се като "църковна интелигенция", се борят ожесточено срещу имагинерните си т.н. "конспиративни теории".

Публикацията на отец Никанор е в приемлива форма и не позволява да бъде уловен на дума, но за себе си я интерпретирам в светлината на евангелските думи: "...ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се" (Лука 12:19).

Истина е, че докато се препираме за края на света, може неочаквано да ни споходи личната ни смърт и да се окажем неподготвени. Това обаче не оправдава тенденциозното приспиване на съвести.

Въпросът за личната християнска смърт не е по-маловажен от този за печата и предсказаното от св. Йоан Богослов. Остава недоумението защо каноничните герои не скъпят човесшката душа на който и да било. Поповете се радват на погребенията, че им носят доходи, но реално душегрижие не съществува в сапунения мехур на претенциозната каноничност.

Цели 30 години безделници с богословски дипломи проглушават и умрелите с тяхното възраждане на духовността без Христа и се оказаха некадърни да ограмотят свещопалците в енорийския си храм, а претендират за държавни заплати на "учители по религия". Поповете като получиха държавните пари към църковната си заплата за да имат към 1200 лв. месечно да не би да са запретнали ръкави да ограмотяват някой или да скъпят душата му?

Като доказателство за тотално отсъствие на душегрижие ще приведа само един очеваден пример, който изобличава всички "канонични" в дяволско лицемерие.

Мастити иерарси посрещат и награждават бившия премиер, а той горкият пред тях не умее дори да се осени прилично с кръстно знамение. Това не смути нито една владишка, попска или богословска "канонична" съвест. Струва ли си да говорим за други "възвишени" неща при очевадната долнопробна игра на шикалки?

Колкото до края на света, определено мисля, че е излишно надприказването. Сериозната обмяна на мисли изисква добро познаване на Св. Писание.

Аз не съм добър познавач на Писанието и затова не възнамерявам да влизам в съревнование по надприказване.

За себе си констатирам, че всички си играем на християнство и не искаме да проумеем знаменията, които Бог ни указва, нито да прочетем плановете на синовете човешки.

Вече е късно.

Нямаме време да мислим дори за катакомбна църковност или домашна църква. Плановете се изпълняват, а около вируса всеки ден може да е последен за някой от нас.

Не съдя никой. За себе си осъзнавам, че живея последните си дни, които едва ли ще наброят една социалистическа петилетка, а нямам волята и енергията за лични плодове на покаяние.

Спасявайте се в Господа който както знае и може. Настъпва времето на мълчание в очакване на непредвидимото.