Трудната притча за разбиране - за пристойника / Религия и мистика / Православие

Лука 16:1-13

Никъде в притчата не се казва, че пристойникът е измамник. Единствено е казано, че е неверен (стих 8). В какво е неверен ?
- от една страна в това, че не дал отговор на заповедта на господаря си и така оставил клеветата да живурка над истината (в различни преводи се казва "донесоха" , "наклеветиха", "наковладиха"…в църковнославянския *: тóй оклеветáнъ бы́сть)
- от друга – опростил е част от дълговете: макар и с нищо да не е ощетил господаря си*, това е станало „зад гърба му”, без да съгласува това си действие с него (в днешно време такова съгласие става с едно „Да” и подпис върху съответния документ).

Тази притча е известна като „притча за неверния пристойник”, а не – както е неправилно при нас (най-вече като) „притча за неправедния пристойник”.

Пристойникът, бидейки иконом, бидейки управител на имота, чрез новите разписки опростил онова, което му се полага лично на него и което няма как вече да получи. Ако пристойникът беше разпилявал имота на господаря си мамейки - ако беше крал от него, ако беше дал (опростил) повече от онова, което му се полага лично на него, то нямаше как един крадец, измамник - въобще, мошеник, да бъде похвален от господаря си.

Значението на „разпилявам” е: Разпръсквам силите и възможностите си в различни посоки, без да постигна нещо. Следователно, под „разпиляване на имот” би трябвало да се разбира н е е ф е к т и в н о т о му управление. Няма как икономът-пристойник да бъде похвален за досетливост, за мъдрост или за каквото и да било друго, ако сам Господарят вижда, че е бил от измамен от него. Следователно, тук става въпрос за нещо друго.

Стих 9: И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.

„. . . с неправедно богатство. . .” е в православния превод. Тук „с”-то има значение на „чрез”, „посредством” каквото е например в Протестантския превод 1940, Верен 200. В църковнославянския текст направо е казано *„от¬ мамо́ны непра́вды”.

Като имаме предвид това и казаното в стих 13, се разбира и стих 9 - че става въпрос за временното "бог_атство" на мамона, което в крайна сметка е суетно. Неправедно, неистинно - направо си е лъжовно, понеже всичко (в служба на този мамлив свят) е суета и гонене на вятър. Че това е истинското значение се вижда от противопоставянето в стих 11 : "И тъй, ако в неправедното [мамонско] бог_атство не бяхте верни, кой ще ви повери и с т и н с к о т о [вечното Богатство от Бога - Царството Божие]”.

Точно тук Господ ни изобличава, че в една или друга степен в с и ч к и слугуваме на това измамно бог_атство, на мамона на този мамлив, временен, суетен свят , „цял лежащ в злото” (1Иоан 5:19). Това бог_атство, този мамон, може да ни помогне за спасение, като даваме на другите от него, проявявайки некористолюбива милост. На друго място Господ направо заявява:"Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда;" (Лука 12:33).

"Затова и ние се наричаме неразумни" - казва Теофилакт Български, "че не мислим за това, което ще стане с нас след това. Но да си придобием приятели от бедните като употребим за тях неправедното (си) богатство, което ни е дадено [по Милост] от Бога за оръдие на правдата, но задържано от нас в наша полза и затова превърнало се в неправда, слугувайки на мамона. Ако ли богатството, което е получено по праведен път, когато не се управлява добре и не се раздава на бедните, се вменява за неправда и поклонение на мамона, то колко повече неправедното богатство? Нека с него си придобием приятели за да може когато умрем и се преселим от този живот, или в друг случай, ако малодушестваме поради осъждане, те да ни приемат в своите жилища."

В крайна сметка настойникът постъпил досетливо – опрощавайки част от дълговете, той всъщност раздал онова, което му принадлежи в качеството му на иконом (понеже той е уговарял договорите, включвайки съответна част за него самия) и така си подсигурил земното житие-битие (стих 4). Поуката е, че както „синовете на тоя век” използват неправедното си богатство, за да спечелят временни и нетрайни приятели, така и ние, да правим същото, но от гледна точка на милостта и на вечността приготвяйки си „кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда” (Лука, 12/33).

„Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?” (Матей 16:26)
Всички в една или друга степен слугуваме на неправедно_суетно_лъжовно богатство (и това се вижда от стих 11). Въпросът е, че ние нямаме нищо наше, всичко идва свисше, всичко ни се дава по Божия Милост. Следователно, както Бог проявява милост към нас, давайки ни, макар и да не заслужаваме, така и ние трябва да даваме от излишъка си онова, което в дълбоката си същност не е наше.

„А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо”. (Деяния 4:32)

* Виж тук: