Израелските власти се готвят да отворят за посетители двореца-крепост на цар Ирод – Иродион, разположен на хълм в Юдейската пустиня.

Управлението на природата и парковете на Израел планира да открие обновения туристически обект в неделя, което ще даде възможност на посетителите за първи път за видят витата стълба на Иродион, фоайето и частния театър в града на хълма.

Назначеният от римляните Ирод, управлявал Юдея между 37 г. до 4 г. пр. Хр., е известен със своята жестокост, но и с колосалните си строителни проекти, осъществявани през целия му живот.
Ирод умира в Йерихон през пролетта на 4 г. пр. Хр. след продължително и мъчително боледуване и там е погребан.

Според археолозите дворецът е бил построен от роби и наемници. Той включва четири кули, акведукти, коридори, съединени от арки, фрески,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Църквата влезе в ковид

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря че вдигна тази история, пропуснал да добавя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

показва човек, който не е бил добре подготвен за изхода си от този свят. Сега ще ви разкажа за случай на добре подготвен духовен човек, така че да можете да видите разликата в тези два примера..."

Благодаря за повдигнатата Тема - много отрезвяващо.

Честито Рождество Христово на всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

се чества се на 18 февруари:

"..По време на папа Лъв след еретика Несторий* се изявили Евтихий, архимандрит Цариградски, и Диоскор, патриарх Александрийски, безсрамни хулители, които сливали двете естества в Христа, нашия Господ, Божественото и човешкото, в едно. Със своята ерес те силно смущавали Божията Църква. Като събрали в Ефес своето неправедно сборище (Това станало в 449 г., бел.ред.), те несправедливо осъдили и измъчвали свети Флавиан, патриарх Цариградски**, защитник на православието, и причинили много злини на православието.

* Несторий, патриарх Константинополски, заемащ катедрата от 428 до 431 г., проповядвал еретическото учение за това, че Иисус Христос не е истинен Бог, а - човек - син на Иосиф и Мария, удостоен заради светостта на своя живот с особена Божия благодат и спасяващ ни не чрез изкупителната смърт, а чрез наставления и жизнен пример. За тази ерес Несторий бил отлъчен от Църквата на III Вселенски събор и умрял в заточение в 436 г.

** Свети Флавиан заемал Константинополската патриаршеска катедра от 437 до 447 г. Бел.ред.

Тогава светият папа Лъв вложил цялото си старание да укрепи и умиротвори Църквата, смущавана от еретиците; той писал до царете; най-напред до Теодосий, а след това и до Маркиан, да свикат вселенски събор. Накрая, при царуването на Маркиан и Пулхерия, бил свикан вселенски събор в Халкидон, четвърти поред - на който присъствали 630 свети отци (аседанията на събора били открити на 8 октомври 451 г., бел.ред.).

Светейшият папа Лъв не могъл да присъства на този събор - поради продължителното пътуване и преклонната си възраст и поради това, че било невъзможно да напусне Италия, вследствие на честите нашествия на враговете срещу тази страна; затова той изпратил свои наместници: епископите Пасхазий и Лукентий и презвитерите Бонифаций и Василий.

По време на споровете с еретиците на този събор, мнозина били обхванати от дълбоко съмнение; тогава, по заповед на светите отци, по повод на възраженията на еретиците, било прочетено посланието на папа Лъв, написано до свети Флавиан, предишния Цариградски патриарх, който свикал поместен събор в Константинопол против Евтихий.

За това послание се разказва, че сам светият върховен апостол Петър го поправил с апостолската си ръка; свидетелство за това намираме в Лимонара на свети Софроний Иерусалимски:

- Авва Мина - пише свети Софроний, - настоятел на Саламановата киновия, намираща се близо до Александрия, е слушал такъв разказ от авва Евлогий, Александрийски патриарх. Когато дойдох в Константинопол (разказва Евлогий), живеех с господин Григорий, архидякон на римската Църква, мъж наистина отличен и добродетелен, и често беседвах с него. Той ми разказа за блажения Лъв, папа Римски; за него в Римската църква е записано следното: когато свети Лъв написал послание до свети Флавиан, епископ Константинополски, против злочестивия Евтихий и Несторий, той сложил това послание на гроба на първовърховния апостол Петър, а сам с молитва и пост молел апостола:

- Ако аз, като човек, съм сгрешил в нещо или не съм обяснил нещо, ти, на когото от Господа - нашия Спасител Иисус Христос, е поверена Църквата и този престол, поправи го.

След четиридесет дни по време на молитва му се явил апостолът и казал:

- Прочел съм го и съм го поправил.

Като взел своето послание от гроба на блажения Петър, Лъв го отворил и го намерил поправено от ръката на апостола. Това ни съобщава свети Софроний. ....................."

на св. Поликарп Смирненски роден около 70 година.

Сведения за живота му до встъпването в епископско служение не са запазени. След мъченическата смърт на св. Игнатий Богоносец както в малоазийските църкви, така и в целия тогавашен християнски свят се е ползувал с особена почит и е имал голямо влияние Смирненският епископ св. Поликарп. И той, както и св. Игнатий, е бил непосредствен ученик на св. апостоли, главно на св. евангелист Иоан Богослов, от когото вероятно е поставен за епископ на Смирненската църква. За това свидетелствува св. Ириней Лионски, който на младини слушал проповедите на св. Поликарп. По-късно, вече в напреднала възраст, като Лионски епископ, св. Ириней пише на своя съученик Флорин, който станал последовник на гностическата Валентинова школа:

"Тези твои учения, Флорине, да се изразя снизходително, са произлезли не от здрави възгледи. Те противоречат на учението на Църквата; те тласкат изповядващите ги към най-голямо безбожие. Самите еретици, които стоят вън от Църквата, никога не са дръзвали да изграждат такива учения. Също и живелите преди нас презвитери, които са били в общение с апостолите, не са ти предали тези учения. Защото, когато бях още юноша, аз те видях в Долна (Мала, с. м.) Азия при Поликарпа; ти имаше блестящо положение при царския двор и се домогваше да спечелиш благоволението на Поликарпа. Аз мога много по-добре да си спомня именно за тогавашното време, отколкото за това, което се е случило неотдавна; защото каквото сме изживели в детинство, укрепва заедно с душата и остава съединено с нея. Така, аз мога да посоча и сега мястото, където седеше блаженият Поликарп, когато беседваше; мога да припомня неговата походка, също неговия начин на живот, външния му вид, неговите беседи към народа, неговите разкази за общението му с Иоана и с другите очевидци на Господа, разказа му за неговите поучения, по-нататък за това, което той е слушал от тях за Господа, за Неговите чудеса и за учението Му. Всичко, което Поликарп узнал от тях - очевидците на Словото на живота, той разказваше в съгласие с Писанието. Поради Божията милост към мене аз тогава с усърдие възприемах думите на Поликарпа и ги записвах не на хартия, но ги влагах в сърцето си".

Св. Поликарп бил още сравнително твърде млад, когато св. Игнатий извършил своето пътешествие от Антиохия за Рим, за да приеме там мъченическа смърт. Като останал макар и не дълго време в Смирна, където св. Поликарп бил вече епископ, св. Игнатий бил удивен от неуморната и ревностна пастирска дейност на младия Смирненски епископ, от неговите непрестанни и всестранни грижи за благото на Църквата и за религиозно-нравственото единение на повереното му паство. От Троада св. Игнатий писал на св. Поликарп сърдечно послание, в което го моли да не занемарява тази дейност, като му изтъква задълженията на епископа: да се грижи за религиозно-нравственото единение на своите пасоми, по-добро от което няма нищо друго, да бъде проникнат от истинска любов към всички, да бъде снизходителен, в управлението на своята църква да проявява дълбока мъдрост и голямо смирение, да прониква в душите на своите пасоми, като познава добре техните нужди, да бъде твърд като наковалня в делата на вярата и да не се смущава от никакви заблуди и лъжеучения, да се грижи за бедните, сираците, вдовиците, робите и робините и да насочва всички по пътя на нравствения възход. И св. Поликарп наистина оделотворил в живота си напълно всички тези изисквания по отношение на епископа. Със своята истинска апостолска дейност в полза на Църквата, със своите високи нравствени качества той спечелил сърцата на християните. Ползувал се сред тях с такова голямо уважение, че след смъртта на св. Игнатий той станал, по думите на блажени Иероним, "вожд на цяла Азия"2, главен представител и защитник на християнските истини. Той събрал около себе си, както се вижда от посоченото свидетелство на св. Ириней Лионски, група от най-близките си ученици, у които искал да възпламени същата несъкрушима твърдост във вярата, с каквато се отличавал сам той.

В 155 г. св. Поликарп отишъл в Рим, за да обсъдят съвместно с римския епископ Аникита някои общи църковни въпроси, главно въпроса за празнуването на Пасхата. На Изток я празнували заедно с юдеите на 14 нисан, без оглед на седмичния ден, а на Запад - винаги в неделния ден след тази дата. Както свидетелствува св. Ириней Лионски в едно свое писмо до папа Виктор3, до някакво съгласие по този въпрос не е могло да се дойде. Въпреки това обаче не се дошло и до някакъв разрив между двамата. Напротив, мирът и братското общение били напълно запазени, в знак на което папа Аникита поканил св. Поликарп да извърши св. литургия в Рим. Пак св. Ириней свидетелствува, че в Рим св. Поликарп обърнал много валентиниани, маркионити и други еретици към Църквата. Когато веднъж Маркион го срещнал и запитал дали го познава, св. Поликарп му отговорил: "Наистина, аз познавам първородния на сатаната".

Наскоро след своето завръщане от Рим, вече 86-годишен, св. Поликарп завършил в 156 г. мъченически своя дълъг и плодотворен живот. Подробни сведения за неговата мъченическа смърт са запазени в съборното послание на Смирненската църква до всички християни. На увещанието на представителя на езическата държавна власт да се отрече от Христа, св. Поликарп отговорил: "Осемдесет и шест години аз Му служа и Той никога не ми е сторил нещо зло, но ми е дарявал много блага; как тогава ще взема да хуля моя Цар, Който ме е спасил?" Осъден бил на изгаряне жив, обаче и всред буйния огън по Божия милост той останал невредим; затова бил прободен с меч, след което тялото му било изгорено.

Ето че тази година докато се усетим и дойде Гергьовден. Малко за това защо БПЦ празнува този празник на 6 май. Редактирано със съкращения от Вергиния Павлова:

"Прецедентът Гергьовден! Публикувам част от статия на Българска Патриаршия, която е доста дълга и с много препратки! Избрах най-важното!
От православните, които ползват двойнствен календар, т.е. за Великден и всички зависещи от него подвижни празници, прилагат Юлианския календар, а за всички неподвижни празници – Григорианския календар, само БПЦ- Българска патриаршия празнува Св. Георги на 6 май по Юлианския календар, т.е. по стар стил.
––– Понастоящем, както е било и в България, Православните църкви празнуват Гергьовден на 26 април! Това е в случай,че Великден е ПРЕДИ 26 април!
––– Когато Великден е след тази дата, то тогава Гергьовден се празнува в понеделник на ВТОРИЯ ден на Великден! В понеделник на 03. май празнуваха Гергьовден всички Православни църкви по света– Румънската, Еладската, Кипърската и други, без Нашата!
Гергьовден е християнски празник, у нас почти напълно смлян в светски от битовата профанна секуларизация. Освен това от 1998 г. 6 май е официален празник за България с наименованието „Гергьовден, ден на храбростта и Българската армия”.
На Балканите има засилен култ към Св. Георги Победоносец, Великомъченик. А иконографското изображение на воина-светец Георги е във вид на красив, слънчев и светъл юноша в пълно въоръжение.
Защо търпим още това очевидно недоразумение?😢😔
Отговорът е изненадващо прост – от любов на миряни и клирици към благоуханното, печено и пълнено гергьовско агне.
Подробностите научих от една кратка вестникарска статия на д-р Христо Темелски. Както се знае от 1916 г. до 1968 г. включително в България е имало официално календарно двустилие. В края на 1968 г. Светият Синод извършва календарната реформа и поставя началото на „раждането на трагедията” на нашето православно календарче. Осем години подред от 1969 г. до 1976 г. (включително и двете години) БПЦ е празнувала Св. Георги на 23 април. Но за тези 8 години 23 април четири пъти се е падал във Великопостния пасхален период, а именно през годините 1970, 1973, 1975 и 1976. Ето защо дори през онези социалистически години е било крайно неудобно на 23 април да се яде агне!
По това време директор на Синодалното издателство, печатащо календарчето, е бил д-р Харитон Попов. По думите на д-р Темелски той „самоволно преместил празника от април през май”. По-нататък д-р Темелски продължава: „Посрещнал го (него, д-р Попов) човек на БКП на стълбите и му разказал как партията иска Св. Георги да отиде на същия ден, на който се празнува Денят на овчаря и пастира – 6 май. Пратеникът на властите първо разговарял с владиците, но те отказали да правят каквито и да е промени. Д-р Попов обаче склонил да смени датите при отпечатването на църковните календари за новата година, без да се съобрази със Св. Синод. Така от 1977 г. до днес покровителят на армията се почита на 6 май”.
Ясно е едно: БПЦ мълчаливо вече е приела едно изключение – голям неподвижен празник да се чества по стар стил?!
Създал се е един прецедент. От юридическа гледна точка възможността за прилагането на прецедента е основен принцип както за светското, така и за църковното право. По тази логика БПЦ- Българска патриаршия е длъжна да премести час по-скоро честването на Св. равноапостолни Методий и Кирил от 11 май на 24 май, който ден (24 май) е Ден на Българската писменост и култура. "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

поне за мен относно даването на милостиня. -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите