Текущото промиване на мозъци покрай ковид кризата, програмата за задължително ваксиниране (вкл. т.нар "зелени" паспорти), както и пренебрежимо малките, но все пак симптоматични новини 1) за издигане на откровено сатанистко-окултистки паметник на Боян Мага в центъра на Бургас и 2) за забрана на всякакви цитати за евреи, които не ги хвалят (скандалът около викторинното предаване на БНТ, в което бяха цитирани отдавнашни антисемитски думи на руския евреин Боби Фишер срещу евреите), ме провокираха да припомня една статия, която въпреки някои откровено "конспиратоложки" обертонове, дава хронологически последователно обобщение за "прогреса" на новоналагащата се всемирна антицърква и нейната антихристиянска и античовешка идеология. Има и абзац за "любимия" ми евреин Фройд, основател на антихристиянската квазирелигия Психоанализа (любима псевдонаучна патерица за пропагандата на антихристиянските псевдоинтелектуалци) и член на ложата "Б'ней Б'рит", чийто български клон преди два дни най-шумно и кресливо разкритикува правото на свободно слово в обществената телевизия.

"Сигизмунд Шломо Фройд е член на еврейската масонска ложа „Б‘ней Б‘рит“, благодарение на която и била популяризирана в световен мащаб неговата теория на психоанализата. Известно е, че Фройд не просто е имал влечение към практическата магия и окултизма, той всъщност създал свой собствен таен масонски орден, с тайни сбирки и собствен език. Огромно влияние върху неговите възгледи оказали такива деятели като „най-големия от юдейските пророци“, кабалиста Адолф Йелинек, и доктор Вилхелм Флис, който развил идеята и концепцията за бисексуалността, която провъзгласил за „властница над всичко живо“.
Както пишат и изследователите на фройдизма, той представлявал не научна, а религиозна система. „въплъщение на юдейската мистика“, „психологическо изследване на Стария завет“, така че ненапразно Фройд бил наричан „светски равин“. Фройд активно критикувал възприемането на хомосексуализма като резултат от дегенерация и го представил като форма на психосексуална ориентация, зависеща от „избора на обект“, който се осъществява в съответствие със собствения образ.
Особено ценни за последвалата декриминализация на хомосексуализма били неговите заключения, че „всички хора са способни на избор на обект от своя пол и извършват този избор в своето несъзнавано“ и че психоанализата позволява у всекиго да се прояви „елемент на хомосексуален избор на обект“."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

виe психолoзитe kak рaзличaвaте дух oт душa?

Хаха, доста общ въпрос. И не че не съм му отговарял и преди тук под една или друга форма. Дори и да допуснем, че има единна гилдия на психолозите, едва ли има консенсус по точно този въпрос. Нещо повече, аз съм доста подозрителен към колеги, които прекалено често, за щяло и нещяло, ползват тези думи - душа и дух. Ако го правят, най-вероятно са по-мистично, окултистки, ню-ейдж ориентирани.

Самият аз се опитвам в работата си да употребявам възможно най-описателен и неидеологически език по отношение на пациенти/клиенти: познавателни способности (вкл. внимание, памет, мислене, реч, сензорно-моторна координация), доминиращи емоции и настроения, сфера на воля, подтици и импулси, значими биографични събития, образование, основни ценностни ориентации, интереси, работа, семейни и лични отношения, набор от социални роли в ежеденвието, непосредствена социална мрежа, т.е. с кои хора често обшуват, имат доверителни връзки и евентуално могат да разчитат за информация, логистика, пари, емоц. подкрепа и др., и най-важното - видимото поведение и реактивност, респективно - липса на реактивност в определени ситуации.

Иначе, от гледна точка на "научната" психология, социология, антропология - а това са по същество следпросвещенски светски опити за обяснение на човека - душата се мисли повече в рамките на триадата индивидуални представи, емоции и воля, докато духът - повече в сферата на ценностните ориентации, интернализираните общностни роли и позиции, степента на съпричастност към обшностния живот, без, разбира се, да се говори за някаква отделна субстанция, която се пренася на небето след смъртта. Това са следпросвещенски език, класификация и познавателна оптика, които са свързани със съответните управленски и икономически изисквания на 19 и 20 век. "Научната" психология най-много е "дръпнала" напред през първата половина на 20 век поради нуждите на училищата и на военните за набор, селекция и разпределение на човешките ресурси. Оттам - по-прецизните тестове за познавателни функции, емоции, волеви капацитет, риск от психопатология и др. В средата на 20 в. техниките за оценка, предвиждане и селектиране на поведението започват да се прилагат и в сферата на икономиката, най-вече при подбор на персонал и изследване на потребителско поведение.

Накратко, в следпросвещенското човекознание има един до голяма степен ценностно неутрален, описателен, неидеологически инструментариум, но много често той се ползва за аргументиране, легитимиране и проповядване на различни нехристиянски идеологии и квазирелигии. Особено натрапчиво става това с психоанализата, която всъщност от няколко десетилетия не се смята за научна психология, а само за една от многото психотерапевтични школи без емпирично базирани методи (от няколко десетилетия за най-научна психология се смята онази, свързана с т.нар. когнитивни науки). Но и досега чувам по тв да се изказват политически анализатори и други псевдоинтелектуалци, които безкритично използват овехтели фройдистки клишета (защото са прекалено тъпи и мързеливи за да разбират от когнитивни науки) за да "громят" неудобните си опоненти с диагнози за фрустрация, латентна хомосексуалност, неизживян едипов компекс, непреодоляна орална фиксация и пр. Тези оценки имат същата научна тежест, колкото и да опишеш опонента си според това, доколко са му запушени и дисхармонични чакрите и да разчиташ, че щом широката публика не разбира изцяло този жаргон, тя ще е по-склонна да го приеме за чиста монета.

Лошото е, че има и християнски адепти на психоанализата и особено на юнгианската психология, които се опитват да апологетстват, преформулирайки евангелските истини на съответния "дълбинно психологически" жаргон с цел да ги направят по-съвременно и по-научно звучащи за неориентираната публика. Това е суетно и в крайна сметка неефективно. Миш-машът от християнска и психотерапевтична фразеология служи най-вече за изтъкване егото на съответния оратор. Печален пример - д-р Николай Михайлов, чиито уж консервативно-православни коментари на обществените процеси са всъщност зле прикрит солипсистки нихилизъм в стила на късния Емил Чоран.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Мда... Един познат, философ и православен, казваше че това са реални неща, винаги ги е имало. Просто Фройд първи ги забелязал и описал. Но както е описано в статията, по-скоро Фройд е тръгнал с предубеждения. И е опитал да промени тренда в науката.

Но винаги съм се чудил, при тази психоанализа, как може да се отделят собствените мисли на човек от разни помисли и изкушения? За тях православните добре знаем, че са с бесовски произход. А повечето хора сигурно не ги усещат. И ги считат за свои мисли, случайни хрумвания.

Има една хем мисловно мързелива, хем морално дупедавска заблуда сред някои съвременни християни, че такива модернистични - и впрочем вече доказали се като ненаучни и неморални! - идеологически движения, каквото е фройдизмът, са толкова достоверни и приети за неотменна част от днешния цивилизован просветен мироглед, че няма смисъл да ги оспорваме, ами трябва да се примирим с техните основни догми и да се опитаме да преформулираме християнските истини на техния моден жаргон, на техния новоговор. Това не е нищо друго, освен верско предателство. Психоанализата е антихристиянска квазирелигия, която е прицелена не към лечението на бесоватите, лудите, същински психоболните - не, самият Фройд се съмнява дали неговият метод може да им повлияе - психоанализата е прицелена към т.нар. "невротици", тоест към сравнително нормалните, но лесно внушаеми хора с трайно повишена тревожност. Това са тъкмо онези хора с тъкмо онези проблеми, които са изцяло в компетенциите на духовните лечители, свещениците-пастири на Църквата. "Православна психотерапия" е дяволска лъжа, ниска проба еклектика, подъл маркетингов слоган.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Напълно вярно и много точно казано.

Между другото, днес четох беседа на о. Лудовикос за нарцисизма. Не знаех че преподава и психоанализа

" Във факултета, в който преподавам, водя курсове по психоанализа. И ви казвам искрено, че много пъти в тези курсове съвсем естествено стигаме до Евангелието. Светият старец Порфирий казваше това на нас, които следвахме психология: „Ще видите, един ден ще открият тези неща, които са казани в Евангелието, по други пътища и тогава ще ги повярват!“.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох статията, Наблюдател, и заключението там ми се струва напълно православно: "Ако човек започне да влиза в пътя на покаянието, постепенно ще му се открият много неща. Чрез изповедта, чрез четенето, чрез молитвата и светите Тайнства ще види неща, които преди не е забелязвал в себе си."

Но това споменаване от страна на автора, че бил преподавал и психоанализа, и обсъждането на т.нар. нарцистично личностово разстройство (неправилно преведено като "лично"), ми се струват нещо като механично вкарано оправдание на един апологет на древна вяра, че не е вчерашен и познава и съвременни модни описания на душевната и морална проблематика. Това ми се струва излишен флирт, излишна дипломатичност и отказ от разграничение между верски истини и психо спекулации.

Впрочем, в ползваната в нашата страна и в повечето други страни извън САЩ класификация на психичните разстройства (МКБ-10) НЕ фигурира т.нар. нарцистично личн. р-во, но това е подробност, която не е чак толкова съществена. Официално се ползва категорията "диссоциално личн. р-во", което в по-меката си форма включва психоаналитичното описание на нарцистичната личност, вкл. липса на емпатия, висока манипулативност, разглеждане на другите предимно като средства и/или пречки за постигане на собствените цели и т.н.

И като казвам описание, това е ключово, да се довярваме на светските, вкл. медицински, научни, класификации и определения относно душата и морала, но само дотолкова, доколкото са описателни, а не доколкото претендират да са обяснителни. Съвременната класификация на психичните и поведенчески р-ва до голяма степен се е откъснала от психоаналитичните спекулации, а цели да е строго описателна (дескриптивна) относно значимите психо и поведенчески симптоми/ синдроми/ отклонения/ разстройства.

Ще дам друг пример, който ще е по-близък и разбираем за повечето черкуващи се хора: Флиртът на много православни с извънправославни учения като теософия, йога, будизъм, ню ейдж, местни народни поверия, магии и др. Не мисля, че задълбочаването в тях ще изведе всеки до Православието. По същия начин не мисля, че прекаленото занимание с психоанализата (светската синагога на Фройд) ще отвори очите към евангелските истини. Но вярвам, че в съвременните светски науки за душата и поведението има доста истини, особено в описателната им част и особено откакто са се отървали от задушаващата хватка на фройдистката талмудическа школа от първата половина на 20 век.

Светските психо-жреци, вкл. терапевти, консултанти, педагози, лайф-коучъри, треньори, мотиватори, в голямата си част са конкуренти, а не помощници на Църквата в мисията й да бъде духовна лечебница. Психоаналитиците, доколкото още са останали, са сред най-вредните от тях, защото изискват пълна и дългосрочна доверителност и лоялност от страна на клиентите.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

"Светските психо-жреци, вкл. терапевти, консултанти, педагози, лайф-коучъри, треньори, мотиватори, в голямата си част са конкуренти, а не помощници на Църквата в мисията й да бъде духовна лечебница"

Със сигурност. Все ми се струва, че те се опитват да заместят изповедта. Която вероятно е съвсем чужда на западното мислене.

Аз пък си мисля че душата винаги ще боледува хронично . тез психо терапевтични сеанси ,според личното ми профанско разбиране по въпроса, не могат да бъдат нещо повече от поредна доза за временно облекчение на душевните страдания. Колкото и трудно да е, си мисля че душата трябва силно и непрекъснато да проси от Божията благодат да я осени и да започне по малко да я одухотворява.

Редактирано от Metropolis на 10.03.21 14:00.

Да и най-показателно е това, че психоанализата (първата официална "научна" психотерапия), подобно на спиритиските, френологичните, месмеристките и хипнотистките си предшественици от 19 век, е супер раздухвана от светските интелектуалци като истинското познание за душата, за да бъде отречено в средата на 20 век и заменено от новото "истинско" - когнитивно-поведенческата терапия, невро-лингвистичното програмиране и прочее по-нови школи с по-изчанчени жаргони. Въпрос на преходни моди и вкусове.

Гогол пише още през 1842 г. в "Мъртви души":
"Иди, та разбери човека! Не вярва в Бога, а вярва, че ако го засърби носът, непременно ще умре; ще пропусне незабелязано някое творение на поета, ясно като ден, цяло проникнато от съзвучие и от високата мъдрост на простотата, а ще се нахвърли тъкмо върху онуй, в което някой смелчага е забъркал, заплел, осакатил и обърнал наопаки човешката природа, и то ще му се хареса, и той ще почне да крещи: ето го, ето истинското познаване тайните на сърцето!"

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)