да поменем на 27 декември и тази година!

"......................
3. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;
4. а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.
5. Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Фипипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия,
6. които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.
7. И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.
8. А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.
9. Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;
10. ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.
11. Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.
12. И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.
13. И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,
14. защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.
15. И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел."

Св. Стефан – първият мъченик на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

избити от цар Ирод, споменаваме на 29 декември.
"Тия невинни юдейски младенци пострадали заради безначалния Младенец Христос – Сина Божи по повеля на юдейския цар Ирод. Като се видял подигран от мъдреците, които се поклонили на Младенеца Христа, но не се върнали при него, а по друг път заминали за страната си, Ирод се ядосал твърде много и, страхувайки се да не би новороденият Цар Юдейски да му отнеме царството, заповядал да избият всички младенци във Витлеем и всичките му предели от две години надолу. Тогава се сбъднало реченото от пророк Йеремия:

"Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям. Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма" (Мат. 2:17-18).

Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди младенци, като не знаел, че Иисус Христос се родил да устрои царство не на земно владичество, а на вечното спасение; че всички хитрини човешки са безсилни и напразни за всемогъщия Божий промисъл, който властно и безпрепятствено устройва спасението на света; че животът на самия Ирод, който самонадеяно се грижел за себе си, ще продължи не повече от една година и че съдбата му зависи от Бога! Божия съд – по думите на църковните писатели – постигнал Ирода чрез страшни болести, които прекратили живота му за незаконното избиване на невинните. "

Това си е за отделна тема ама няма нужда от много теми с по две три мнения.
Богоявление през

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Археолози смятат, че са открили мястото, където Йоан Кръстител е осъден на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

поменаваме на 10 януари

oт него - Дарът на благодатта

Давид, всякога съответствено на нуждата, настройвайки своята многострунна цитра, прави предмета на всеки празник по-светъл. Същият пророк нека озари и нас на великия празник Петдесетница, чрез звънтенето на Духа, удряйки върху струните на мъдростта и произнасяйки песен. Нека изрече из онова божествено песнопение тези прилични за настоящата благост думи: "Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към Бога, твърдинята на спасението ни" (Пс. 94:1). Предварително е нужно да познаеш благодатта и в що се състои тя, а след това да приложиш към съдържанието й съответни думи из пророчеството - позволете и на мен, доколкото е възможно, да изясня поред всичко, което се отнася до този предмет.
Човечеството отначало е паднало в заблуждение относно познанието за Бога; едни, като оставили Господа на тварите, заблудени, почнали да служат на стихиите на света; други пък започнали да почитат естеството на демоните; а на мнозина и ръкотворните изображения на идолите се показали божества - и, за служение на тези лъжеименни богове, те устройвали храмове, жертвеници, посвещения, жертви, свещени лесове и капища.

Владиката на тварите обаче, като погледнал с човеколюбиво око върху повредата на човешкото естество, отново и постепенно въздига човешкия живот от заблуждението за познание на истината.
По някои правила на лекарското изкуство, за да се възстановят силите на болния, който дълго време е под диета, той се храни по малко и постепенно, поради страх от усложнения. Така и човечеството, поради продължителния глад вследствие на заблужденията му, по порядъка на Божия промисъл, постепенно се храни духовно, за да се доведе до съвършено познаване на истината - а тя е онази животворяща сила, в която ние вярваме под името Отец, Син и Дух Свети.

Св. Петдесетница Днес в деня Петдесетница, в самия онзи час - ако сега е третият час от деня - ни е дадена неизречена благодат. Отново се открил на людете Духът, Който по-рано се отдалечил от нашето естество, защото човекът бе станал плът (Бит. 6:3).

Когато чрез бурното онова дихание били изгонени и разсеяни из въздуха всички скверни демони и духовни сили на злобата - тогава, чрез слизането на Духа, във вид на огън се изпълнили с божествена сила всички, които били в горницата (Деян. 2:3). Защото е невъзможно иначе да станат причастници на Духа Светаго, ако не са участници в този възвишен живот.
Приобщават се със Светия Дух само тези, които мъдърствуват за горните неща, които считат истинското си жилище на небето и които живеят в горницата на благочестивия и мистичен живот.
Над такива люде, събрани в горницата, слязъл онзи чист и невеществен огън, като се разделил във вид на езици според числото на учениците Господни.

Еретиците и нечестивите не могат да приемат в себе си това "сладко вино", защото все още носят вехти мехове, които, бидейки не в състояние да задържат такова вино, гибелно се разкъсват.

Вие пък, братя, дойдете да се възрадваме в Господа, както говори пророкът, и да пием от сладкото питие на благочестието, както заповядва Ездра (2Езд. 9:51). Елате светло да празнуваме с ликовете на апостолите и пророците и, според дара на Светия Дух, да се възрадваме и се развеселим в този ден, който ни е сътворил Господ в Христа Иисуса. Амин.

2022 започва с два значими Църковни празници:

"...01 - Януари - Обрезание Господне - Св. Василий Велики /Василовден/ Св. мчк Василий Анкирски
Тропар на празника, глас 1
На престоле огнезрачнем в вышних седяй
со Отцем Безначальным и Божественным Твоим Духом,
благоволил еси родитися на земли от Отроковицы, неискусомужняя Твоея Матере, Иисусе;
сего ради и обрезан был еси, яко человек осмодневный.
Слава всеблагому Твоему совету, слава смотрению Твоему, слава снисхождению Твоему, едине Человеколюбче.
Кондак на празника, глас 3
Богът на всички търпи обрязване
и всички човешки съгрешения обрязва като благ:
днес Той дава спасение на света;
радва се във висините и иерархът на Създателя,
светоносният Божествен Христов таинник, Василий.
………………………………………………
Обрезание Господне:
Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като "знак на завета" между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение (Колос. 2:11). Като печат на този "знак" служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като "баща на вярващите" (Рим. 4:11), Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името "Иисус", наречено от ангела (Лука 1:31; 2:21). Пресветата Му майка принесла предписаните по Мойсеевия закон две гургулици и два гълъба, каквито се полагали на онези бедни израилтяни, които не били в състояние да донесат агне или теле (Лев. 12:8).
Възпоминанието на Господнето обрезание още през ІV век било утвърдено като тържествен Господен празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни. Както се вижда от едно слово на св. Амфилохий Иконийски (+ 394 г.), още през ІV век празникът Обрезание Господне бил съединен с честването на паметта на св. Василий Велики, който умрял същия ден. Началото на този Господски празник отнасят към първите християнски векове. До нас са стигнали светоотечески слова, произнасяни на този ден, като поученията на св. Григорий Нисийски, св. Амвросий Медиолански и др. От V век е запазена беседа на Туринския епископ Максим. А Римският папа Св. Григорий Велики споменава същия празник в своята книга за годишния кръг. През VІІІ век църковният песнописец Стефан Саваит написал канон за този празник, който и досега се изпълнява в нашето православно богослужение на този ден.
……………………………………………….
Св. Василий Велики
Архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св. Василий завършил с отличие кесарийското училище. Тук той се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.
През 356 г. той се завърнал в родината си и приел св. кръщение. Светската кариера не го привличала. Стремейски се към подвижнически живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот и да намери пример за подражание сред тамошните отшелници. След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и св. Григорий. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.
Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), бил подкрепен от светската власт и продължил да смущава живота на Църквата. Св. Василий взел дейно участие в борбата срещу арианството.
През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.
С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.
Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал православието, които се водели по негово време. Роден малко след Първия вселенски събор, св. Василий отдал целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования, св. отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като "стълб и крепило на истината" (ср. 1Тим. 3:15).
Св. Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица (в Adversus Eunomium, De Spiritu Sancto), като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия".
Св. Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години. Паметта му се чества от Църквата на 1 януари."
Чесит и благословен празник!