от 15 ноември започва Рождественският

благодаря

Да, ясно е че звучи като басня, и всеки рационално мислещ човек би се усъмнил. Но знаем че ангелите са безплътни духовни същества, които могат да се явят в различен вид. А в живота на св. Яков Цаликис са се случвали достатъчно чудеса, за да се усъмняваме че такова е възможно. И разбира се, правилното християнско отношение е да не търсим никакви чудеса и видения, освен виждането на собствените ни грехове.

Всъщност денят защо не беше на 20-и?

Не можах да разбера точно, но не трябвало да е в неделя. И в православното календарче по изключение таз година е на 19 вместо на 20 декември.

Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.

Eто че и тази година посрещнахме Рождество Христово, благодаря на Бога. Колкото и да е условнен денят 24 декември като деня в който Божието Слово прие плът и дойде в света да ни спаси от тоталното робство на греха и дявола.
Малко за историята на празника:
".....Най-ранното сигурно споменаване на датата 25 декември като ден на Христовото Рождество имаме в Римския хронограф от 354 г., но там не се споменава за някакво определено честване. Вероятно много скоро след 354 г. Рождество Христово започва да се чества от почти всички църкви, като всяка една запазва собствената си традиция на установяване на датата на празника. Повод за това твърдение ни дава фактът, че докато на Запад църквите първи са разделили Рождество от Богоявление, на Изток двата празника продължават да се честват заедно на 6 януари. Св. Василий Велики († 379 г.) е първият архиерей, който възприема на Изток западния начин на празнуването на Рождество и църквите в Кесария в периода 360-370 г. започват да празнуват на 25 декември. В Константинопол Рождество Христово се чества на 25 декември за първи път в годината след смъртта на императора-арианин Валент, който е убит от готите при Адрианопол (Одрин) в 378 г. Това кара някои изследователи да свързват отделянето на празника Рождество Христово от празника Богоявление с необходимостта от противопоставяне на придобиващото популярност арианство.
..........." връзка към целият текст.

Честито Рождество Христово! Светлии благословени празници

Изпревари ме Тъкмо мислех да споделя статията на Венци Каравълчев. Много обширно и задълбочено проучване.

Честито Рождество!!! Ако някой е пропуснал Пордественският концерт по БНТ. може да го гледа тук.

Честито Рождество! Аз, сектантски, си падам малко адопционист и самосиндикално си мисля, че целият рождественски разказ е по-късно облагородяващо допълване на оригиналния евангелски разказ, който започва със св. Йоан Предтеча и Кръщение Господне. Но това рождественско допълнение, и съответно по-късното му официално празнуване, има огромно въздействие върху християнската цивилизация: приоритетът на новородените, младенците, като самоценност, като личности, носещи душа, а не само като неузрели парчета месо, които тепърва трябва да приемат човешки облик и да се доказват чрез дела. Това концептуално е хуманистична революция. И слава Богу!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Честито Рождество Христово!!
Какво по точно разбираш под рождественски разказ?
Ако прочетеш внимателно текта на доц. Венци Каравълчев ще видиш че тезата му е за късен произход на празника Рождество. Ранната Църква едва ли го е познавала. За Нея основно значение е имало Възкресението, което показва шанса на безмъртната душа да влезе в НЦ.
"За първите християни, подложени на ежедневни гонения в Римската империя, за рожден ден се е смятал денят, в който някой е загивал мъченически за Христос и тези дни са се наричали „dies natales“ – „рождени дни“, т. е. дни, в които се раждаме за небето."

По-късно под влияние на римската църква в било прието празнуването на Рождество Христово в края на декември. Отделно че в римската традиция се е почитало денят на плътското раждане.
друг цитат:
"Св. Василий Велики († 379 г.) е първият архиерей, който възприема на Изток западния начин на празнуването на Рождество и църквите в Кесария в периода 360-370 г. започват да празнуват на 25 декември. В Константинопол Рождество Христово се чества на 25 декември за първи път в годината след смъртта на императора-арианин Валент, който е убит от готите при Адрианопол (Одрин) в 378 г. Това кара някои изследователи да свързват отделянето на празника Рождество Христово от празника Богоявление с необходимостта от противопоставяне на придобиващото популярност арианство......."

Нещо интересно което нернах в ФБ от отец Стефан Стефанов:
"Не само персийските мъдреци са имали пророчества за раждането на „Небесния Цар“. В четвъртата еклога на „Буколики“ (писани през 42 г. пр. Р. Хр., по времето на император Октавиан Август) римският поет Вергилий (70 г. пр. Р. Хр. – 19 г. пр. Р. Хр.) също предсказва раждането на земята на Божествен Младенец. Четвъртата еклога, която е обърната към римския политик, оратор, поет и историк Гай Азиний Полион заема особено място в „Буколики“ и е наречена „месианска“, тъй като има много сходства с пророчествата на Исаия, най-вече с 11 глава от неговата книга. Необичайният младенец, който ще се роди, е син на Бога, но в същото време има земни родители. През Средновековието мнението, че Вергилий е предсказал раждането на Иисус Христос, станало общоприето.
...
Иде последното време, вещано от кумската жрица,
и се започва наново могъщ вековечен порядък.
Връща се Девата, връща се Сатурнийското царство,
ново потомство ни вече изпраща небето високо.
Към младенеца, когато се ражда, бъди благосклонна,
чиста Луцино, че с него отстъпва желязното племе,
сменя го златният род, над света Аполон ще царува.
Докато още си консул, ще дойде векът благодатен,
о, Полионе, ще почне велика световна година;
ако през твоята власт не изчезнат следите от злото,
те ще са слаби, земята от вечен страх ще се избави.
Той ще живее живота на Бог, той ще вижда събрани
и богове, и герои, до себе си те ще го виждат
и с доблестта на баща си над свят усмирен ще владее.
Първо на тебе, момче, ще дари незасята земята
дарове малки – пълзящ нашироко бръшлян и дилянка
заедно с весел акант, с цветовете на водните рози;
вимета пълни козите сами у дома ще донасят,
лъвски рикания вече не ще застрашават стадата.
Около твоята люлка цветя ще цъфтят и ухаят,
и ще загине змията, не ще съществува коварен
злакът с отрова; но вредом ще расне амом асирийски."

Имам предвид благовестителския и рождественски разказ (преди появата на св. Йоан Предтеча и Кръщение Господне), наличен само в евангелията на Матей и Лука.

Да, това за св. Василий Велики и честването на Рождество преди Богоявление е много важен епизод, защото в първите векове наистина това е кардинален въпрос - дали Христос е Такъв по рождение (и дори предвечно) или по вдъхновение по време на слизането на Св. Дух върху Него при кръщението Му в река Йордан, в което вярват адапционистите.

Иначе, това, което цитираш от и за Вергилий е типичен пример на Interpretatio Christiana - адаптация на значими нехристиянски културни елементи към християнската култура. Което не означава отричане важността на тези кроскултурни връзки. Напротив, най-вероятно достатъчно високата като литературна стойност и преведена на гръцки книга на пророк Исая, вкл. "младенческите" глави 7, 9 и 11, е оказала въздействие на римската книжовна култура преди или едновременно с новозараждащото се Християнство.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

"дали Христос е Такъв по рождение (и дори предвечно) или по вдъхновение по време на слизането на Св. Дух върху Него при кръщението Му в река Йордан, в което вярват адапционистите. " Добре е да си припомним някой неща по този въпрос.
Знаеш че този въпрос за Христовата Църква намира решение още на първият Веленски събор. "Тайната на боговъплъщението е кратко формулирана и поразително точно изразена в Никео-Цариградския символ на вярата. Член 3 тържествено провъзгласява вероизповедта: „Вярвам и в един Господ Иисус Христос, Сина Божий..., Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек".
Този линк е добър за мен.
По късно доста ясно и подробно е представен в творенията на Три Сверители. Сега не ми се търси, но някъде св. Григорий Богослов изразил много ясно че Родения преди времето без майка, се роди от св. Богородица без плътски баща. (Такъв е смисъла не е точен цитат.) С другото със съгласен.

Само да вметна, бих препоръчал и "За Въплъщението" на св. Атанасий (линк). Преводът е на бившия съфорумец тук Legion. Всъщност и доц. Каравълчев е с също бивш форумец, с ник Armagedon.

А да, това е много задълбочено но доста дълго. (Чел съм няколко пъти варианта свален от сайта, дето е с гръцкият тест.)
Като изброяваме приноса в обяснението на въплащението на БОГ СЛОВО не трябва да пропускаме и св. Спиридон. Според житието му, той като взел думата на първият вселенски събор става нещо подобно:
"Блаженият Спиридон, който познавал само Иисуса Христа, “и то Иисуса Христа разпнат” (Ср. 1Кор. 2:2), молел светите отци да му позволят да влезе в спор с него. А те не му позволявали, защото не бил обучен в науките и изобщо не познавал гръцката мъдрост. Но светият знаел каква сила има премъдростта свише и колко немощна е пред нея човешката мъдрост. Той се обърнал към мъдреца и казал:
- Философе! В името на Иисуса Христа, чуй това, което ще ти кажа.
Философът се съгласил да го изслуша и светият започнал беседата си.

- Един е Бог - казал той, - сътворил небето и земята, създал от прах човека и устроил всичко останало, видимо и невидимо, със Своето Слово и Дух. И ние вярваме, че Словото е Син Божий и Бог, Който, смилил се над нас, заблудените, се родил от Девата, живял с хората, пострадал и умрял заради нашето спасение, а после възкръснал и възкресил със Себе си и целия човешки род. Ние очакваме, че Той ще дойде да съди всички нас с праведен съд и на всеки ще въздаде според делата му. Вярваме, че Той е единосъщен с Отца и е равен на Него по власт и чест... Така изповядваме ние и не се стараем да изследваме тези тайни с любопитен ум. И ти не се осмелявай да изследваш как е възможно това, защото то е непостижимо за ума ти и далеч надхвърля всяко човешко знание.

Светият помълчал малко и попитал:
- Не си ли представяш и ти всичко по този начин?

Но философът мълчал, като че никога не бил участвал в прения. Той не можел да възрази нищо против думите на светия, в които се усещала някаква Божествена сила в изпълнение на казаното в Свещеното Писание: “защото царството Божие е не в думи, а в сила” (1Кор. 4:20). Накрая той промълвил:
- И аз смятам, че всичко е наистина така, както ти казваш.

Старецът казал:
- Тогава ела и вземи страната на светата вяра...."

Да, затова, освен св. Писание, има жива Църква с апостолска приемственост и св. Предание, вкл. и постановленията на Съборите.

Но ако четем Йоановите евангелие и послания според вътрешната им логика и последователност, те свидетелстват по-скоро за адопционистка версия за появата на Христос и въплъщаването на Словото. В оригиналния си контекст "И Словото стана плът" указва не на Рождество, а на Кръщение Господне/ Богоявление.

Нужно е било "усилието" на следбиблейското гръко-философизирано догматично/ систематично богословие за да започне Йоан да бъде четен "ортодоксално". Това е една велика мистерия, узряла от по-примитивната си адопционистка новозаветна форма до по-късната православна и окончателно истинна форма.

Един от най-великите компилатори и в някакъв смисъл завършители на светоотческата традиция - св. Йоан Дамаскин - пише следното в началото на своето "Точно изложение на православната вяра":

"Бог, като всезнаещ и промислящ за доброто на всеки, ни откри това, което е необходимо да знаем, и премълча онова, което не можем да понесем. Трябва да бъдем доволни от това, да пребъдваме в него и да не престъпваме вечните межди (срв. Притч. 22:28) и Божиите предания."

В ранни новозаветни времена нито мистерията на Боговъплъщението, нито тази на Триединството са били ясно разбираеми и изповядвани от вярващите християни. Християнската култура и цивилизация са узрели чак в следващите векове за изкристализирането на тези свещени истини.

Това е моето разбиране. Светли празници!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Всичко друго добре, но това тълкование на св. Йоан Богослов ми се струва малко едностранно.
За това говоря:
"Но ако четем Йоановите евангелие и послания според вътрешната им логика и последователност, те свидетелстват по-скоро за адопционистка версия за появата на Христос и въплъщаването на Словото. В оригиналния си контекст "И Словото стана плът" указва не на Рождество, а на Кръщение Господне/ Богоявление. "

Според мен зависи от каква гледна точка се тълкува последователността на събитията описани в старо и новозаветните текстове. Не мисля че трябва да се разбира единствено като сегашната ни представа за физическо време. За Христовата Църква времето е много по-широко понятие.
Да не забравяме че почти всичко описано в Откровението се описва като в настоящето, а то се отнася за Бъдещето когато физическото време и Божественото ще се слеят.
Един цитат доц. Иванов:
".........................
Така Църковната година се основава на молитвата и вярата на Църквата на началото на времената, с Рождението на Църквата на Петдесетница, слизането на Светия Дух над апостолите и всички Евангелски събития, перфектно съчетани с вечността и очакването на Второто пришествие, когато ще се слеят времената и от χρόνος– физическото време, ще остане само καιρός– Божието време в Царството Божие.
................."

Дано да става ясно какво искам да кажа, (Тези дни нещо много се сгъстиха задачите и не мога да се концентрирам достатъчно добре върху ясността на изказа си особено по клубове.)

Навярно се разминаваме в тълкуванията си за това, как първоначално са възприемали този свещен текст първите християни, но за времето съм съгласен. Обичам да си припомням и един пасаж от св. Йоан Златоуст за есхатологичната вечност и отвъдност по време на св. Литургия. По време на участие в нея вярващите са на небето. Православната храмова архитектура и иконография съдейства за това преживяване, за това тайнство. По време на богослужение сме извън светското време-пространство. Но извън - можем да си позволим известен скептицизъм и критицизъм по отношение на единението между реално и мистично, доколкото не накъкрняваме основните истини. Скоро прочетох следното от Александър Шмеман:

"Не е никак трудно да осъдиш дадена ерес. Много по-трудно е да откриеш въпросите, скрити в нея, и да им отговориш по най-подходящия начин. Отношението на Църквата към ересите е било винаги точно такова - те винаги са предизвиквали творческо усилие в Църквата и по такъв начин осъждането на ересите в крайна сметка се е превръщало в разширяване и задълбочаване на самата християнска вяра. В борбата срещу арианството св. Атанасий Велики защитава понятието 'единосъщен', което по-рано и в по-различен богословски контекст е било осъждано като еретическо. Затова той е имал ожесточени противници не само сред арианите, но и сред 'консерваторите', които виждали в негово лице новатор и 'модернист'.
(...) В края на дванадесети век латинският богослов Беренгар от Тур бил осъден заради учението си за Евхаристията. Той твърдял, че щом присъствието на Христос в евхаристийните дарове е 'мистично' или 'символично', значи не е реално. Латеранският събор, който го осъдил, всъщност извършил само едно - и тук според мен е същността на проблема - просто обърнал формулировката. Съборът постановил, че щом като присъствието на Христос в Евхаристията е реално, то не е 'мистично'. (...) Така западното богословие официално постановило, че това, което е 'мистично' или 'символично', не е реално, а това, което е 'реално', не е символично. Това всъщност е било крах на основната християнска тайна (мистерион), антиномичното 'съединяване' на реалността на символа и символичността на реалността. Това е била гибелта на основното християнско разбиране за онтологичната сакраменталност на творението."

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Aми значи не се разминаваме в нищо съществено. Това че за ранната Църква някои неща не са били напълно изяснени от апостолите и първите Свети Отци е било според мен просто защото тогава основната задача на ХЦ е било да оцелее при свирепите около 300 год. гонения. Просто мисля че духовните водачи на Църквата са спестявали тези твърде сложни въпроси за многото душевни, но искрено саможертвени обикновенни миряни. Просто си мисля че са следвали насоката на ап. Павел че младенците първо трябва да се хранят с мляко, а след това с твърда храна.
Ако скоро не се засечем, че може да замина в планината, весели новогодишни празници.

Благодаря, весело посрещане на новата година!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Да, силни думи.

Бях чувал само съкратения вариант, че св. Спиридон прекръстил философа, и онзи замълчал. А къде може да се прочете цялата история?

Не помня вече дали из томовете на Добролюбие нямаше неща за св Спиридон, или в житията на Светиите. Чел съм нещо за него на хартия. Но не малко има за него, включително няколко жития в Православието.