|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
благодаря
Да, ясно е че звучи като басня, и всеки рационално мислещ човек би се усъмнил. Но знаем че ангелите са безплътни духовни същества, които могат да се явят в различен вид. А в живота на св. Яков Цаликис са се случвали достатъчно чудеса, за да се усъмняваме че такова е възможно. И разбира се, правилното християнско отношение е да не търсим никакви чудеса и видения, освен виждането на собствените ни грехове.
| |
|
Всъщност денят защо не беше на 20-и?
| |
|
Не можах да разбера точно, но не трябвало да е в неделя. И в православното календарче по изключение таз година е на 19 вместо на 20 декември.
| |
|
Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за .
| |
|
Eто че и тази година посрещнахме Рождество Христово, благодаря на Бога. Колкото и да е условнен денят 24 декември като деня в който Божието Слово прие плът и дойде в света да ни спаси от тоталното робство на греха и дявола.
Малко за историята на празника:
".....Най-ранното сигурно споменаване на датата 25 декември като ден на Христовото Рождество имаме в Римския хронограф от 354 г., но там не се споменава за някакво определено честване. Вероятно много скоро след 354 г. Рождество Христово започва да се чества от почти всички църкви, като всяка една запазва собствената си традиция на установяване на датата на празника. Повод за това твърдение ни дава фактът, че докато на Запад църквите първи са разделили Рождество от Богоявление, на Изток двата празника продължават да се честват заедно на 6 януари. Св. Василий Велики († 379 г.) е първият архиерей, който възприема на Изток западния начин на празнуването на Рождество и църквите в Кесария в периода 360-370 г. започват да празнуват на 25 декември. В Константинопол Рождество Христово се чества на 25 декември за първи път в годината след смъртта на императора-арианин Валент, който е убит от готите при Адрианопол (Одрин) в 378 г. Това кара някои изследователи да свързват отделянето на празника Рождество Христово от празника Богоявление с необходимостта от противопоставяне на придобиващото популярност арианство.
..........." връзка към целият .
| |
|
Честито Рождество Христово! Светлии благословени празници
Изпревари ме Тъкмо мислех да споделя статията на Венци Каравълчев. Много обширно и задълбочено проучване.
| |
|
Честито Рождество!!! Ако някой е пропуснал Пордественският концерт по БНТ. може да го гледа .
Редактирано от Metropolis на 25.12.20 18:01.
| |
|
Честито Рождество! Аз, сектантски, си падам малко адопционист и самосиндикално си мисля, че целият рождественски разказ е по-късно облагородяващо допълване на оригиналния евангелски разказ, който започва със св. Йоан Предтеча и Кръщение Господне. Но това рождественско допълнение, и съответно по-късното му официално празнуване, има огромно въздействие върху християнската цивилизация: приоритетът на новородените, младенците, като самоценност, като личности, носещи душа, а не само като неузрели парчета месо, които тепърва трябва да приемат човешки облик и да се доказват чрез дела. Това концептуално е хуманистична революция. И слава Богу!
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
| |
|
Честито Рождество Христово!!
Какво по точно разбираш под рождественски разказ?
Ако прочетеш внимателно текта на доц. Венци Каравълчев ще видиш че тезата му е за късен произход на празника Рождество. Ранната Църква едва ли го е познавала. За Нея основно значение е имало Възкресението, което показва шанса на безмъртната душа да влезе в НЦ.
"За първите християни, подложени на ежедневни гонения в Римската империя, за рожден ден се е смятал денят, в който някой е загивал мъченически за Христос и тези дни са се наричали „dies natales“ – „рождени дни“, т. е. дни, в които се раждаме за небето."
По-късно под влияние на римската църква в било прието празнуването на Рождество Христово в края на декември. Отделно че в римската традиция се е почитало денят на плътското раждане.
друг цитат:
"Св. Василий Велики († 379 г.) е първият архиерей, който възприема на Изток западния начин на празнуването на Рождество и църквите в Кесария в периода 360-370 г. започват да празнуват на 25 декември. В Константинопол Рождество Христово се чества на 25 декември за първи път в годината след смъртта на императора-арианин Валент, който е убит от готите при Адрианопол (Одрин) в 378 г. Това кара някои изследователи да свързват отделянето на празника Рождество Христово от празника Богоявление с необходимостта от противопоставяне на придобиващото популярност арианство......."
Нещо интересно което нернах в ФБ от отец Стефан Стефанов:
"Не само персийските мъдреци са имали пророчества за раждането на „Небесния Цар“. В четвъртата еклога на „Буколики“ (писани през 42 г. пр. Р. Хр., по времето на император Октавиан Август) римският поет Вергилий (70 г. пр. Р. Хр. – 19 г. пр. Р. Хр.) също предсказва раждането на земята на Божествен Младенец. Четвъртата еклога, която е обърната към римския политик, оратор, поет и историк Гай Азиний Полион заема особено място в „Буколики“ и е наречена „месианска“, тъй като има много сходства с пророчествата на Исаия, най-вече с 11 глава от неговата книга. Необичайният младенец, който ще се роди, е син на Бога, но в същото време има земни родители. През Средновековието мнението, че Вергилий е предсказал раждането на Иисус Христос, станало общоприето.
...
Иде последното време, вещано от кумската жрица,
и се започва наново могъщ вековечен порядък.
Връща се Девата, връща се Сатурнийското царство,
ново потомство ни вече изпраща небето високо.
Към младенеца, когато се ражда, бъди благосклонна,
чиста Луцино, че с него отстъпва желязното племе,
сменя го златният род, над света Аполон ще царува.
Докато още си консул, ще дойде векът благодатен,
о, Полионе, ще почне велика световна година;
ако през твоята власт не изчезнат следите от злото,
те ще са слаби, земята от вечен страх ще се избави.
Той ще живее живота на Бог, той ще вижда събрани
и богове, и герои, до себе си те ще го виждат
и с доблестта на баща си над свят усмирен ще владее.
Първо на тебе, момче, ще дари незасята земята
дарове малки – пълзящ нашироко бръшлян и дилянка
заедно с весел акант, с цветовете на водните рози;
вимета пълни козите сами у дома ще донасят,
лъвски рикания вече не ще застрашават стадата.
Около твоята люлка цветя ще цъфтят и ухаят,
и ще загине змията, не ще съществува коварен
злакът с отрова; но вредом ще расне амом асирийски."
| |
|
Имам предвид благовестителския и рождественски разказ (преди появата на св. Йоан Предтеча и Кръщение Господне), наличен само в евангелията на Матей и Лука.
Да, това за св. Василий Велики и честването на Рождество преди Богоявление е много важен епизод, защото в първите векове наистина това е кардинален въпрос - дали Христос е Такъв по рождение (и дори предвечно) или по вдъхновение по време на слизането на Св. Дух върху Него при кръщението Му в река Йордан, в което вярват адапционистите.
Иначе, това, което цитираш от и за Вергилий е типичен пример на - адаптация на значими нехристиянски културни елементи към християнската култура. Което не означава отричане важността на тези кроскултурни връзки. Напротив, най-вероятно достатъчно високата като литературна стойност и преведена на гръцки книга на пророк Исая, вкл. "младенческите" глави 7, 9 и 11, е оказала въздействие на римската книжовна култура преди или едновременно с новозараждащото се Християнство.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
|
|