"дали Христос е Такъв по рождение (и дори предвечно) или по вдъхновение по време на слизането на Св. Дух върху Него при кръщението Му в река Йордан, в което вярват адапционистите. " Добре е да си припомним някой неща по този въпрос.
Знаеш че този въпрос за Христовата Църква намира решение още на първият Веленски събор. "Тайната на боговъплъщението е кратко формулирана и поразително точно изразена в Никео-Цариградския символ на вярата. Член 3 тържествено провъзгласява вероизповедта: „Вярвам и в един Господ Иисус Христос, Сина Божий..., Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек".
Този

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само да вметна, бих препоръчал и "За Въплъщението" на св. Атанасий (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А да, това е много задълбочено но доста дълго. (Чел съм няколко пъти варианта свален от сайта, дето е с гръцкият тест.)
Като изброяваме приноса в обяснението на въплащението на БОГ СЛОВО не трябва да пропускаме и св. Спиридон. Според житието му, той като взел думата на първият вселенски събор става нещо подобно:
"Блаженият Спиридон, който познавал само Иисуса Христа, “и то Иисуса Христа разпнат” (Ср. 1Кор. 2:2), молел светите отци да му позволят да влезе в спор с него. А те не му позволявали, защото не бил обучен в науките и изобщо не познавал гръцката мъдрост. Но светият знаел каква сила има премъдростта свише и колко немощна е пред нея човешката мъдрост. Той се обърнал към мъдреца и казал:
- Философе! В името на Иисуса Христа, чуй това, което ще ти кажа.
Философът се съгласил да го изслуша и светият започнал беседата си.

- Един е Бог - казал той, - сътворил небето и земята, създал от прах човека и устроил всичко останало, видимо и невидимо, със Своето Слово и Дух. И ние вярваме, че Словото е Син Божий и Бог, Който, смилил се над нас, заблудените, се родил от Девата, живял с хората, пострадал и умрял заради нашето спасение, а после възкръснал и възкресил със Себе си и целия човешки род. Ние очакваме, че Той ще дойде да съди всички нас с праведен съд и на всеки ще въздаде според делата му. Вярваме, че Той е единосъщен с Отца и е равен на Него по власт и чест... Така изповядваме ние и не се стараем да изследваме тези тайни с любопитен ум. И ти не се осмелявай да изследваш как е възможно това, защото то е непостижимо за ума ти и далеч надхвърля всяко човешко знание.

Светият помълчал малко и попитал:
- Не си ли представяш и ти всичко по този начин?

Но философът мълчал, като че никога не бил участвал в прения. Той не можел да възрази нищо против думите на светия, в които се усещала някаква Божествена сила в изпълнение на казаното в Свещеното Писание: “защото царството Божие е не в думи, а в сила” (1Кор. 4:20). Накрая той промълвил:
- И аз смятам, че всичко е наистина така, както ти казваш.

Старецът казал:
- Тогава ела и вземи страната на светата вяра...."

Да, затова, освен св. Писание, има жива Църква с апостолска приемственост и св. Предание, вкл. и постановленията на Съборите.

Но ако четем Йоановите евангелие и послания според вътрешната им логика и последователност, те свидетелстват по-скоро за адопционистка версия за появата на Христос и въплъщаването на Словото. В оригиналния си контекст "И Словото стана плът" указва не на Рождество, а на Кръщение Господне/ Богоявление.

Нужно е било "усилието" на следбиблейското гръко-философизирано догматично/ систематично богословие за да започне Йоан да бъде четен "ортодоксално". Това е една велика мистерия, узряла от по-примитивната си адопционистка новозаветна форма до по-късната православна и окончателно истинна форма.

Един от най-великите компилатори и в някакъв смисъл завършители на светоотческата традиция - св. Йоан Дамаскин - пише следното в началото на своето "Точно изложение на православната вяра":

"Бог, като всезнаещ и промислящ за доброто на всеки, ни откри това, което е необходимо да знаем, и премълча онова, което не можем да понесем. Трябва да бъдем доволни от това, да пребъдваме в него и да не престъпваме вечните межди (срв. Притч. 22:28) и Божиите предания."

В ранни новозаветни времена нито мистерията на Боговъплъщението, нито тази на Триединството са били ясно разбираеми и изповядвани от вярващите християни. Християнската култура и цивилизация са узрели чак в следващите векове за изкристализирането на тези свещени истини.

Това е моето разбиране. Светли празници!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Всичко друго добре, но това тълкование на св. Йоан Богослов ми се струва малко едностранно.
За това говоря:
"Но ако четем Йоановите евангелие и послания според вътрешната им логика и последователност, те свидетелстват по-скоро за адопционистка версия за появата на Христос и въплъщаването на Словото. В оригиналния си контекст "И Словото стана плът" указва не на Рождество, а на Кръщение Господне/ Богоявление. "

Според мен зависи от каква гледна точка се тълкува последователността на събитията описани в старо и новозаветните текстове. Не мисля че трябва да се разбира единствено като сегашната ни представа за физическо време. За Христовата Църква времето е много по-широко понятие.
Да не забравяме че почти всичко описано в Откровението се описва като в настоящето, а то се отнася за Бъдещето когато физическото време и Божественото ще се слеят.
Един цитат доц. Иванов:
".........................
Така Църковната година се основава на молитвата и вярата на Църквата на началото на времената, с Рождението на Църквата на Петдесетница, слизането на Светия Дух над апостолите и всички Евангелски събития, перфектно съчетани с вечността и очакването на Второто пришествие, когато ще се слеят времената и от χρόνος– физическото време, ще остане само καιρός– Божието време в Царството Божие.
................."

Дано да става ясно какво искам да кажа, (Тези дни нещо много се сгъстиха задачите и не мога да се концентрирам достатъчно добре върху ясността на изказа си особено по клубове.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Навярно се разминаваме в тълкуванията си за това, как първоначално са възприемали този свещен текст първите християни, но за времето съм съгласен. Обичам да си припомням и един пасаж от св. Йоан Златоуст за есхатологичната вечност и отвъдност по време на св. Литургия. По време на участие в нея вярващите са на небето. Православната храмова архитектура и иконография съдейства за това преживяване, за това тайнство. По време на богослужение сме извън светското време-пространство. Но извън - можем да си позволим известен скептицизъм и критицизъм по отношение на единението между реално и мистично, доколкото не накъкрняваме основните истини. Скоро прочетох следното от Александър Шмеман:

"Не е никак трудно да осъдиш дадена ерес. Много по-трудно е да откриеш въпросите, скрити в нея, и да им отговориш по най-подходящия начин. Отношението на Църквата към ересите е било винаги точно такова - те винаги са предизвиквали творческо усилие в Църквата и по такъв начин осъждането на ересите в крайна сметка се е превръщало в разширяване и задълбочаване на самата християнска вяра. В борбата срещу арианството св. Атанасий Велики защитава понятието 'единосъщен', което по-рано и в по-различен богословски контекст е било осъждано като еретическо. Затова той е имал ожесточени противници не само сред арианите, но и сред 'консерваторите', които виждали в негово лице новатор и 'модернист'.
(...) В края на дванадесети век латинският богослов Беренгар от Тур бил осъден заради учението си за Евхаристията. Той твърдял, че щом присъствието на Христос в евхаристийните дарове е 'мистично' или 'символично', значи не е реално. Латеранският събор, който го осъдил, всъщност извършил само едно - и тук според мен е същността на проблема - просто обърнал формулировката. Съборът постановил, че щом като присъствието на Христос в Евхаристията е реално, то не е 'мистично'. (...) Така западното богословие официално постановило, че това, което е 'мистично' или 'символично', не е реално, а това, което е 'реално', не е символично. Това всъщност е било крах на основната християнска тайна (мистерион), антиномичното 'съединяване' на реалността на символа и символичността на реалността. Това е била гибелта на основното християнско разбиране за онтологичната сакраменталност на творението."

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Aми значи не се разминаваме в нищо съществено. Това че за ранната Църква някои неща не са били напълно изяснени от апостолите и първите Свети Отци е било според мен просто защото тогава основната задача на ХЦ е било да оцелее при свирепите около 300 год. гонения. Просто мисля че духовните водачи на Църквата са спестявали тези твърде сложни въпроси за многото душевни, но искрено саможертвени обикновенни миряни. Просто си мисля че са следвали насоката на ап. Павел че младенците първо трябва да се хранят с мляко, а след това с твърда храна.
Ако скоро не се засечем, че може да замина в планината, весели новогодишни празници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря, весело посрещане на новата година!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Да, силни думи.

Бях чувал само съкратения вариант, че св. Спиридон прекръстил философа, и онзи замълчал. А къде може да се прочете цялата история?

Не помня вече дали из томовете на Добролюбие нямаше неща за св Спиридон, или в житията на Светиите. Чел съм нещо за него на хартия. Но не малко има за него, включително няколко жития в

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Metropolis на 30.12.20 21:07.