За страданията на тялото Господне и безстрастието на Неговото Божество

Самото Божие Слово претърпя всичко в плът, като в същото време Божественото и единно безстрастно Негово естество остана неподложено на страдание. Защото когато страдаше единия Христос, съединяващ божественото и човешкото, съществуващ и в божествеността, и в човечеството, то тази част, която беше подложена на страдания, тъй като беше склонна да страда по природа, страдаше, но не страдаша заедно с нея и тази, която беше безстрастна. Защото душата, бидейки способна да страда, макар и сама да не бива разполовявана, в същото време, в което се разполовява тялото, заедно с него боледува и страда; божествеността, бидейки безстрастна, не страдаше заедно с тялото. Трябва да знаем, че когато говорим как Бог е пострадал, разбираме, че той е пострадал по плът, но не и че божествеността е пострадала по плът, или че Бог е пострадал посредством плътта. Защото, ако в същото време, в което слънцето осветява дървото, брадвата го сече, слънцето остава неразделено и неподложено на страдание, следователно колко повече безстрастното божествено Слово, ипостасно съединило се с плътта, остава неподложено на страдание, докато страда плътта. И както някой излива вода върху нажежено желязо, това, което по природа е склонно да страда от водата (огъня) се гаси, а желязото остава невредимо, защото то по природа не е способно да загине от водата, колко повече едната сама безстрастна божественост, докато плътта е страдала, не претърпяла страдания, макар и да е останала неотделима от нея.

Господ наш Иисус Христос, бидейки безгрешен, не е бил подчинен на смъртта, защото смъртта влиза в света чрез смъртта. Той умира, претърпявайки смърт за нас, и Самия Себе си принасяйки в жертва на Отца за нас. Защото пред Него, пред Отца, ние сме съгрешили и трябва Той да приеме откуп за нас и по този начин да се освободим от осъждението; защото кръвта на Господа е принесена на като на тиранин. И така смъртта идва, и поглъщайки телесната примамка, е уловена на въдицата на божествеността; вкусвайки безгрешното и животворящо тяло, загива и връща обратно всички, които някога е била погълнала. Защото подобно на тъмата се унищожава от идването на светлината, така и тлението чрез съприкосновяването с живота е прогонено и за всички се ражда живот, а за погубителя - гибел.

Макар и Христос и да умря като човек и Неговата свята душа да беше разделена от непорочното тяло, но божествеността остана неотделена от едното и другото, т.е. от душата и тялото и даже при такива обстоятелства единната Ипостас не се разделя на две ипостаси, защото и тялото и душата в едно и също време - от началото са имали битие в Ипостаса на Словото и макар по време на смъртта да са били разделени едно от друго, всяко от тях е останало, имайки едната Ипостас на Словото. Затова единната Ипостас на Словото е била Ипостас както на Словото, така и на душата, така и на тялото; защото никога нито душата, нито тялото не са получавали Ипостас отделна от тази на Словото, но винаги е съществувала единната Ипостас на Словото и никога не са били две. Затова Христовата Ипостас винаги е била една. Защото макар и по място душата да е била отделена от тялото, то по ипостас тя е била съединена с него чрез Словото.

Св. Йоан Дамаскин

И малко за богослужението през страстната

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добър текст и тъкмо навреме го постваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първоначално Великден се предшествал от дву-тридневен пост, който станал една седмица – т. нар. Страстна седмица, или Седмицата на Христовите страдания. Впоследствие към поста на Страстната седмица се прибавил 40-дневният пост по подобие на 40 дни, през които Христос постел в пустинята. Той бил предназначен за „оглашените”, т. е. за тези, които щели да бъдат кръстени на Великден.[

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

НЕДЕЛЯ НА ВСЕОПРОЩЕНИЕТО
ОБРЪЩЕНИЕ НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

8 септември
"....“Твоето рождество, Богородице Дево,
Възвести радост на цялата вселена”.
Тропар, глас 1
Рождество Твое, Богородице Дева, радость возвести всей вселенней: из Тебе бо возсия Солнце правды Христос Бог наш, и разрушив клятву, даде благословение, и упразднив смерть, дарова нам живот вечний.
Превод:
Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.
Кондак, глас 4
Иоаким и Анна от срама на безчадието и Адам и Ева от тлението на смъртта се освободиха, Пречиста, в твоето свято рождение. Това твоите люде, избавили се от вината на прегрешенията, празнуват, като ти викат: неплопдната ражда Богородицата и питателницата на нашия живот.
————————————————————
Така пее Църквата днес, възпявайки и възвестявайки рождения ден на Пресв. Богородица. На днешния ден се ражда Божията Майка, дар на света, крин на девството, откъснат от Божията градина и посаден на земята, за да разлее благоуханието на небесните добрини. Тя е избрана, за да послужи за изпълнение на Божия план - раждането на Христос и спасението на човечеството от греха. Чествана повече от херувимите, прославена повече от серафимите, нейната святост пленява жадното за богоуподобяване човешко сърце.
Човечеството в стремежа му към Бога можем да оприличим на стълба. Най-отдолу стоим ние - множеството обикновени грешници, които простираме ръце, за да се заловим здраво за стълбата и да прекрачим първото стъпало. Над нас са онези праведници, които обременени от живота и отрупани със скърби, не роптаят против несгодите, а напротив - смирено се трудят да угодят на Бога. Малко над тях следва друга категория - на по-усърдни праведници. Колкото по-високо се издига тази мислена стълба, толкова числеността на групите става все по-малка. Най-после, на височините на тази стълба стоят праведниците - пророците от Стария Завет, над тях са светците, мъчениците, преподобните, девствениците, още по-високо безсребрениците, апостолите, св. Йоан Кръстител. И на самия край - на върха на тази стълба на съвършенството сияйно стои пресв. Богородица.
Църквата я нарича стълба, която съединява земята с небето. Тя изживя велика скръб в подножието на кръста, затова знае да утешава скърбящите. Тя видя наказанието над евреите и затова знае как да помага на немощните. Тя роди Спасител, Който ни избави от греховете и е ходатайка пред Него за опрощението ни. Църквата я възпява като ходатайка на тези, които не знаят как да измолят прощение, като навежда на обезнадеждените, пътеводителка на заблудените, небесна застъпница.
В Богородичния акатист четем, че тя е мост за спасението, трапеза на духовните блага, цвят на нетлението, врата, през която е минал Иисус Христос, колесница на Оня, Който седи на херувимите, съкровищница на Божия промисъл, стълб на девството.
Светият Дух чрез Соломон казва: „Коя е тази, що блести като зората, хубава като луната, светла като слънцето?" (Песен на песните 6:10).
Тук пресв. Богородица е наречена утринна зора и наистина, когато тя се ражда, духовният мрак на тогавашното време започва да се разпръсква. Така, както звездите сутрин изгасват при изгрев слънце, така изгасват и звездите на езическата философия, изкуство и наука при изгряването на Христа - духовното Слънце, Което се предхожда от раждането на Пресв. Богородица.
Неизмеримо е величието на Пресв. Богородица. Тя свети като слънце, хубава е като луната, украсена е с добродетели, с кротост, смирение, целомъдрие, доброта.
Чествайки нейното рождество, цялата Църква пее: „Твоето рождество, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена".
Нека прочее почитаме Пресвета Богородица, да я търсим, като наша ходатайка и застъпница. Тя дава утеха при всяка скръб, дава надежда на обезнадеждените, напълно ни разбира и помага."
„Църковен вестник", бр. 36/1995

Слово за покойниците от Григорий

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

свети

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите