Точно за това иде реч: не някаква автоматика / Религия и мистика / Православие

Равенство и единосъщие на Сина Божий и Господ наш Иисус Христос с Бог Отец.

Нека най-първом се каже, че ако Христос не е Всесъвършен Бог – с равно Божествено достойнство на Бог Отец и Бог Свети Дух, то значи и Жертвата Му не е съвършена, от което следва, че не сме изкупени.

Верую „. . .И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало. . .”

Т.е., вярваме, че Бог Син има Една и Съща Божествена Същност, че има равно Божествено достойнство. Няколко примера от светото Писание:

От Свещеното Писание знаем, че Сам Спасителят много пъти свидетелства за равенството и единосъщието Му с Бог Отец. Именно чрез единосъщието Си с Отца Иисус Христос обяснява Божествения характер на Своето учение и дела: „Делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелстват за Мене“ (Иоан 10:25); „Аз и Отец едно сме“ (Иоан 10:30); „Моят Отец досега работи и Аз работя“ (Иоан 5:17); „Аз съм в Отца и Отец е в Мене“ (Иоан 14:11); „Всички да почитат Сина, к а к т о почитат Отца“ (Иоан 5:23); „Както Отец възкресява мъртвите и животвори, така и Синът животвотвори тези, които иска“ (Иоан 5:21); „К а к т о Ме познава Отец, т ъ й и Аз познавам Отца“ (Иоан 10:15) и други.

Последното свидетелство е много важно: „К а к т о” ... „т ъ й” - т.е., „по същия начин”. Това е свидетелство за абсолютна равнопоставеност - не може някой по-нисш да познава по същия начин друг, по-висш, нежели Абсолютния Бог. Защото няма как несъвършеното да обладава (познава) Съвършеното Божие Битие. Следователно, Син Божй има Една и Съща Божествена Същност (Природа). Затова и изповядваме, че е Едино_Същен с Отца.

"Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца ?" (Иоан 14:9) Т.е., сякаш казва на Филип: Нима не разбра онова, което ви говорих, включително и когато казах: „к а к т о Ме познава Отец, т ъ й и Аз познавам Отца;”

Затова заради него и заради всички онези, които не разбират, заявава съвсем ясно, че Той е равен по Божествено Достойнство, че е Един и Същ Бог Истинен, както и Бог Отец :

„Който е видял Мене, видял е Отца”
Като казва "Аз и Отец едно сме" (Йоан 10:30) и „Аз съм в Отца и Отец е в Мене“ (Иоан 14:11);, Господ не казва, че две единства съставляват една Ипостас, но че Синът на Отца точно и съвършено съдържа и съхранява Едно Б о ж е с т в е н о Естество, същото като на Отца, и нищо в Неговия Божествен образ не се различава от Божествения образ на Отца тъй, щото имаме Един Бог, с Една и Съща Божествена Същност.

Още свидетелства:
„А знаем, че Синът Божи е дошъл и ни е дал разум, за да познаваме Истинския Бог и сме в Истинския – в Сина Му Иисус Христос. Той E истинският Бог и Вечният Живот” (1Иоан, 5:20 по старогръцкия текст).

Светото евангелие от Йоан, глава 20
26. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам!
27. После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
29. Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.

Христос не отхвърля изповедта на Своя Апостол – тъкмо обратното, вменява му истинна Вяра. Нещо повече: нарича блажени онези, които не са Го видели, но Го изповядват като Бог и Господ.

Относно казаното: „. . .защото Моят Отец е по-голям от Мене. . .” (Иоан, 14:28).

Христос целият е съвършен Бог, но не всичко в Него е Бог; защото Той е не само Бог, но и човек. „По-голям” означава това, че ставайки човек - без да престава да бъде Бог, Син Божий се принизява и, имайки човешка воля Той, я подчинява всецяло и всечестно на Божията, бидейки послушен до смърт, и то смърт кръстна.

За това принизяване на Сина Божий, на Втората Ипостас, говори ап. Павел в посланието си до Филипяни , глава 2-ра (паралело е гръцкият текст) :

6. Който, бидейки в образ [морфи] Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; 6. oV en morfh qeou uparcwn ouc arpagmon hghsato to einai isa qew
7. но понизи [упразни] Себе Си, като прие образ [морфи] на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, 7. all eauton ekenwsen morfhn doulou labwn en omoiwmati anqrwpwn genomenoV
8. смири Себе Си, бидейки послушен
дори до смърт, и то смърт кръстна. . .

Тук е употребена една и съща дума: „морфи”, което ще рече "видим израз на Божественото съществуване." - според богословът Анна Маринова*, която пояснява:

. . .Явно е в случая, че това упразване (heauton ekenosen) и принизяване на Божия Син до Раб не трябва да се разбира в смисъл на това, че Христос е престанал да бъде равнодостоен и равночестен с Отец след Своето въплъщение. Основание за това, че Христос и при Въплъщението Си запазва Своето Божествено достойнство и равенство с Отец е фактът, че упразването е доброволен акт на Христос. Изразът упразни Себе Си може да се разбере само в контекста на казаното от св. Атанасий Велики: Бог стана Човек за да станат синовете човешки богове по благодат Божия.

Край на цитата.

Ако хипотетично допуснем, че при въплъщението Божественото Достойнство на Сина Божий се е променило, то следва, че Той не би бил Бог и нямаше да можем да говорим за Бого_въплъщение, а с това и за Изкупление - онова, с което започнахме отначало. Субект на кеносиса - на това принизяване - е не природата, а Личността на Сина, Който доброволно се остави да бъде убит, за да победи смъртта със смъртта Си. От една страна, Личността на Господ Иисус Христос се "упразва", но от друга - се "изпълва“ именно в себе_отдаването Си (виж следващите стихове от Филипяни, глава 2-ра -