Ако не се лъжа предстоят избори за църковни настоятелства. Което ми навява разни мисли. Огромният проблем на БПЦ е липсата на здрави енории. Броят им е толкова миниатюрен, колкото да ги има. Това от една страна.

От друга страна Църквата не са само духовенство и служители, а всички кръстени, които практикуват вярата си. Основен начин миряните да повлияят на организационната страна на Църквата е като познават настоятелите си и участват в изборите.

И накрая - с какво право критикуват хора, които само се венчават, кръщават децата си и на празник евентуално посещават службите? Ако участието ни се свежда до плащане на такси, купуване на свещи и пускане на пари в касичката, така самите ние превръщаме Църквата в търговско дружество. Не тя, ние я правим такова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно, абсолютно съм съгласен.

Все пак трябва да отбележа две неща. Енорийският живот трябва да се организира от свещеника. Дори и неформално. Освен това, при много храмове липсва помещение където да се срещнат енориаши (като организирахме младежко дружество преди години, се събирахме в панихидната от немай-къде). Едно помещение където да се събират хората след литургия и да си поговорят, да пият кафе и т.н би било много полезно. Проблемът понякога е че хората в енорията просто не се познаат, дори поименно, особено в големите градове.

Любопитно ми е да заня по какви критерии и начин става изборът на църковните настоятели в България.

Принципно, църковните настоятелства би трябвало да са реалните стопани на енорийския храм и отговорни за енорийския живот.

Църковните настоятелства би трябвало да огласяват и евентуалните кандидатури за енорийски свещеник. С др. думи казано, свещеникът би трябвало да е по-скоро избраникът на енорията и съвместно с църковните настоятели да организира енорийския живот.