И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;
но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
....
И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно ...


И така дърветата според Битие са 2 броя.
В центъра на Едем е поставено дървото на Знанието, дървото за познаване на Добро и Зло.
Някъде в Едемската градина се намира и Дървото на живота.

Какво още знаем за дървото на живота?
Знаем, че Мъдростта е наричана няколко пъти дърво на живота.
И плодът на правоверния е дърво за живот.
Постигнатото желание също е дърво за живот.
Благият език, също.
Откровение 2

Поражда се следният казус - ако Дървото на Живота е Мъдростта, то защо тя не е под забрана в Едем, а напротив? Същевременно проблемът е дървото на Знанието. Но като цяло текстовете настояват човекът да се сдобива с мъдрост и знание.

Въпросът е: Каква е разликата между двете дървета, за да попадне Знанието за Добро и Зло под забрана, докато Мъдростта!? е била оставена свободна за консумация? (в случай, че установяваме еквивалентност живот-мъдрост)

Ако не се лъжа сме обсъждали и тази тема, но съм забравила подробностите.

Въпроса не е само да познаването на добро и зло, това е дървото на дуализма, на разделянето, на конфликта - във природата няма такова нещо "добро", няма и "зло", това са интелектуални фикции, нещо като халюцинация, за това е и забраната, защото плодът е отрова за възприятието.

Преди година в една тема, се обсъждаше молитвата - не помня в каква връзка точно. И тогава зададох следния въпрос на Прокимен - "кои са другите". Но така и не ме разбра - "други" всъщност няма. Ако човек разбира молитвата, ако я може, то ще знае, че няма такова "други", няма дори и "аз" - молитвата не е текст, който да декламираш, молитвата е състояние на съзнанието, в което разделянето изчезва.

В едемската градина нали е нямало смърт? Никой не е умирал. Тоест живяли са вечно, изначално, по конструкция, все едно са вече яли от това дърво. След като живееш вечно, няма значение дали ще ядеш от дърво, което ще те направи да живееш вечно. Което е и едно противоречие в приказката, свързано с последващите изказани опасения.

Излиза, че след като сме яли от дървото на познанието, сме станали богове, поне според приказката. Но някак не сме били богове, още много неща не сме можели, пък и не сме се възпротивили като богове. Което ни води до заключението, че още много различни дървета е имало там с полезни качества. И дървото на познанието е било ключово за тяхната по-нататъшна употреба.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Бъркаш хронологията - след като са яли от това първото дърво, стават смъртни, за да бъдат отново вечни, трябва да ядът от второто дърво.

В едемската градина нали е нямало смърт? Никой не е умирал. Тоест живяли са вечно, изначално, по конструкция, все едно са вече яли от това дърво. След като живееш вечно, няма значение дали ще ядеш от дърво, което ще те направи да живееш вечно

Звучи логично.

В такъв случай излиза, че Централното дърво е анулирало ефекта от Дървото на живота. Защото следващата информация, която получаваме е: "да не вземе да яде от Дървото на живота и да заживее вечно". Оставам с впечатление, че:
- или все още не са били яли от него
- или то ще има ефект само ако преди това е ядено от Централното дърво.
Обръщам внимание, че в Едемската градина "е нямало смърт" май е взето от извън библейски източници. Не се сещам за текст, който да казва, че животът там е бил вечен. Навремето бе цитиран текст, който "доказваше" такава възможност, но не помня подробностите. Надявам се пак да се развие темата и от други участници по-дълбоко запознати с херменевтиката на историята за Едем, за опреснение.

Което е и едно противоречие в приказката, свързано с последващите изказани опасения.
Може и да не е противоречие, ако Дървото на живота се отнася единствено до физическото безсмъртие. Спомням си, че се твърдеше, че именно защото са яли от Централното дърво, са загубили възможността да са яли и от Дървото на живота.
Според мен голямото противоречие е ако Дървото на Живота е еквивалент на Мъдростта, даваща вечен живот. Последващи цитати, за които споменах вчера дават такава информация. В такъв случай и двете дървета дават Знание, но излиза, че е различно по естеството си Знание.

Излиза, че след като сме яли от дървото на познанието, сме станали богове, поне според приказката. Но някак не сме били богове, още много неща не сме можели, пък и не сме се възпротивили като богове. Което ни води до заключението, че още много различни дървета е имало там с полезни качества. И дървото на познанието е било ключово за тяхната по-нататъшна употреба.

Нещо такова излиза, да. Виж:
Езекиил 28:13
Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден.

Битие 3:24
Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Каквото и да е имало по другите дървета - точно тези двете са били специалните. Едното е забранено, другото е охранявано в последствие.

********

Не мога да свържа логически следните данни:

- И двете дървета дават познание!?
- Едното носи "смърт", другото "вечен живот"
- Ако от едното се яде без да се яде от другото няма значение? Защо?
- Бог не се отказва от първоначалните си намерения заложени в дърветата, защото веднага забранява достъпа до Дървото на живота "да не би". Оказва се, че ако ядат от него, той няма или не може!? да им отнеме вечния живот. Така както не им е отнел познанието за Добро и Зло. Ефектът от дърветата не може да бъде анулиран? Може само да се съобразява с последствията?

Въпроса не е само да познаването на добро и зло, това е дървото на дуализма, на разделянето, на конфликта - във природата няма такова нещо "добро", няма и "зло", това са интелектуални фикции, нещо като халюцинация, за това е и забраната, защото плодът е отрова за възприятието.

В природата има дуализъм когато отнасяме последствията от функцията й към субекта.

Функцията на природата е наложила дуализъм. Живите организми развиват механизми за оцеляването си свързани с обработка на информацията довела до инстинкта страх, а нервната система развива болката. Природата еволюира дуалистично - страх/болка за защита, сигурност/удоволствие - за оцеляване. Рецепторно и "съзнателно" тя е дуалистична. Интелектуалните фикции остават за съзнателния индивид само що се касае до опитите за разумната оценка на процесите (често самозаблуждаващи). Дълбоко в същината си обаче природата е развила взаимоизключващи се крайности, които се срещат само в нулева, мъртва точка.

Да, възприятието. Отношението ако щеш. Каквото и да е то обаче не анулира нито физическата, нито психическата болка свързани с инстинкта за самосъхранение - жизнено необходим. Психопатите има по-закърнели възприятия оценъчно, но в един или друг смисъл си остават дуалистични създания - ще ги боли, ще си доставят удоволствие, ще изживяват двойствени сетивни усещания.

Но и ти си на прав път по темата. Обаче защо? Не ми е достатъчно, мислете още :)

Редактирано от zimbra на 25.08.16 09:41.

Нито страхът/ болката - нито сигурността/ удоволствието, са зли и/ или добри. Това зло- добро е израз на нашите предпочитания, но нещата, като такива каквито са, не са нито зли, нито добри - това е, което не можем да видим, следствие на познанието, тази "оценъчност" е резултата от въпросното дърво.

Сетне - крайностите не са взаимоизключващи, а взаимодопълващи се и не се срещат в мъртва, а в жива точка: и болката, и удовоствието са присъщи на живите същества.

И тъкмо придържайки се към теистичния мироглед, то психологическата болка е необоснована - инстинкта за самосъхранение или "болка-удоволствие", е свързан с тялото, не с психиката т.е. психическата болка е преодолима. Не става само с мислене - това е основния препъни камък в разбирането на религията, няма как да разбереш посредством само мисълта: така никога няма да ти е достатъчно, отговора, който търсиш, не е лингвистичен.

Обръщам внимание, че в Едемската градина "е нямало смърт" май е взето от извън библейски източници. Не се сещам за текст, който да казва, че животът там е бил вечен.
Подразбира се от: "защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш" т.е. явно преди това, са били безсмъртни.

Само едното дърво дава познание, другото дава начин на съществуване - вид съществуване, което вече са имали, така че не е проблем да се яде от него, докато не са вкусили от първото дърво.

Спорно.

В православната Библия е:
защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.

И това "бездруго" е това, което също ме човърка защото може да е неясен превод/изказ на "без да си ял от другото".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от zimbra на 25.08.16 20:50.

Ами нали си юдейка - поне аз, тъкмо от хора, като теб, очаквам да изясняват подобни разлики в преводите. И аз не знам как е в оригиналния текст - а щом и ти не знаеш, става патова ситуация.

Но бидейки нехристиянин, такива ситуации ги решавам лесно - за себе си, разбира се. А именно - всъщност няма никакво значение, дали са били безсмъртни или не, този въпрос измества фокуса и разсейва от същината на притчата, и темата, която си пуснала.

А впрочем - сама виждаш, че клубовете нямат онази активност, особено от страна на християните. Може би, в някой друг християнски форум, би получила повече и по- подробни отговори.