Какво беше това на Крит? / Религия и мистика / Православие

". . . Шо се отнася до възможността за поправки в проекто-документите и че имало плодотворни дискусии и корекции, то митр. Йеротей (Влахос) хвърля обилна светлина върху доста нелицеприятната реалност:

1) на Критския събор „практически са били отхвърлени всички поправки, предложени от делегацията на Гръцката църква“[4], а последен критерий за истината е бил Пергамският митрополит Йоан (Зизюлас) от Константинополска патриаршия: „той отхвърляше поправките, изменяше ги или ги приемаше” [5];

2) корекции наистина има, но те са недостатъчни и повърхностни, а и „плодотворните дискусии“, за които се говори с преувеличение, също се отнасят до незначителни неща. Например от сайта „Двери“ изпадат във възхита, че игуменът на светогорския манастир Ставроникита бил имал възможност да се изкаже (забележете обаче по каква „спорна“ тема - въпроса за поста!), а забравят „незначителния“ факт, че на Първия Вселенски Събор през 325 г. дори и езически философи са могли да се изказват по догматически въпроси;

3) отново по свидетелството на митр. Йеротей (Влахос), на практика върху някои участници в събора е бил оказван такъв силен натиск, че дори и авторитетната делегация на Гръцката църква се е огънала и е била принудена да промени съборно приетите си богословски предложения за поправки по текста „Отношението на Православната Църква с останалия християнски свят“ [6]. Това, пост фактум, съобщава и митр. Серафим Пирейски: „Много печален беше и фактът, че делегацията на Гръцката църква не остана вярна и непреклонна по отношение на решението на Светия Синод от 24-25.05.2016 г., прието по дадения въпрос. На посоченото заседание беше решено да се замени формулировката „историческото съществуване на другите християнски Църкви и конфесии” с фразата „историческо съществуване на други християнски конфесии и общества“ [7]. Както обаче се вижда от окончателния текст на този документ, накрая е приета една „тъмна и объркана формулировка“ [8].

4) Нека да кажем и това, че Сръбската Църквав началото също искаше твърдо да защитава свои позиции, а една от тях беше и това, поставените проблеми от отсъстващите църкви задължително трябва да бъдат разгледани в Крит, иначе тя щяла да напусне събора. Да, но Вие спомняте ли си еклесиологичната позиция на БПЦ или Грузинската Църква да е била публично коментирана на събора в Крит, както настояваха сърбите? Въпреки всичките си първоначални добри намерения, те останаха на събора и накрая безропотно подписаха всичко (с изключение на митр. Амфилохий Черногорски-Приморски, ученик на св. Юстин Попович).

Мисля, че ако българска делегация бе отишла в Крит, тя най-вероятно би последвала печалния пример на гръцките и сръбските делегации, и с това би направила огромна духовна грешка. Ето защо изпитвам огромна синовна благодарност за мъдрото и духовно решение на българският Св. Синод да не отива на този събор!

БПЦ зарадва много хора не само в България и на Света Гора, но и по цял свят.