|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
Тема
|
Ако характера е ДНК, къде тогава е свободната воля
|
|
Автор |
tri-9084 (Бодлидрешко) |
Публикувано | 22.05.16 22:51 |
|
Ако характера е заложен в ДНК -сиреч, ако е унаследим, къде тогава е свободната воля и произтичащото от това последствие да носим отговорност за всичко: за стореното, за казаното, за помислите.
Какво мислите за статията*, и в частност за ето това:
"човек освен телесни наследява и душевни свойства от своите родители и предци, става ясно още от първите редове на Библията."
И предвид казаното веднага след това:
"Старецът Паисий Светогорец, наш съвременник, богомъдро отбелязва: "Светият живот на родителите **о т е к в а в душите на децата и те естествено израстват послушни и благоговейни, без душевна повреда. Децата радват родителите си и родителите радват децата си и в този, и в другия, вечния живот, където те отново заедно ще се възрадват."
И веднага след това - анализът_мнение:
"Като че ли всичко е пределно ясно. Законът за наследствеността е съпътствал човечеството от самото му зараждане и се е потвърждавал както в многобройните случаи на родово проклятие, така и в не по-редките случаи на Божие благословение над даден род."
Кое тук е "пределно ясно", *?
** Удебеленото "отеква" е мое
Редактирано от tri-9084 на 22.05.16 23:03.
| |
|
Да, имаш право. Ако характерът е закодиран в ДНК, и нямаме свободна воля, то дали ще имаме и вина, и за какво Бог ще ни съди... Малко неясна статия. Има доста случаи на деца които са пълна противоположност на родителите си като характер. И наследяването не е "очевидно" и "неоспорим факт". Пък и Писанието го доказва - БОг търси греховете на родителите само у тези които го ненавиждат ( Исаия 20:5 и във Второзаконие 5:9, както посочва и авторката) Александра Карамихалева леко се е престарала с разсъжденията
Отделен е въпросът, доколко нашите решения са съзнателни, или са резултат на дисбаланс на примерно адреналин, допамин, хормони на щитовидна жлеза и прочие - без дори да го усетим ...
| |
|
И при известни заболявания характерът може да е променлив, но точно в това се състои и подвигът, човек да победи себе си. В житията има твърде много необичайни случаи с животни, които не проявяват животинския си инстинкт - преп. Герасим Йордански, св. Серафим Саровски и мн. други.
Однажды большой кабан пришёл на огород возле кельи, стал топтать и поедать капусту. Монахи сказали старцу. Старец велел, чтобы в другой раз, когда кабан придёт, ему сообщили. И вот как-то вечером кабан стал ломать ограду и лезть в огород. Монахи позвали старца. Хаджи-Георгий, как только увидел кабана, перекрестил его, и тот застыл на месте. Старец взял его за ухо и дикий зверь, как послушная овечка, пошёл за ним в загон, где его в наказание заперли на три часа голодным.
Через три часа старец открыл загон и выпустил животное со словами: «Любезный зверь, мало тебе других мест на Афоне, так ты приходишь сюда и уничтожаешь капусту, которой питается столько людей! Иди теперь с миром и больше не смей приходить, а то получишь двойное наказание». Больше кабан не появлялся.
Понятно, что для старца, пришедшего в духовный возраст, усмирить кабана было несложно, ведь он и в отрочестве своём, и когда был послушником Гавриилом, уже совершал чудеса куда более великие.
Нечто подобное произошло как-то и в скиту Кавсокаливьи. Повадился там на огород возле кельи один дикий кабан. Папа-Неофит послал Гавриила, и велел ему поймать кабана и на ремне привести к келье. Гавриил исполнил поручение. Старец повелел кормить его рисом и травой, сделать ему отдельную кормушку. Он сказал кабану:
«Как проголодаешься, приходи сюда, монахи тебя накормят, а огороды, смотри, не трогай». Так кабан был принят на довольствие, и, проголодавшись, приходил на обед к келье.
"Творения" старец Паисий Святогорец изд.дом "Святая гора" Москва 2013г. стр.23
Редактирано от Prokimen на 23.05.16 12:20.
| |
Тема
|
Re: Ако характера е ДНК, къде тогава е свободната воля
[re: nabludatell42]
|
|
Автор |
Герисъм (корав оптимист) |
Публикувано | 23.05.16 13:21 |
|
Защо изобщо свързвате свободната воля с характера?
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
| |
|
Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един;
обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце,
от всичката си душа и с всичките си сили.
Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти;
и внушавай ги на децата си и говори за тях,
кога седиш в къщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш;
и завържи ги на ръката си за знак,
и да бъдат те превръзка над очите ти,
и напиши ги върху спонците на къщата си и върху вратите си.
(Второзаконие 6.4-9)
Това е юдео-християнският възглед за наследяването на важните неща. Грехопадналото потомство се възпитава в божиите работи, а не се ражда с готови навици за тях. Всичко друго са нескопосани опити на недоучили семинаристи да звучат съвременно; както е и в случая с цитиранта от теб статия. И няма нищо общо със свободната воля, защото формирането на личността от семейната и социална среда също не означава свободна воля. Освен това в Библията няма учение за това, че греховете на родителите водят до генетични дефекти у поколението им, нито пък че светостта им води до генетични подобрения в поколението им.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
| |
|
Христос Воскресе, братле
Виж и прочети това по-долу:
ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ
"Пишете, че много обичате децата заради тяхното удивително чувство за благодарност,което при възрастните е до голяма степен пристъпено.Давате примери.
Нека и аз дам един.
Петербургският митрополит Исидор често разказвал, че като дете бил принуден да ходи бос.Един човек, на име Петър, го съжалил и му купил цървули от липова кора за пет копейки.
Това малко благодеяние се запечатало в паметта на Исидор така дълбоко, че по-късно, вече като свещеник и епископ, той в продължение на петдесет години на всяка служба споменавал своя благодетел.
Пишете още, че Ви е жал за децата, защото са настъпили тежки за тях времена. Отвсякъде съблазни.
Неопределеност и противоречия като студени ветрове брулят детските души и у дома, и в училище, и на улицата.
Децата са объркани не само от напълно противоположните теории за живота, за държавното управление, за семейството и отечеството, които им се предлагат често в рамките само на няколко часа, но и от противоречивите примери, които виждат. Вие се обявявате за нова, различна възпитателна система, която би защитила децата от съвременните недъзи и съблазни. Но Христос е казал: Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно.
Следователно Той подчертава, че има по-голяма нужда
от възпитание на възрастните, отколкото на децата,
и посочва метода, по който трябва да се осъществява това възпитание. Съвсем прост метод - възрастните да вземат пример от децата. Но Христос е посочил как трябва да се възпитават и децата.
Отново съвсем просто:
Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене.
Нека само да отидат при Христос, а останалото е Негово дело.
И единствената задача на родителите е
да не пречат на децата да отидат при Христос.
И така, оставете децата да отидат при Христос,
оставете и възрастните - нека отидат при децата.
В присъствието на Христос, техния най-добър Приятел, децата, не само ще се изучат, но и ще укрепнат. Защото Христос не само учи, но дава и благодатна духовна сила за изпълняване на наученото.
Христос е вечна младост. Тази вечна младост зове децата, за да им даде сили да не остаряват духом, а да остават завинаги млади, бодри и радостни. С една дума: мъдростта на Христовото възпитание се състои в това:
децата да останат завинаги[деца] и децата [остарелите деца] да не се превръщат в старци.
Училищното схоластично възпитание е противоположно по дух на тази мъдрост. Неговите усилия са насочени към това: колкото е възможно по-скоро да направи от децата възрастни; да им изтръгне за пример възрастните, да влее в ума им старчески мисли; да попари сърцата им със старчески скептицизъм и песимизъм.
Вместо сами да стават като деца, възрастните правят децата подобни на себе си.
И така - нито сами влизат в Небесното Царство, нито позволяват на децата да влязат. Затова из цяла Европа се носят оплаквания, че младежта е изпаднала в отчаяние.
Нека Христос да благослови и подмлади европейската младеж."
Св. Николай Велимирович
из: "До изгонените от Рая" - мисионерски писма.
Редактирано от tri-9084 на 23.05.16 23:50.
| |
Тема
|
Re: Ако характера е ДНК, къде тогава е свободната воля
[re: tri-9084]
|
|
Автор |
Exaybachay (хедонист) |
Публикувано | 24.05.16 00:10 |
|
Какво мислите за статията
Че вестник Уикенд имат сериозен конкурент във бранша на патологичните умотворения.
| |
Тема
|
Re: Ако характера е ДНК, къде тогава е свободната воля
[re: Герисъм]
|
|
Автор |
zimbra (мюх) |
Публикувано | 25.05.16 16:21 |
|
Предполагам, че се има предвид това, че характерът донякъде определя как (в каква посока, с какви критерии) човек ще използва волята си.
Което не е чек толкова несъстоятелно.
| |
Тема
|
Re: Ако характера е ДНК, къде тогава е свободната воля
[re: zimbra]
|
|
Автор |
Герисъм (корав оптимист) |
Публикувано | 25.05.16 16:56 |
|
Възпитанието също определя насоките на ползване на воля. Но няма нищо общо с ДНК-та всякакви, както и с някакво ограничаване на свободна воля. Дали желаеш да направиш нещо или не не опира до гени.
Сбъркана е цялата статия. Преди време са опитвали да обяснят престъпността чрез наследяването. Тук е същото, само че на религиозна почва.
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
| |
Тема
|
Re: Ако характера е ДНК, къде тогава е свободната воля
[re: Герисъм]
|
|
Автор |
zimbra (мюх) |
Публикувано | 25.05.16 19:32 |
|
Всъщност най-новите генетични изследвания показват, че носим доста повече "матрял" от колкото се е предполагало до сега.
В случая май става дума за темперамент и вземане на решения.
Характерът се формира през целия живот, докато темпераментът е вроден. А темпераментът често играе роля при вземането на решения. В някакъв смисъл може да се каже, че е свързан с начина на упражняването на свободната воля. Например сангвиниците взимат необмислени решения по-често от другите типове темпераменти. Та, колкото и да възпитаваш сангвиник, винаги може да те изненада с нещо не до там разсъдливо поради моментно настроение. Съответно сангвиниците трябва да употребяват много повече "свободна воля" за обмислянето на правилно-неправилно и т.н.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
|
|