Из притчи Тимотееви чтение / Религия и мистика / Православие

Твоите съждения са също на прав път, според обясненията на дякон Андрей Кураев в двата клипа, в които той леко се повратя, но и допълва значително. Без тези негови енциклопедични обяснения, едва ли човек може да проумее книгата.

Дякон Кураев казва, че книгата е писана през 30-те години, а са я чели едва през 70. Затова и тълкуванията се разминават от замисъла. Той прави паралел, когато книгата се е писала, били изминали 17 год от идването на новата безбожна власт, което ще рече, че хората са могли да сравняват миналото с настоящото и че болшинството са били религиозни. Дяконът прави интерпретация като богослов, защото съпругата на Булгаков е подчертавала, че ако не се вземе предвид, че авторът е син на професор по богословие, не би могла да се разбере. Дяконът добавя, че и двамата дядовци на автора са били свещеници. Следователно, авторът разсъждава като християнин.

Повтарям, че без да се изслушат енциклопедичните обяснения на Кураев, няма да се проумеят някои неща. В клиповете се даде пример, че в началото на книгата е цитирано едно име, което не се цитира повече, но един от литературните герои споменава да ходел в библиотеката да чете творенията на въпросното име, откъдето и черпи вдъхновенията си, ако ли не и силата на действие.

Това име било светското на папа Силвестър, който за своето време бил свръх образован и враговете му не могли да възприемат за нормално явление такава неповторима образованост. Затова и пуснали мълвата, че папата като младеж имал отношения с дъщерята на някакъв си юдейски ерудит и я подтикнал да открадне от баща си най-ценната книга. Обвинителите на папата пускат мълвата, че тази книгна е била някакъв си своеобразен сборник от магически познания.

Без Кураев кой читател би се досетил, че цитираното име е светското на някой си римски папа? Никога не съм срещал обвиненията срещу папа Силвестър.

Кураев препраща и в либрето на операта на Гуно, защото и от там са взаимствани мисли, както и сянката на кръста от дръжката на счупената шпага.

Кураев задава риторичния въпрос кога се развива действието в книгата? Поколението през 70-те години на миналия век не е било в състояние да проумее загадъчното указание от автора, а времето на развитието е пред Пасха и през Страстната неделя.

Книгата се оказва действителен шедьовър. Кураев споменава за два детайла в спомените на съпругата на Булгаков. Според единия вариант, Булгаков страдал от непоносими болки в главата и в такъв момоент на криза той казал, че се отказва от романа си и от Бога, стига само болките да спрат. Според втория вариант, преди смъртта си той поискал ръкописа, прекръстил го многократно, както и прекръстил съпругата си. Въпросът на Кураев е в кой момент Булгаков е бил самият той без странично (бесовско) влияние?

Така или иначе, авторът е осъзнавал бесовското нападение върху себе си заради книгата и в никакъв случай книгата не е възхвала на дявола, макар и да се указва, че с негова сила стават "чудеса" в живота.

Пак Кураев подчертава, че Булгаков никога не е сътрудничил на авторитетното за негово време издание "Богоборец" и прекратил отношенията си с най-добрия си приятел само за това, че той предоставил свои карикатури за изданието.

Препоръчвам ти да намериш време и да изгледаш поне двата клипа с обясненията на Кураев.