"И така, в полунощ на Велики петък през 1926 г. о. Митрофан пристъпва към изпълнение на дръзкото си намерение. Взима стълба и се качва на металната плоча, уж за да проверял висящите кандила, както обяснява на стария отец-портиер, с молбата да отнесе той стълбата малко по-късно. За целта се подсигурява и с най-големия фенер, който могъл да си намери на пазара. Предстояло му да прекара там цели тринадесет часа затворен, обездвижен и тих до обед на Велика събота."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ето и нещо по-ново за благодатния огън, слизащ на Божи Гроб на Велика Събота. Може би мнозина от надничащите тук са го прочели вече. Но, все пак е по темата и е като опит за обзор и нещо като хронология по въпроса. Та ето го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Metropolis на 04.05.16 16:30.

Интересен текст. Не бях чел толкова добре подредена хронология. А и не бях чувал за неугасващото кандило от 17 столетия вече. Благодарности!

@ Metropolis

А защо свидетелствата свършват в 16 век?

Аз пък медитирам по какви причини дякон Андрей Кураев URBI ET ORBI заговори за т.н. "запалка". Няма съмнения, че огънят слиза и то не само на старостилната Велика събота, но единствено по молитвите на православния иерусалимски патриарх.

За да осъвременим въпроса, искам да подчертая заинтересоваността си да узная кой как възприема събитието или какво значение има въпросният огън за всеки един от нас в личния ни духовен живот и опитна аскеза.

Лично аз приемам чудото като факт, но не намирам спасителността на шумотевицата и пътешествията с огнени колесници до Иерусалим за да се пренася по олимпийски огънят. Не виждам файдата за душата.

Редактирано от Prokimen на 04.05.16 17:45.

Що за благодат е онова, което не е душеполезно?
Никакво чудо не е - чудо е, че интелигентни хора, го възприемате за факт.

аз съм абсолютен хахо, но ме вълнуват тея въпроси и си мисля - защо йерусалимския патриарх

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от petarst на 08.05.16 00:37.

Клубни друже, горният Ви постинг е най-най-смисленият в този клуб за последните месеци. Боя се, че не всички са му обърнали внимание, а той заслужава сериозно внимание и за момента. Според моето прескромно мнение, е най-значимият от всички теми на първата страница на клуба.

Какво отношение в крайна сметка може да има сам по себе си Иерусалимският патриарх към събитието

Редактирано от Prokimen на 08.05.16 16:03.

Ако има нещо положително в поста ми - за Йерусалимския патриарх, за Световния съвет на църквите - заслугата е на автора на статията срещу икуменизма, архиепископ Серафим Соболев, дядо владика :)

А за втората част - за егото това всеки си го знае и усеща.

На мен много неща се вижда че не са ми ясни, а е толкова интересно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от petarst на 08.05.16 22:47.

какво е грях против себе си
То тъкмо това е грях. Колкото до така наречените пороци, е абсурдно да се смята, че това са средствата, като такива. А инак "страст" и "обездвижване" е някакво чудо на логиката, щото на практика в действителността, такава закономерност не се наблюдава.

Последният ти постинг, който очаквах да ме просвети, ми се стори толкова сложен за разбиране, колкото ми е сложен и клубният ти ник за произнасяне.

Ще направиш ли благотворителен труд да кажеш горното си изречение с други и малко повечко думички за да ми светне.

Не, че е сложен коментара ми, а очакването - че ще те просветя - поражда объркване. Кое е сложното - грехът, който и какъвто да е той, нима не е "против себе си"? И самото това "против себе си", нима не е грях? За порока - представи си светът без човешкото същество и ми кажи, кое е порочно? А страста - страста е движение, наричаме движение преместването на даден обект от едно местоположение на друго, но и мислите се движат, и чувствата се движат, няма ли движение няма и страст.

В отговор на:

---

... очакването - че ще те просветя - поражда объркване...

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Prokimen на 10.05.16 00:58.

Е не може ли да мина, само със "споделяне" - какво е това "просветяване"? Моля те - колкото и да гъделичкат егото ми, такива високи оценки, то все пак си знам, че съм много, ама много далеч от .... истината да го кажем. Така, че просто си споделяме - просто си говорим, нищо кой знае какво.

Та - два въпроса. Кажи ми как точно грехът отдалечава от Бога, как се случва в действителност това отдалечаване, самия процес ми е интересно да разбера, какво всъщност прави/ причинява греха, че да отдалечава от Бог? И втория - какво е метаноя? (мисля, че се изписва без "й")

Пък третото не е въпрос - какво му е благодатното на благодатния огън, лекува ли, чудеса ли прави, ангели ли слизат, дава билет за рая или какво?!

как точно грехът отдалечава от Бога, как се случва в действителност това отдалечаване, самия процес ми е интересно да разбера, какво всъщност прави/ причинява греха, че да отдалечава от Бог

Прокимен ще ти го обясни и от Християнска гледна точка, а аз ще се концетрирам относно принципа/процеса, който е еднакъв за всички, вкл. и за атеистите. Ще използвам християнската етика, защото тя е най-близка до разбиранията и възгледите изграждани в Западния свят.

1. Това, което наричаме Бог олицетворява Принципа. Който принцип е следният: имаме две изведени опозиционни етични точки
- 7 смъртни гряха
- 7 добродетели

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да си довърша предния постинг.

Дали това, което казват и други, че забелязват да се случва е плод на избирателната способност на вниманието ни или е нещо друго, трудно проследимо и извън нас, Бог? Не мога да отговоря този въпрос, но съм възприела версия две - има връзка между човешките добродетели и недостатъци и събитията съпътстващи проявите им, като поне аз мисля, че има нещо и "от вън", което действа по въпроса.

А смятам, че не винаги е случайна проявата на събитията (няма да стигам до крайността твърдяща, че всички събития са неслучайни, което обаче не би ме учудило) защото след усилен авторенинг, прилагане на психологически техники, работа в полза на добродетелите и в ущърб на тези от 7-те смъртни, които ми бяха присъщи - наблюдавам промяна в моя полза.

Прокимен каза да не си мерим благодатта на площада. Далеч съм от подобни намерения, но смятам, че хората даващи предимство на 7-те благодетели (и без да стигаме до крайности) вероятно са по-облагодетелствани по различни начини. Най-малкото се чувстват по-добре и физически (няма лакомия, контрира се мързелът) и психически - например суетата не им причинява това всепоглъщащо чувство, предизвикващо желание непременно да бъде "нахранена" и задоволена.

Ако държиш да наблюдаваш процеса можеш да го направиш и сам. Промени параметрите на Зоната си на комфорт и наблюдавай какво ще ти се случва. Ще зебелжиш и това, че изведнъж изникват възможности за поправка на стари грешки и куп други странни неща, които ще са свързани именно с промяната на мисленето, което дефакто е Зоната в която се чустваш най-добре и която искаш да подхранваш.

Сега нека и Прокимен ти обясни, но по християнски...същото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от zimbra на 10.05.16 22:26.

И втория - какво е метаноя?

Не мога да се удължа да не пиша и за това. За мен метаноя излиза извън сентенциите, но е втях. Това е едно самопризнание пред себе си "какъв съм всъщност", като в пълнотата си не оневинява прикриването на слабостите и недостатъците ни. Най-лесно е чрез 7-те смъртни. До колко съм подвалстен на тях? Кой от тях най-много ми вреди, искам да го задоволявам и ми причинява болка ако не го подхранвам?

Метаноята е обръщане на ума или начина на мислене.Преосмислянето, работата върху Зоната на Комфорт, задаването на новите и параметри, отърваването от така наречените пороци. Признаване на грешките от миналото, на вредните навици и постъпки изобщо, истинската метаноя не може да не поведе човека по нов Път.

Веднага след това се вижда и процесът, за който говорихме, защото метаноята променя битието.

Не става за един ден, но мога да ти кажа, че лесно бих я сравнила с работата на метаболизма, ако трябва да използвам за пример физически порцес. Когато човек започва нов режим на хранене, трябва да промени много неща, дори и отношението си към храните. В първите дни няма ефект и изглежда безмислено. След това зяпочва да губи тегло, като в началото губи повече телесна маса, а после все по-умерено до достигане на желаното тегло. При по-пълните хора (алегорията е за по-натоварените със 7-те) губенето на маса е по-голямо в началото от това на по-леките. Да кажем по-пълният ще свали 10 кг- в първия месец, а по-слабият не повече от 5. Накрая на режима всеки ще се чувства много добре в новата си кожа. И започват промените - комплименти, дрехите стоят по-хубаво, леко е на душата и на краката - точно за такива полезни събития говорих преди малко.

Новата ментална Зона на Комфорт, точно като новото тяло, сякаш повлича със себе си цял низ на приятни, направо благословени случки. Нищо общо с предходното затормозено състояние на човек борещ се да натъпче суетата, алчноста, завистта, да задоволи мързела и лакомията... съответно виждащ предимно негативите и пораженията от дискомфорта в уж удобното си Его.

С времето започнах да разглеждам Библията като учебник/пътеводител за Принципа. Колкото повече се вглеждам и препрочитам текстовете, толкова повече се удивявам, как цялата структура е списвана за Принципа и Неговите прояви. Съответно е и свидетелство за самия Принцип. Да го кажа по-друг начин - обяснява как действа върху нас Той.

Нещо, което привидно няма връзка с въпроса ти, но аз я правя.

Вярвам в пълната ремисия. Наясно съм, че е много трудно да се постигне, но вярвам, че е възможна, а медицинските потвърждения не са едно или две.

Давам пример с медицински случай, при който химиотерапия от 12 сеанса + многобройни молитви (индивидуални и групови) за болната водят до пълна ремисия на рак на панкреаса 4-ти стадий. Добре съм запозната с механизмите на рака, с отговорните за стресовите атаки към клетките т.нар. свободни радикали в организма. Ремисията дори технически е повече от логична, защото молитвите са намалявали стреса, държали са го под нивата "виновни" за болестта. Съответно показателите в тези 9 месеца са се снижавали, така че имунната система на организма успява да се пребори с клетките.

Технически "метаноята" би трябвало да повиши стресовите нива, породени от осъзнаването и признаването на грешките и недостатъците. Но тук влиза в сила облекечението, което се изпита чрез изповедтта. Стресовите нива в края на краищата се понижават и организмът е по-способен и сам да се бори с рака + правилно хранене (също дадено в текстовете) + медицинска помощ (никога не е отричана в текстовете, дори напротив въпреки погрешно извежданите тълкувания).

Това го пиша като пример за "приближаване до Бога". Процесът на приближаването също технически е изведен от текстовете на Библията. Редът е ясен, а всяка рел с-ма си има своите правила. Но те винаги описват един и същ процес с различни понятия и се ползват различни техники за постигането на състоянието на метаноя, а от своя страна то води първо до духовна "ремисия", от там и до физическа.