Re: Предсъборните документи / Религия и мистика / Православие

Благодаря Ви за предоставеното видео. Сега вече имаме както текстовете на документите, така и мнението на специалистите богослови, което ни задължава да обмисляме съжденията си.

Изгледах видеото от повече от 2 часа до 42-та минута. След това реших да погледна текстовете на двата документа в български превод.

Видеото беше и интересно, и малко скучновато заради акането на говорещите. Горките присъстващи в залата! Така или иначе, научих интересни нещица от казаното от двамата университетски преподаватели - Павел Павлов и Мариан Стоядинов.

Останах с впечатление, че и двамата се опитваха да правят апология на предстоящия събор и нито една критична дума.

Мнозина православни изразяват мнение, че свикването на събор е неоправдано.

Моето прескромно мнение е, че ако изповядваме Една свята и СЪБОРНА църква, то съборите са наложителни защото колкото и да осъждаме църковния национализъм, Православието само себе си отдавна е загубило своята универсалност и за съжаление, няма иерарх авторитет, който да говори от името на Църквата и на Църквата подобно на римския папа. Загрижеността на всяка поместна църква е чисто национална.

Възниква обаче въпросът дали Православието е готово в този момент за свикването на ползотворен събор.

Боя се, че в своята фолклоричност и християнска неграмотност на милионите православни езичници, Православието като цяло не е готово за ползотворен събор.

Съборът едва ли ще ни обедини. Не може да има съмнение, че свиканият за месец юни събор ще стане причина за много смут и разделения.

Павел Павлов прави кратък обзор на 3-те поколения предсъборни съвещания и акцентът, че видите ли, трима патриарси - Цариградският, Московският и Българският били в миналото председатели на поместните църковни комисии, участвали в предсъборните съвещания не означава абсолютно нищо. Този аргумент не е свидетелство за богословска зрялост и пастирско чувство на отговорност.

Ако патриарх Неофит беше добрият пастир и богослов, да би проявил загриженост за катехизацията на православните българи.

Освен бесослужението му с тамплиерите в шамански мантии, патриарх Неофит не показа никаква пастирска загриженост или свидетелство на богословска грамотност. Не случайно един русенски свещеник в свое време се пошегувал с митрополит Неофит, че всички осветени от него банки фалирали. Дали същото не би се случило и с Русенска митрополия? Митрополит Наум доказа, че и по-страшни от фалит неща са ставали при дядо Неофит. Ако не беше енергичността на отец Стефан Маринов да организира няколко богословски срещи, дядото щеше да си чеше брадата по цял ден и така до скончание века.

Не можем да говорим за душеспасителна мисия на Българската църква, изродила се в един долнопробен супермаркет за ограбване на широките народни псевдохристиянски маси.

БПЦ може да се гордее единствено с килограмите изгорени свещи и многобройните си треби, макар на цял град Русе и епархия да има един отец Стефан Маринов, в София два енорийски центра и тук таме някаква хуманна проява. Птичка пролет не прави!

Скандално е днес все още да се говори и пише, че комунистите били виновни за националната ни недуховност. Това е чудовищно позорно след толкова години свобода и демокрация.

Какво духовно е сторила патриаршията за годините след победата й над митрополит Инокентий? За какво служи прословутият културно-просветен синодален отдел? Къде го някогашното Синодално издателство? Защо някогашният вестник "Църковен вестник" не е никаква референция в наши дни? Коя митрополия може да се похвали с някаква катехизаторска програма?

В светлината на горните ми риторични въпроси, лично за мен, БПЦ в този си опошлен и изроден вид не може да има нищо общо с Христа и Църквата Христова. Тази църковна видимост без никакво духовно съдържание не може да има авторитетен съборен глас.

По същество за двата документа - за поста и брака.

Лично аз не виждам някаква логика да се разглежда съборно въпросът за поста.

Какво ново ще каже съборът по този въпрос? Според доц. Павлов от видеото, текстът днес е далеч по-строг от предишните предсъборни съвещания. И какво от това?!

То в България грамотните християни се броят на пръсти, те седнали да им говорят на богословски език за поста. Хората не могат правилно да се прекръстят, не знаят в какво точно вярват, а Съборът ще им говори за поста и ще цитира библейски текстове на хора, които никога не са чели не само Библията, но поне едно от 4-те Евангелия.

Мариан Стоядинов споменава нещо интересно, слагайки акцент на църковната дисциплина за поста. Не бивало християните да си позволяват да постят като него някога си, когато Църквата не е определила пост. Частично и свръх компромисно бих могъл да се съглася със Стоядинов. Погледнато духовно и по евангелски на този въпрос, който е необясним проблем за Стоядинов, нещата стоят малко по-различно от богословската суховатост и законничество. Господ не е ограничавал времето и броя на постите, казвайки. че онзи род се изгонва с ПОСТ и молитва. Да не би Христос да е спазвал някакви синагогални правила когато е отишъл в пустинята да пости?

В древност, монасите са постили и в понеделник заради ангелския чин, но днес те не постят. В другите църкви монасите не ядат месо. В БПЦ монасите ядат и месо.

Ако се вземе под внимание всеобщата неграмотност и недуховност на свещенство и народ, то законничеството може да сработи. Ако въпросът се разгледа с душегрижие, то защо трябва да се налагат ограничения за поста при масово непостещи?

Напълно споделям виждането на Стоядинов, че при болни не бива да се налагат пастирски бремена за пост. Това е излишно да се говори защото е предвидено в досегашните църковни правила и практика. Умиращ се причестява без никакъв пост и дори да е ял.

Струва ми се, че в изключителни случаи не би било грях, ако някой християнин пости в извън постен период. Няма нужда да се свиква цял събор за да избръщолеви нещо познато. Проблемност е енорийският живот. Енорийските свещеници не всякога познават добре своите енорияши. Ако енорийският свещеник познава своите си, то не виждам никакви проблеми за поста в постно или извън постно време.

Ако след Пасха ми предстои тежка операция, да речем, защо да не попостя и се причастя?! Ако ми предстои дълго и рискувано пътуване, защо да не предвидя няколко дни за подготовка за евентуална среща с Христа?

Защо никой богослов и духовник не говори и не скърби за "напрасна -та смърт", казано по църковно-славянски или казано на съвременен български език - за смъртта на стотици без подготовка?

Преди години, по време на богоявленското зрелище беше се провалил мост някъде в Южна България и мнозина намериха смъртта си. За почти всички тези зяпачи на богоявленското зрелище може да се каже, че макар и да са участвали на живо в спектакъла, са умрели не като християни, а от "напрасна смърт". Това може да се каже и за болшинството загинали при самолетни катастрофи. Ето защо, склонен съм да мисля, че при особени случаи, не е никак грешно, а наложително човек да попости и се приготви за среща с Господа във вечността.

Съборът в многословието си да би вменил в пастирски дълг на свещенството да припомня за постните периоди и да приканва по-често към Чашата.

Скандально странно изглежда, че предстоящият събор не обмисля дисциплина за свещенството в трите й степени, а визира най-вече народа.

=====================

Колкото до брака, отново много приказки в предсъборните документи за едно голямо нищо.

Павел Павлов хвърля интересна светлина върху някои детайли за несъгласие с документа като това на Грузинската църква. Но отново риторичният въпрос какво в действителност променя новият събор? НИЩО! Тогава защо се губи време за стерилни разисквания?

Стоядинов гледа на въпроса за брака не толкова от православна гледна точка, колкото от християнска, но в прикрита икуменическа форма.

Напълно съм съгласен с риторичния въпрос на Стоядинов, който е смъртен грях за българската иерархия да профанира тайнството брак, венчавайки невярващи в Христа хора.

Питам се обаче, къде е християнската добросъвестност на Стоядинов да изобличи тази пошлост в църковната ни действителност и да укори както незаинтересованите владици, така и меркантилните попове, които за пари и на самия дявол ще се поклонят. Кой задължава поповете да венчават кръстени езичници и същински безбожници, поругавайки се с благодатта?

Вместо да се говори и пише на вятъра за брака, струва ми се, че би било далеч по-полезно да се обърне внимание на попове и владици да прекратят бизнеса със светинята. Докато не го сторят и не засвидетелстват пастирско душегрижие, да не си играят на съборни пътешествия.

Указвайки на факта, че в България се венчават невярващи, Стоядинов много лукаво или убедено икуменистически поставя риторичния въпрос защо да не се предпочете бракът с един вярващ християнин, кръстен извън Православието.

Много сладко звучи и същевременно е смъртен грях за лукавия богослов, който в тази си словесен онанизъм, плюе на догмата за ЕДИНСТВОТО НА ЦЪРКВАТА!

Модераторът изказа една чужда на православната практика мисъл, която искрено приветствам. Той упомена за предбрачна катехизация. Добре, г-н Модератор от видеото, но ако кръщаващите не са катехизирани и цял живот не разбират нищо от Евангелието и вярват в Христа, то как за няколко часа или дни ще осмислите брака на кръстените езичници? Катехизацията е нужна и за кръщаващите се и за венчаващите се. Това е практика в римо-католическата църква и при това не може да се каже, че римо-католиците са процентно повече християни от православните.

Защо богословите не поставят въпрос да се възроди исконната православна или древна християнска практика - всички тайнства да бъдат свързани с Евхаристията?

Като цяло, предстоящият събор има за поставена цел да съгреши срещу догмата за ЕДИНСТВОТО НА ЦЪРКВАТА! Само заради това той не е приемлив и не би трябвало да се приема.

Всички останали документи са пропити точно от този грях срещу цитирания от мен православен догмат. За онези, които не разбират догмата, ще поясня, че съборът ще провъзгласи всички ереси за църква и Православието за част от сектите. Грубо казано това е.