Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 07:10 24.04.24 
Религия и мистика
   >> Православие
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема Ад и Рай  
Автор nabludatell42Модератор ()
Публикувано09.03.16 20:26



Проповед в нашия храм "Св. Троица", о. Александър Лашков.
==============================================

АД И РАЙ

Едва ли има богословска тема, с която да се спекулира толкова продължително и упорито, както с темата за Свършека на света: за Второто пришествие (идване) на Христос, за Всеобщото възкресение, за Страшния съд и вечния живот. Едва ли има също така и друг богословски въпрос, по който да се разпространява толкова противоречива и невярна информация. А това са жизне­но важни неща, тъй като се отнасят както за временния земен живот, така и за вечния живот след смъртта. Бъдещото състояние на всеки от нас е в зависимост от решенията, които вземаме в настоящия живот, от избора, който правим сега, тук на земята.
Както знаем, с тези въпроси се занимава богословската наука есхатология (от гръцката дума есхатос – последен). През втората половина на миналия век и до днес учението за последните дни (есхатона) е обект на особено внимателно изучаване. Това предизвиква голямо разнообразие от реакции сред вярващите, като се стига дори и до крайности. Есхатофобите (от есхато-фобия) изпитват страх от темата и избягват разискването й. Есхатоманите (от есхатомания) пък се занимават предимно с нея и отъждествяват есхатологията с цялото богословие. Разбира се, никоя от тези крайности не е желателна. Едно спокойно и премерено становище ще ни помогне да бъдем най-близо до истината.
Многобройни са въпросите, предмет на изучаване от есхато-логията. Днес, във връзка с евангелското четиво (Мат.25.:31-46), бих искал да се спрем и на понятията рай и ад и овързаните с тях въпроси: място или състояние са раят и адът; необратима и окончателна ли е Божията присъда; временно или вечно ще трае Божието наказание и пр.
В Съдния ден Христос, по собствените Му думи, „ще седне на престола на славата Си” (Мат.25:31) и ще раздели добрите от лошите човеци както пастир отлъчва овци от кози. Тогава Той ще произнесе и присъдата Си. Добрите, поставени от дясната Му страна, ще прикани да влязат в Божието Царство, защото са изпълнили първата Му и най-важна заповед – да обичат и да оделотворяват любовта си с милосърдни дела. А тези от лявата Му страна ще изпрати в „огън вечен” пак според същата мярка – защото са били безсърдечни и не са се придър­жали към закона на любовта. Царството Божие, вечният живот, ние наричаме рай, а вечният огън, вечната мъка – ад.
Веднага възниква въпросът: раят (съответно адът) място ли е или състояние? Преди да отговорим на този и на всички въпроси, свързани с духовния, свръхестествения свят, трябва да помним, че нямаме нито понятия, нито съответни изразни средства, с които да обрисуваме и да обясним тези недостъпни за сетивата ни небесни неща. Но Бог чрез Своето откровение все пак ни е дал някаква представа за Отвъдното – дотолкова, доколкото можем да я възприемем. Освен това „неизразимото със земен език става донейде достъпно за духовния ум по пътищата на вярата и на духовния опит, който всеки може да има, понеже ние сме съставени не само от тяло, но и от душа. Иначе, ако за никого и при никакви условия тайнственият отвъден свят беше недостъпен, никой не би бил в състояние да вярва в него… Опитът на всеки човек в свое време му доказва истинността на онова, което се проповядва от нашата свята вяра” (Архимандрит Серафим (Алексиев), Беседи за живота след живота, т. I, София, 1994г.).
И тъй: какво са и къде са раят и адът? Така поставен, въпросът звучи твърде грубо и наивно. Защото триизмерността на мате­риалния свят на важи за отвъдния – той има съвсем други, духовни измерения, недостъпни за нас докато сме в плът. Когато преминем през вратата, наречена смърт, и съществата ни се освободят от плътта, ние ще влезем с душите си в невидимия свят и ще го видим с духовните си очи. Раят и адът са преди всичко състояния на човешката личност след смъртта и след Страшния съд. Раят е блажено общуване на чистата душа с Бога. Праведниците, образно казано, ще съзерцават Бога в светлина и слава и ще бъдат в единение с Него. „В това най-близко общение с Бога те ще намират пълно задоволяване за своя ум, който се стреми към светлина и истина, за своята воля, която търси доброто, и за сърцето, което жадува щастие” (Православен катехизис, София, 1985г.). В блаженството на душата на човека ще участва и тялото му. Но това няма да бъде просто усилване на удоволствията познати от земния живот. Защото това тяло ще бъде „духовно”, „прославено” от Божията светлина, каквото е било тялото на Христос при Преображението Му на Тавор и след Възкресението. С такива „прославени” тела праведниците няма да изпитват никакви нужди, скърби и болести.
И тъй като след Възкресението ние пак ще имаме тела, макар и нетленни, леки, преобразени и безсмъртни, можем да мислим за рая и ада не само като състояния, но и като място. „Както Царството Небесно, така и адът съществуват обективно. Наис­тина, те са извън рамките на нашите земни представи за про­странство и време, намират се в пространство от друг вид, което макар и да започва от нашия видим свят, се разгръща в непознати за нас битийни сфери” (Архимандрит Серафим, цит. съч., т. II).
Адът е мястото, където ще отидат грешниците, но той е и ужасното състояние, в което изпада починалия без покаяние човек. Адът, за разлика от рая, е отсъствие на Бога или отхвър­ляне на присъствието Му. Адът е преживяване на интензивна мъка, включваща физическо страдание и угризение на съвестта, чувство на бездънна самота и горчивина от съзнанието за погубваме на личността. Адът е дълбока покруса от съзна­ването, че си пропилял живота си и си пропуснал уникалния шанс да живееш вечно в неземна радост, окъпан от незаляз-ващата светлина на Божието присъствие, потопен в разтапящата сладост на Неговата близост. Адът е мрак, безплодно съжаление и пълна безнадеждност. („Надежда всяка тука оставете” – пише на портите на Дантевия „АД”).
Спасителят нарича ада „огнена геена, дето червеят не умира и огънят не загасва” (Марк 9:48). „Геена огнена се наричала Еномовата долина, близо до Йерусалим, на югозапад от него. По време на еврейското идолопоклонство в тази долина се извършвали отвратителни жертвоприношения (II Парал. 28:3). А когато след Вавилонския плен евреите се отърсили напълно от идолопоклонството, започнали да изпитват отвращение и към самото място на своето предишно идолослужение – Еномовата долина. „И за да усилят това свое отвращение, евреите започнали да докарват там от Йерусалим всевъзможни нечистотии и трупове на хора, оставени без погребение; понякога там се изпълнявали и смъртни присъди. Въздухът в тая долина бил тъй заразен, че за очистването му, там горял постоянно огън. Поради тези причини това място станало за евреите страшно и омразно; наречено било от тях огнена долина и служело за символ на вечните мъчения на грешниците. Червеят е огънят, които измъчват грешниците, са символи на най-жестоките адски мъки: червеят изразява предимно вътрешните гризения на съвестта, а огънят – страшните външни мъки” (Православен катехизис…).
И праведните в рая, и грешните в ада няма да блаженстват и страдат еднакво. Според степента на праведност, съответно -греховност, ще има различни степени на блаженство и стра­дание. Те може да не са толкова въпрос на обективни обстоя­телства, колкото на субективно преживяване. Големият съвре­менен богослов Милард Ериксън в капиталния си труд „Хрис­тиянско богословие” прави аналогия с различните степени на удоволствие, което различните хора получават от един концерт. „Едни и същи звукови вълни попадат в ушите на всички, но реакциите могат да варират от скука до екстаз… Никой няма да осъзнава различията в степените на наслада и така няма да има замъгляване на съвършенството в небето поради съжалението за пропуснати възможности.” И по-нататък продължава: „Раз­личните степени на наказанието пък отразяват факта, че адът се състои в това, че Бог е оставил грешния човек с конкретния характер, който той си е избрал за този живот. Нещастието, което човекът ще преживее от това да живее със собствената си зла същност, ще бъде пропорционално на неговото съзнание какво точно е сторил, когато е избрал злото.” А архимандрит Серафим в цитираната по-горе книга пояснява: „Въпреки раз­личието в степента на блаженство, всички ще бъдат безкрайно щастливи и никой никому не ще завижда, тъй като всеки ще бъде благодарен за подареното му спасение. Всеки ще съзнава, че за малкото трудове на земята е получил несравнено повече, отколкото е заслужил. Щом не е в пъкъла, а между Божиите избраници, всеки ще възпява Бога за милостта Му и ще се чувства безкрайно удовлетворен от своя дял в блаженството, защото ще съзнава, че този дял е тъкмо по неговата мярка.”
Спомням си колко се вълнувахме като семинаристи, когато учехме тези неща. Струваше ни се много несправедливо да бъдеш наказан с вечни мъки за греховете, които си сторил в един незначителен отрязък от време, какъвто е земният живот, „Нима Бог може да бъде толкова жесток и отмъстителен?” -питахме се ние в недоумение. (Обясненията на учителя не ни задоволяваха, навярно поради нашата незрялост). По-късно постепенно си изяснихме нещата. Бог не наказва и не изпраща никого в ада. Той иска всички да се спасят (вж. II Петър 3:9). Ние сме създадени за безсмъртие, за вечен живот. Дали да живеем вечно близо до Бога (в рая) или да живеем вечно без Бога (в ада), избираме самите ние. Това е наш избор – според живота, който водим. Приемайки или отхвърляйки Бога и Неговата благодат, ние сами определяме своята участ. Както казва К. С. Луис в книгата си „Проблемът болка”: „Грехът е човешкият отговор към Бога през целия живот: „махай се и ме остави на мира”. Адът е последният отговор на Бога към човека: „Както желаеш”. Бог оставя човека на мира, както човекът сам е пожелал” (к. м.). Този наш избор ще бъде окончателен и ще определи нашето вечно състояние. В Свещеното Писание никъде не се споменава за втори шанс или за временност на присъдите. Напротив – многократно се посочва, че те ще бъдат окончателни и ще траят вечно (както е и в днешното евангелско четиво).
Накрая бих искал да обобщим. Отвъдният, свръхесественият свят е непостижим за нашите плътски сетива. Ние можем да имаме само бегла представа за него и не можем да го опишем, защото нямаме на земята подходящи изразни средства. Раят (Небесното Божие Царство) и адът са преди всичко състояния на човека след смъртта и Възкресението, но и места, само че в други, непознати нам (пространствени) измерения.
Блаженството не трябва да се приема в груб материален (земен) смисъл: несекващата небесна радост „извира” от Бо­жието присъствие.
Адът не е толкова място на телесни страдания, а място на пълна самота, угризения на съвестта и окончателно отделяне от Бога.
И в рая, и в ада има степени (нива) на блаженство и страдания.
Раят и адът не са Божия награда или наказание (така ги наричаме условно), а личен избор на свободната човешка личност.
Решенията, които вземаме в този живот – да приемем или отхвърлим Бога – са съдбоносни. Те определят нашата участ след смъртта.


А тя е окончателна и не ще има край. /15 февруари 2004г./
С дух и истина - 2
автор о. Ал.Лашков

Редактирано от nabludatell42 на 09.03.16 20:26.



Тема Re: Ад и Райнови [re: nabludatell42]  
Автор nabludatell42Модератор ()
Публикувано12.03.16 16:36



Само да вметна, че темата е отворена за коментари и несъгласия. Моля да не се приема като низпослана единствена и правилна истина





Тема Re: Ад и Райнови [re: nabludatell42]  
Автор Prokimen ()
Публикувано12.03.16 20:53




Името на отец Александър Лашков остава малко известно извън неговата енория. Нямам чест да го познавам за да се произнасям за неговото пастирство, но мога да съдя за него единствено от прочетените негови проповеди.

За момента не срещам по-смислени проповеди от неговите.

Според мен, отец Лашков си остава за момента ненадминат проповедник и това което съм чел от проповедите му намирам за изключително ценно.

Колкото до тази проповед, нямам нито възражения, нито нещо за добавяне. Изненадан съм, че модернистите не са се заяли с него, защото в последно време се правят опити да се налага "розовото" богословие и да се отрече адът като място за реално страдание на човешките души.

Лично на мен много ми хареса тази му проповед. Всичко е казано културно, премерено и съгласно православното вероучение. Чудо на чудесата е да се срещне в наши дни грамотност и вероучителна вярност, като тази на отец Лашков.

Редактирано от Prokimen на 12.03.16 23:57.



Тема Re: Ад и Райнови [re: nabludatell42]  
Автор Exaybachay (хедонист)
Публикувано12.03.16 23:51



Само да вметна, че темата е отворена за коментари и несъгласия
Темата е отворена, но вие сте затворени - и изобщо хората сме затворени, "Божието присъствие", ала само на думи. Инак хубаво - добрите намерения са налице, начетеността също, размишления по въпроса и т.н., ала ....... сърцето го няма, за душата да не говорим, камо ли "Божието присъствие".



Тема Re: Ад и Райнови [re: Exaybachay]  
Автор Prokimen ()
Публикувано13.03.16 00:01



А ти защо не показваш отвореността на сърцето си по въпроса за рая и ада от твоята философска гледна точка?

Как си представяш смъртта и какво става с душата на човека след този преход във вечността?



Тема Re: Ад и Райнови [re: Prokimen]  
Автор Exaybachay (хедонист)
Публикувано13.03.16 01:55



Щото не е лесно сам да излезеш от нечии рамки. Рая е Божието присъствие - казвате - ок, но кажете ми, защо все "след смъртта" ? Божието присъствие липсва ли в живота преди смъртта - и ако, да, защо и тогава това не е ли ада? А ако пък не липсва - тогава защо да не сме в рая още сега?

Може би заради вечността - тука е временност - но пак същото: ако още сега сме в рая, след смъртта защо да сме в ада?



Тема Re: Ад и Райнови [re: Exaybachay]  
Автор Prokimen ()
Публикувано14.03.16 00:43



В отговор на:

Щото не е лесно сам да излезеш от нечии рамки. Рая е Божието присъствие - казвате - ок, но кажете ми, защо все "след смъртта" ? Божието присъствие липсва ли в живота преди смъртта - и ако, да, защо и тогава това не е ли ада? А ако пък не липсва - тогава защо да не сме в рая още сега?

Може би заради вечността - тука е временност - но пак същото: ако още сега сме в рая, след смъртта защо да сме в ада?




Както най-често или почти винаги изключително смислен постинг. Всяко изречение заслужава километрични дискусии или откровени личностни признания, но те не са за нас православните християни. Понеже ние имаме готови отговори за всичко, дори и да не мислим така вътре в себе си, ето го и моят истински християнски отговор , но само на една твоя питанка.

"..ако още сега сме в рая, след смъртта защо да сме в ада?"

Защото земният рай на някои е като развитият социализъм, който ни доведе до кризисното състояние на реалния капитализъм. От изкуствената светлина до умопомрачаващата тъмнина в душите.



Тема Re: Ад и Райнови [re: Prokimen]  
Автор Metropolis (LANL)
Публикувано14.03.16 15:50



Е, аз пък го познавам лично. Много благ човек - истински свещеник. А като него има много предполагам, но аз нямам честта да ги познавам.


Между другото Г. Благоев го кани във "Вяра и Общество" от време на време. Яваваше се и в предаването "неделно Евангелие" ако не греша. От доста време не съм го гледал и не знам сега от колко часа го дават. Преди време беше в неделя от 7 и 50 май. (Сега не знам в кой час го дават)
Така че изявите му не са ограничени до неговата енория. Ако някой следи споменатите предавания ще има възможност да го наблюдава и там макар и не на живо.

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Редактирано от Metropolis на 14.03.16 15:54.



Тема Re: Ад и Райнови [re: Prokimen]  
Автор Exaybachay (хедонист)
Публикувано14.03.16 18:05



изключително смислен постинг
Такива оценки галят ухото на всеки един заклет хедонист (; - за разлика от вярващите, не изпитвам съвсем никакви угризения на съвестта, нито свян, нитп пристеснения как подобни ласкателства подхранват егото ми. Но все пак нека оставим "изключителното", за да се открои смислеността.

Та не мисля, че са кой знае колко изключителни и значими моите постове, просто винаги в дискусии и форуми на религиозна тематика , тръгвам от една фундаментална позиция - често са ме питали "каква е твоята позииця", но също и толкова често съм изпитвал особени затруднения да отговоря разбираемо, тъй като хората обичайно се придържаме към мекото на хляба: или черно, или бяло, или добро, или лошо, или правилно, или грешно, или да, или не, или си вярващ, или си невярващ. И така за всичко. Това, за което винаги си давам сметка и го натяквам, и на атеисти, и на вярващи, е че тези изиграли основна роля в религиите личности, фактически и принципно, и всякак са слабо казано доста интелигентни хора: да оспориш един християнски богослов или будистки свещеник, не е кой знае какво, но който има мерак да се цели из високите летви, нека опита срещу Исус и срещу Буда. Много хора се опитват да критикуват християнството - ок, няма лошо, ала така и не намирам никаква състоятелна критика срещу Христа: защо ли? Еди кой си, иска да събори християнството во веки - добре, ама как ще стане това, след като Христа остава незасегнат. В крайна сметка, колкото и фалшиво, колко и изопачено, колко и унищожено да е това християнство, то въпреки всичко, все пак си остава христоцентрично. Та мисълта ми е, че големия бич във всички религии, е елементаризането на разбиранията на тези хора - имало едно същество, дето командва целия парад и е издало заповеди, ако не ги спазваш вечно ще вриш в казана, ако ги спазваш вечно ще си пипаш дедовия. Е сори - такива елементарни и примитивни възгледи, нямат ама съвсем нищо общо нито с мъдростта на Христа, нито с интелигентността на Буда, нито с проницателността на Лао Дзъ, нито нищо с известните имена, около които са се образували религиите. Просто не може да е така и не може да е така, защото нещата, за които се досещам, се досещам благодарение именно на тези хора и с това, което съм се досетил, успявам да контрирам и вярващи, и атеисти, и какви ли не философии (а отделно що се отнася до индивидуалното пространство и приноса към пълноценноста на живота ми) - така, че няма и мегдан да бъда издигнат до нивото или по- високо на Христа, или Буда, защото най- напред самия аз, подчертавам, че моята осъзнатост е провокирана от тях, така да се каже условно, те са мои учители и като такива, аз винаги си имам едно на ум, че може би съм ги разбрал погрешно, и гледам да внимавам, дали се опитвам да ги стигна или се опитвам да ги принизя до моето ниво.

Тази моя лична отговорност и грижа за собственото ми невежество, и признателността относно висотата на мъдреците от религиите, правят коментарите ми смислени - естествено, доколкото са смислени.



Тема място или състояниенови [re: Metropolis]  
Автор nabludatell42Модератор ()
Публикувано17.03.16 12:11



Вярно е. Добър човек и свещеник.

Между другото получих забележка от съфорумец, че в стремежа си да е по-достъпна проповедта, о. Александър е прекалил с популярното обяснение. Конкретно - адът и раят не са места или състояния на душата(католически възглед), а преживяване на второто пришествие на Христос.

Намерих по-подробно обяснение:

, Прот. Георгиос Металинос

Редактирано от nabludatell42 на 17.03.16 12:12.




Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.