|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|
За мен пък мнението на отец Лашков е по-православно от словесните въртележки на гърка. Редактирано от Prokimen на 17.03.16 14:30.
| |
|
|
|
E този човек вече наистина не мисли, какво говори. Изкарва страховете, като по- силни от светлината - което дори и логически е несъстоятелно. Тъкмо нетварната светлина е окончателния лек за умопомрачението на душата - мракът не може да се избута, че псоле да се приеме светлината, а самото присъствие на светлина, отнема мрака, отнема болестта, объркването на душата. Няма такова нещо "различно преживяване" - абсурдно е да се изкарва диаметрално противоположно преживяване на светлината т.е. като ад и рай. Може да се каже, че адът е липсата на светлина, раят е присъствието й - също и, че страхът е липса на светлина, че е следствие от неведението.
Примерно - нещо по- обичайно и разбираемо. Ти и аз, сме болни от една и съща болест - без значение коя. Отиваме на лекар, приемат ни в болница, лечението започва - накрая и двамата сме излекувани, ала ти преживяваш по- коренно различен начин, оздравяването ти от мен, и двамата сме излекувани, ала единия не баш ..... е, колко смислено е това? Няма знаение какво е твоето вътрешно разположение, няма значение каква е болестта - състоянието на здраве е едно и също. Каквото и да е било вътрешното ти разположение, то тъкмо нетварната светлина променя състоянието на мрак, на ад, в състояние на рай, на блаженство.
В противен случай, излиза, че твоя страх, твоята заблуда, твоята болест е по- силна и могъща от светлината - с което пропада целия замисъл на християнството.
| |
|
|
|
И за мен. Не виждам проблем да е преживяване на Второто пришествие, но заедно с това и да е място. Притчата за Лазар и богаташа, който е на мъки в Ада, и говори като за място се случва преди идването на Христос. Лазар е в лоното Авраамово, и между двете места има голяма бездна. И другаде се говори за Ада като за тъмница, място, от което няма да излезе грешникът, докле не изплати "и последния кодрант"( Мат 5:26 ).
Разбира се, възможно е всичко да е иносказателно:
"В притчата се казва, че между мястото, където се е намирал Авраам, и ада, където се намирал богаташът, има „голяма бездна” и не е възможно да се премине през нея. Разбира се, не става въпрос за конкретно пространство, а, както споменахме по-рано, за конкретен начин на живот. Съществува ясна разлика между рая и ада като конкретни начини на живот. Рай и ад съществуват не от гледна точка на Бога, а от човешка гледна точка. Бог изпраща Своята благодат на всички хора, тъй като Той „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни” ( Мат. 5:45). Ако Бог ни е дал заповед да обичаме всички хора, дори и враговете ни, и Той прави същото. Не е възможно Той да не обича грешниците. Но всеки човек чувства Божията любов по-различен начин в зависимост от своето духовно състояние.
Светлината има две свойства – да свети и да изгаря. Ако някой човек има нормално зрение, той чувства благотворното въздействие на слънчевата светлина и се радва на цялото творение. Но ако някой е лишен от зрение, тогава изпитва изгарящото свойство на светлината."
"На събора във Ферара-Флоренция е имало дълго обсъждане на тези въпроси. Запазени са възгледите и учението на св. Марк Ефески, които са показателни. Огънят, в който богаташът гори, не е така нареченият очистителен огън на римокатолиците, през който преминават всички човешки души, не е бил тварен, а нетварен огън. Тоест и грешниците приемат лъчите на божествената Светлина, но тъй като са починали без покаяние, без да бъдат изцелени, те изпитват същата благодат или като светлина, или като огън."
Редактирано от nabludatell42 на 17.03.16 18:13.
| |
|
|
|
Светлината има две свойства – да свети и да изгаря. Ако някой човек има нормално зрение, той чувства благотворното въздействие на слънчевата светлина и се радва на цялото творение. Но ако някой е лишен от зрение, тогава изпитва изгарящото свойство на светлината.
И как така слепеца изпитва свойство на светлината, което виждащия на изпитва? Реално на практика, такова нещо няма?
| |
|
|
|
По въпроса може да се спори до безкрай защото лично аз не съм срещал официално православно догматично становище. Всичко стига кой как интерпретира интерпретациите на интерпретациите на интерпретациите на еди кой си авторитет.
Така или иначе, мен ме устройва прекрасно мнението на отец Лашков и не виждам с нещо той да е в противоречие с православната догматика, докато богословието на гърка е безобразно неправославно. Преди време бях чел нещо около споровете по книгата на архим. Софроний Сахаров и недоумявам как е възможно православните сайтове да се дискретират с публикации на гърка, у когото за мен няма нищо православно особено по въпроса за ада.
Нямам представа кой Ви е писал забележката относно съждението на отец Лашков, но в Новия Завет Сам Спасителят ни говори :" ТАМ ще бъде плач и скърцане със зъби. " (Мат. 8:12).
Още, Господ казва за осъдените грешници:"И тия ще отидат във вечна мъка" (Мат. 25:46). Не зная какъв глагол е използван в гръцкия оригинал и какво точно е казано на арамейски, но българският превод дава повод да се мисли за място, както в една друга проповед . Иначе да би било преведено, че душите на грешниците ще познаят мъките или нещо подобно, което да ни даде основание да вярваме единствено в "състоянието" без никакво място.
Пак в Писанието се употребява мисъл за разделение и стоене отдясно и отляво. Така или иначе, задгробният живот е тайна, невместима в нашето съзнание и можем само да предполагаме, четейки Писанията.
Всички очакваме възкресение на мъртвите и вярваме, че ще възкръснем с нови тела.
Вие цитирате св. Марк Ефески. Не съм чел всичките му творби, но това което Вие цитирате ме кара да мисля, че той критикува римо-католическия догмат за чистилището. Иначе да би преправил православните богослужебни текстове, които уж не признават римо-католическата ерес за възнесението на Св. Богородица с тяло на небето, но го възпяват богослужебно.
Дръзнах да споделя моите аргументи, които ме карат лично да споделя съждението на отец Лашков без да споря и претендирам за препиране и надприказване. Кой може да има безспорната увереност?!
Редактирано от Prokimen на 18.03.16 18:05.
| |
|
|
|
Така или иначе, задгробният живот е тайна, невместима в нашето съзнание и можем само да предполагаме, четейки Писанията. Кой може да има безспорната увереност?!
Което разбира се не пречи да е най- спряганата, важна и обсъждана тема в християнството, с която до ден днешен продължава упорито да се спекулира - и дори макар отец Лашков, да го подчертава, прави съвсем същото. ( ;
А колко по- добре би било църквата да каже простичкото НЕ ЗНАЕМ, според нас е така и така, ала все пак истината е, че НЕ ЗНАЕМ, само предполагаме.
| |
|
|
|
В отговор на:
Което разбира се не пречи да е най- спряганата, важна и обсъждана тема в християнството, с която до ден днешен продължава упорито да се спекулира - и дори макар отец Лашков, да го подчертава, прави съвсем същото. ( ;
А колко по- добре би било църквата да каже простичкото НЕ ЗНАЕМ, според нас е така и така, ала все пак истината е, че НЕ ЗНАЕМ, само предполагаме.
При всичката ми критичност по църковната действителност и подчертано уважение към теб, този път не мога да се съглася с горе цитирания ти постинг.
1) Започвайки от последнего ти изречение, интересно ми е какво ти разбираш под "Църквата" за да се опитам да формулирам отговора си. Днес, неправилно се отъждествява висшата църковна иерархия с Църквата. От богословска гледна точка - ЦЪРКВАТА = СЪБРАНИЕТО или събраните в името на Иисус Христос са народ + клир. Клирът има учително и освещаващо послушание в Църквата.
В нашия случай, под "Църквата" в твоето изречение отъждествявам църковното учение. То е формулирано въз основа на Св. Писание. По въпроса Църквата не може да каже, че не знае, защото имаме думите на Христа по въпроса. Прочее, въз основа на тези Христови слова Църквата учи, че човешката душа е безсмъртна, че смъртта е преход, а не край и в отвъдния живот има райско блаженство за едни и адски мъки за други като критерият е доколко сме спазвали евангелските закони в живота си и доколко сме съумяли да принесем плодове на покаяние, което ще рече - осъзнаване на нашето отклонение от "правия" път към вечността.
Някои християни, расоносци или миряни, се опитват да налагат свои интерпретации на библейските текстове като учение на Църквата или като вероучение на православните християни.
2) В тази тема се зачена обмяна на мисли доколко проповедта или интерпретацията на отец Лашков се побира в рамките на църковното учение.
Лице е изразило мнение, ако правилно разбрах, че тази проповед на столичния свещеник не е в съгласие с учението на Църквата по въпроса за ада и мъченията в него.
Даде се като "православна" референция гръцки свещеник и преподавател, та и повече, ако информираността ми не е погрешна.
Изразих съждение, че написаното и казано от отец Лашков е не само в съгласие с учението на Църквата, но несравнимо по-православно от професионалния еретик гръцки свещеник.
Тъй като самият се готвя психологически за скорошно преминаване във вечността, съзнавайки греховността си, не ми е никак безразлично дали предстоящите ми страдания ще са състояние или на душата ми ще й е отредено особено място за страдание.
Терзанието на съвестта ни тук на земята е състояние и на определено място. Сравнявайки библейските текстове, мисля, че отец Лашков е превел Писанието и учението на Църквата на възможно най-разбран език за всички духовни, културни и интелектуални нива. Макар проповедта да е негова лична интерпретация, съжденията му с нищо не противоречат на Писание и православно вероучение.
Несъгласието ми с теб е в това, че не намирам отец Лашков да спекулира с проповедта си и че вероучението ни трябвало да мълчи, т.е. да не припомня библейските текстове.
Православният богослужебен ритъм е отредил всяка неделя, както и всеки ден да се чете строго определен евангелски текст, а свещенослужителят да каже проповед върху четения евангелски текст. В това можеш да се увериш, ако се вгледаш в линка, който съм дал от сайта на Пловдивска епархия. Подобна проповед е казана в един неделен ден след Петдесятница като разяснение на евангелския текст, който е отреден да се чете всякога на тази именно неделя от църковната богослужебна година.
Адмирирам интелигентността на отец Лашков, който е съумял завидно да обясни евангелския текст за да се разбере еднакво от всички нива на богомолците в храма.
Кое те смущава чак толкова - напомнянето, че има не само блаженство, но и адски мъки ли?
Редактирано от Prokimen на 19.03.16 12:01.
| |
|
|
|
А нима мислите, че на мен ми е достатъчно безразлично за преклонната ви възраст, та да си обада и майчиното мляко, с което не само няма да се съгласите, а и ще провокирам интелекта ви до максимума. Дори и сега - писах, трих, пак писах, пак трих - и не за да скрия, а за да ви отдам уважението си. И почти всеки път, се старая така да се изкажа, че хем да изразя мнението си, хем да не безпокоя излишно, един старец, който ме е впечатлил толкова положително. Ето и моите баби - току ме попитат: как мислиш, дали Бог ще ме приеме в рая. Цял живот са спазвали всичко, което им е казвал свещеника - цял живот са се старали да бъдат по думите на Христа. Как да им кажа, че не е в това въпроса - тепърва ли, да стартираме от нулата. За кога - нима ще е смислено подобно отношение от моя страна.
Същевременно изпитвам вътрешен личен яд, задето не сте по- млад Прокимен - човек с вашата интелигентност за мен е чиста радост да срещна, защото с такива хора ми трябва обмен, бунтари, истинни, търсещи, с които всеки спор, всеки диалог, ражда истина. Да си порядъчен, културен и начетен не е достатъчно - човек трябва да е и естествен, спонтанен, непринуден, а вие сте съхранили тези си качества, имате ги и то силно отличаващи се. Разбира се, че няма да сте безразличен - противоположното на живот не е смърт, а безразличие. Но ..... как да го кажа ..... ето един приятелски съвет - потърсете да бъдете благодарен, просто опитайте и да не успеете, не се тревожете допълнително, и да идете в пъклото, аз ще настоявам до последно и мене да пратят там, обещавам, че с мен няма да ви е скучно и страданията няма да са толкова болезнени, вярно няма да е блаженството, ала и няма да е чак толкова зле, все пак. Но опитайте - всички онези хора: Исус, Буда, Лао Дзъ, са като буйни реки, които се забързват още повече, когато наближат океана. Да си тръгнат от този свят, да напуснат тези тежащи тела - за тях е такава благодат. Нека и за вас да бъде същото преживяване - благодарност, че живяхте, благодарност, че се измъквате от оковите на този затвор и благодарност, че ще срещнете Отеца.
| |
|
|
|
Прости ми, отец. Моля те, прости ми.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
()