|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|
В отговор на:
Задължителна част от канонизацията ли е?
Не съм срещал текст, задължаващ отварянето на гроб, но доколкото съм следил някои канонизации, практиката е наложила първом отварянето на гроба и освидетелстването на мощите или тленните останки, които след канонизацията се смятат също за мощи.
Така беше с канонизацията на Йоан Максимович, с последните канонизации в Руската архиепископия в Париж, така беше и с някои канонизации в Белоруската църква (преди канонизацията на схимонахиня Манефа Гомелска, са отворили гроба й и извадили мощите й) както и в Украинската църква (при канонизацията например на схиархиепископ Антоний Абашидзе, който като инспектор, се отнесъл с много човещина към изключения семинарист Сталин. През годините на терор, като че ли Сталин е дал тайно разпореждане да не пипат владиката) и самата Московската патриаршия.
Защо са отворили гроба на Лука Войноясенецки, а няма да сторят същото с този на Архиепископ Серафим?!
Най-интересното в случая с Архиепископ Серафим би било, ако тялото се окаже нетленно при всичката влага на криптата. Младите може би не си спомнят проблемите с влагата преди предприетите допълнителни работи.
Фактът, че гробът не е отварян, свидетелства в полза на възгледите, че канонизацията е тенденциозно забързана с някакви користни цели.
Нетлението е своеобразен апогей на светостта в Православието.
Моята интерпретация, повлияна от критиката е, че някои синове човешки са имали нужда по-скоро от канонизацията и то сега, отколкото светостта на владиката.
За широките народни маси са важни чудесата. Православието има своите правила за канонизацията и необяснимо е защо едно от тях, което не е никак за пренебрегване е било съзнателно пренебрегнато. Остава открит въпроса по какви критерии е решавала комисията - въз основа на аскетичен живот или въз основа на богословските трудове. Коя е в действителност главната мотивация за канонизацията. Остава да запитате Вашия свето-Варненски и Великопреславски кириарх.
Ако главната причина са богословските трудове, то те са 3 с особено значение + 2 принципиални въпроса:
- реакцията срещу софианската ерес на прот. Сергий Булгаков,
- реакцията срещу неправославното мнение от магистърската дисертация на тогавашния архимандрит Сергий Страгородски и
- реакцията срещу еретическото учение на митрополит Антоний Храповицки за изкуплението +
Двата принципиални въпроса - екуменизмът и календарната реформа.
Редактирано от Prokimen на 06.04.16 22:58.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[