|
|
|
Тема
|
 Не си спомняй постоянно за своите грехове
|
|
| Автор |
nabludatell42 () |
| Публикувано | 29.01.16 14:04 |
|
|
"Не си спомняй постоянно за своите грехове, иначе има опасност да потънеш в спомени. Нали те няма да те доведат до възкресение и няма да ти дадат сили за борба и подвиг."
интервю с архимандрит Андрей (Конанос)
| |
|
|
|
"Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
защото беззаконията си съзнавам, и МОЯТ ГРЯХ Е ВИНАГИ ПРЕД МЕНЕ."
Псалом 50, 4-5
Редактирано от joanna2000@mail.bg-222755 на 30.01.16 22:13.
| |
|
|
|
Точно на място.
Редактирано от nabludatell42 на 02.02.16 19:51.
| |
|
|
|
В отговор на:
"Не си спомняй постоянно за своите грехове, иначе има опасност да потънеш в спомени. Нали те няма да те доведат до възкресение и няма да ти дадат сили за борба и подвиг."
Но Писанието казва: "Помни последняя твоя и вовеки не согрешишь!" (Сир. 7, 39)
С други думи казано, човек е призован да помни, че е смъртен във всичките си дела и ходейки пред Бога, да бъде готов да предстане пред Него всеки момент.
Не бих казал, че постоянното помнене на някои тежки грехове биха потопили душата в спомени. По-скоро в отчаяние или депресия. Честото изплуване в съзнанието ни на някакъв грях може и да е свидетелство за неговата непростеност или недостатъчни плодове на покаяние.
Редактирано от Prokimen на 12.03.16 21:35.
| |
|
|
|
@ joanna2000@mail.bg-222755
В отговор на:
"Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
защото беззаконията си съзнавам, и МОЯТ ГРЯХ Е ВИНАГИ ПРЕД МЕНЕ."
Псалом 50, 4-5
============
"Дойдете - и ще отсъдим. Да бъдат греховете ви и като багрено, като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля" (Исайя 1:18).
Покайният псалом на свети цар и пророк Давид се явява свидетелство на прощаващата Божия милост. Човекът, който познавал Господа и ходел по Неговите пътища, се препънал и паднал в грях, но Всеблагият Бог Вседържител простил Давидовите съгрешения и възстановил общуването с него. Господ може да прости и нашите грехове, независимо от тяхната тежест, стига само да пристъпим към Него с искрено и дълбоко покаяние, след като действително осъзнаем тежестта на извършените от нас съгрешения.
Нека обърнем внимание на немаловажния детайл, че молитвата на цар Давид се състои от две части. Първата част съдържа изповядване на греховете му. Оттук следва извода, че не може да има прошка на греховете без тяхното реално изповядване.
В свое време, Мартин Лутер е казал, че ако не разберем какво е грях, то не ще познаем и величието на Божията благодат. Светите Отци пък ни казват, че няма грях по-голям от Божието милосърдие и от Свещеното Писание знаем, че Бог не желае "смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив" (Иез. 33:11).
Душевното състояние на пророк Давид при написването на покайния му псалом ни показва колко е тежко да се окаже човек под бремето на греха и да изпитва угризение на съвестта си, от която не може никъде да избяга.
В Давидовата сърдечна изповед има признаци на истинско покаяние. Той казва: "беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене" (ст. 5). Той не се опитва нито за миг да оправдае с каквото и да било греховете си. В това именно е и главната отличителна черта на Давидовото покаяние. Понеже в момента на духовен размисъл и миг на изповеден вопъл той поел всичката вина върху себе си, затова именно и Бог приема покаяние му.
....................
Втората половина от покайния Давидов псалом свидетелствува за получената прошка и възстановената връзка с Бога.
"Сърце чисто създай в мене, Боже" (Пс. 50:12).
Словото Божие казва: "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда" (1 Иоан. 1:9).
| |
|
|
|
Този човек разсъждава смело и открито, вероятно за това има доста разумност в изказванията му - при повечко наблюдателност, ще открие и някои пропуски, които прави.
Духовното здраве не е някаква даденост. Ние трябва да го търсим, да се стремим към него
Напротив - здравето е даденост: духовно, телесно, няма значение. Естественото състояние на съществуването изобщо, това е здравето - болеста е неестествено състояние. Човек се ражда духовно здрав - но се ражда в един духовно болен свят,. А когато си в среда на епидемия, то вируса най- вероятно ще зарази и теб.
А инак - все пак по казуса на темата. Наистина е прав в съвета си - и не, че има опасност, а да потънеш в спомени не ти мърда. Да речем гладен си - няма проблем, яж, нахрани се. Но, ако непрекъснато мислиш за храна, тогава това е маниакалност, това вече е болест. Нормално е, когато си гладен, да се нахраниш и да приключиш с това, но проблема, който се явява е, че хората никога не приключваме с нищо и всичко потъва в ума.
Жената на Настрадин Ходжа се разболяла и я оперирали. Била се прибрала от болницата преди няколко дни, когато го попитали:"Как е съпругата ти? Възстанови ли се вече от операцията?. А той отговорил:"Не - още говори за това".
Ако продължаваш да говориш и да мислиш за нещо, то ще продължава да съществува. Като дори ще бъде още по- опасно, тъй като тялото ще се възстановява, но умът ще го върти отново и отново, до безкрай - тялото се възстановява, но не и умът. Същото - ако подтискаш глада в тялото, той ще отиде в ума. Проблемът не е бил решен, дори не е бил и изхвърлен, а просто е натъпкан навътре. Без значение, какво се подтиска, то винаги потъва до корените. Тогава умът съвсем логично ще заяви, че ако не успяваш, нещо не е наред, не полагаш достатъчно усилия,така че започни да полагаш още повече - "помни още по- добре и старателно греховете си". Ами не - това не просто, че не помага, ами и вреди.
| |
|
| 
|
|
[