|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Както почти всякога сте прав.
| |
|
В отговор на:
Искам да подчертая, че пръв о. Христофор Събев се опита да възроди. . .
"Възроди" духът на разкола, нищо друго. И сегашното му статукво на отцепление, на отстояване на разкол, е доказателство. Не разбирам, защо Вие така се променихте, отец Клименте
| |
|
Колкото до о. Христофор, напомням една забравена истина.
Не се силя да съм негов адвокат и многократно съм споменавал тук своите си размисли по негов адрес.
Причината за неговото запрещение беше единствено дързостта му да подразни комунистическата власт, организирайки богоявленското шествие в качеството си на енорийски свещеник в гр. Велико Търново, която нареди на своите хора владици да санкционират Христофор за да сплашат другите.
Лично аз не приветствах инициатиовата му, макар да беше от духовни подбуди и без никакви владишки тъпани и гайди. Не приветствах, защото не виждах душеспасителен смисъл. Съчувствах за санкцията, защото беше плод на владишко безбожие и вопиюща несправедливост.
Само в този контекст изразих мисъл, че онези, които гласуваха запрещението, ако имаха човешка съвест, би трябвало да се считат за запретени заради богоявленските си владишки карнавали.
| |
|
В отговор на:
Може и да се бъркам - разбира се - но все ми се струва, че дори и да искат няма да могат ......... защото най- напред не знаят.
Може и да се бъркам - разбира се ?
но все ми се струва - т.е., сте предубедена
"защото най- напред не знаят" А Вие, знаете.
Относно коментара - за начина, който "може да изглежда и лукав":това се нарича: най-накрая, изплю камъчето. Че то се нагледахме на лукавости какви ли не, тука. И модераторът Косьо ги търпи
Редактирано от tri-9084 на 19.01.16 00:20.
| |
|
A ти понеже си непредубеден, ме взе за жена, при все, че участвам сигурно близо десет години в този клуб.
Но това как да е. Действително аз не знам истината на Евангелието, но не се изисква особена интелигентност, за да различиш чалга духовността, от такава, която облагодетелства човешката душевност - жалко за всички, които дори и толкова не можете.
Колкото до вметката за лукавството, имах предвид да не се възприема подвеждащата конотация на въпроса, тъй като ми е пределно ясно, че всеки човек си има негативите, които понякога излизат наяве.
И не на последно - пожелавам ти да успееш в този живот, да виждаш не само лукавото, а и най- накрая божественото ...... щото то не е само да дърдориш, да мислиш и да се фръцкаш, ако не виждаш, значи всичко останало е празно.
| |
|
Значи - да бе свещеник в местната църква, определено щях да я посещавам, но с тази дистанция на "вие", нямаше да се разберем. Интелигентен човек, като теб, не би трябвало да се притеснява от другаруването с нехристиянин, като мен - надявам се, че не това е причината, да продължаваш с това "вие".
| |
|
Ти ми подшушни в коя епархия си. Поглеж съм изпратил челобитна до владиката, но за съжаление, умея само да размахвам кадилницата. Не умея да пея и ще ти доскучае след второто богослужение.
| |
|
А - на мен ми е доскучало още преди първото богослужение, така че няма защо да се кахъриш. Знаеш ли - за мен е жалко, че не си се интересувал от други религии, но пък вероятно е за твое добро - има една сентенция в Упанишадите, която според мен е много революционна, тя гласи следното: "тен тиктен бхунджитха" / "тези, които са си угаждали в живота, са винаги тези, които се отричат". Смисълът е, че тези, които са се отдавали на живота, непременно ще се отрекат, защото те са видели истината, че животът е фалшив. Те са се вглеждали в него и не са открили нищо - не, че са обезсърчени, защото ако човек е обезсърчен, това означава само, че все още очаква нещо, обезсърчението е признак на дълбоко очакване. Този, който е осъзнал, че животът може само да обещава, но не може никога да дава - та той е като един сън - не е нито обезсърчен, нито осъществен в живота. Тогава идва отречението - не, че напуска живота, а го вижда такъв, какъвто е. Само тогава човек е готов да умре, защото в живота няма нищо. Тази готовност за смъртта ..... разбира се, смъртта може да бъде или много ужасно, или изключително прекрасно преживяване. Зависи от отношението. Ако човек чувства ужас, докато умира, той ще умре, но няма да възкръсне. А ако смъртта се превърне в едно прекрасно преживяване, тогава умирайки същевременно ще възкръсне. Но обикновено смъртта е ужасът, ето защо толкова ни е страх да умрем.
Сори за лиричното отклонение, но какво толкова, като не умееш да пееш - и аз не умея - а умееш ли да не пееш. Спомням си преди време каза нещо покъртително - за това и го помня, защото е изключително мъдро: Бог се предава с мълчание. Но изразът бе недовършен, а тогава не бе момента, да добавя липсващата част - странното е, че Бог се опознава, също така: в мълчание. Богослужението преди всичко - преди думите, преди символите, преди "първо, второ и трето" - е присъствие. А аз съм такъв тип вярващ - или невярващ, няма значение - че се вглеждам в онова в хората, което не може да бъде изречено. Достатъчно е просто да те слушам как четеш от Библията - всъщност, дори и това е много, тъй като е такава рядкост да срещнеш някой, който умее да я чете. Или да те наблюдавам как говориш на хората, как се вглеждаш в очите им, в реакциите им, дали достига нещо до тях. А ако не ти се занимава с нищо от това, тогава просто да поседя в твоето присъствие - че какво по- богослужебно от това, да си в атмосферата на човек, който обича Бога, който се е предал на Бог.
| |
|
Интересуват ме много теми, но в момента времето не ми дава свободни мигове да се насладя на филосифии и мистични теории, потъвайки духом в текстовете, които съм насъбрал като Плюшкин. По указаната от теб тема и сфера ти препоръчвам да се запознаеш с бившата ни клубна участничка Лия, станала игумения Юлита край Асеновград, за да събеседвате компетентно и опитно.
Редактирано от Prokimen на 20.01.16 08:17.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|