Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 20:18 27.04.24 
Религия и мистика
   >> Православие
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Тема За гнева и гордостта  
Автор nabludatell-38662Модератор (Scopidae)
Публикувано02.09.15 17:58



"Гневът се побеждава чрез отричане от желанията и отсичане на собствената воля.

Как да се борим с греха? Ще ви разкажа за двама светогорци, които четиринадесет години били принудени да се противопоставят на изкушението на гнева. На единия му се явил Самият Христос и му казал, че гневът се побеждава чрез отричане от желанията и отсичане на собствената воля. Ние се гневим заради това, че нашите желания не се изпълняват или заради това, че поставяме себе си по-високо от онзи, комуто се гневим. А ако престанем да поставяме себе си като съдии над хората, гневът ще изчезне. Също и кавгите ни. Нашите враждебни мисли предизвикват неустойчиви, тревожни състояния в хората, с които встъпваме в отношения. Трябва да се научим да владеем над своите мисли, да ги привеждаме в порядък. Тогава с нищо не ще могат да ни навредят враждебните мисли на другите хора. Нужно ни е да се научим на Христовата скромност и простота. Ако искаме да отидем някъде и да се видим с някого, нека първо да помислим дали няма да му навредим със своето посещение, в противен случай срещата ни ще бъде неудачна. Ние често ходим с тревожни мисли, които могат да окажат отрицателно влияние на този, при когото сме отишли."


, храм Св. Цар Борис, Варна

Редактирано от nabludatell-38662 на 02.09.15 17:59.



Тема синдромът на малкият компромиснови [re: nabludatell-38662]  
Автор nabludatell-38662Модератор (Scopidae)
Публикувано04.09.15 08:48



Изобщо, интересни статии излизат в нета напоследък

Надявам се да ви допадне тази


"Синдромът на малкия компромис

Днес нека да обърнем внимание на една от нашите най-големи слабости, тъй като светите Отци казват, че трябва да се борим и да насочим своето внимание и сили основно срещу най-голямата си немощ. Става въпрос за синдрома на малкия компромис. Това е коварно за християните изкушение, тъй като дяволът е по-голям хитрец от нас и в повечето случаи не подхожда грубо и директно, а пои християните с невидимата отрова на малките грехове. Те всъщност са малки само в нашите очи. Такива слабости са: гневът, обидчивостта, осъждането, самовлюбеността, тревожността, унинието, телевизорът, компютърът, леност за утренни и вечерни молитви, непосещаване на вечерните и утренните богослужения, закъсняване за светата Литургия, безкрайните грижи, резервираността към Бога и недоверчивостта към Него, правенето на добро впечатление и лъжливата любезност.

Тези неща на пръв поглед „облекчават” съжителството на християните с враждебно настроения към тях свят, но заради тях духовният ни живот се превръща в мъчение, подобно на човек, който с единия крак е в рая, а с другия в ада, и изпитва същото страдание от изгарящия огън, както и тези, които са изцяло в огъня, та и по-голямо.

Който желае, може да си ги нанесе като подводен камък в картата на своята памет и да ги заобикаля, за да не претърпи корабокрушение.

За да анализираме и разобличим по-добре тази наша трудно видима слабост, ще разкажем една притча:

Вървяла по улицата тълпа от хора. Всеки от тях носел на своите плещи голям и тежък кръст. Пътят бил дълъг и труден. Между носещите тези кръстове имало и един хитрец. В удобен момент той свърнал в една глуха уличка и изрязал част от дървото. След това метнал кръста на рамо и с ехидна усмивка догонил тълпата. С лек товар на рамо хитрецът весело вървял. Вървели дълго, ден след ден, отмервайки километър след километър. Но хитрецът едно не знаел, че пътят по-нататък бил пресечен от бездънна пропаст. Когато тълпата стигнала до нея, всеки започнал да слага своя кръст над пропастта и така внимателно по него минавал оттатък. А на нашия хитрец кръстът бил къс и не стигал до другия бряг на скалата. Всички преминали оттатък, останал само той. От другата страна се виждал чуден, прекрасен дворец, а до ръба на бездната бил дошъл сам Царят Домовладика. На рамото си бе донесъл съд с вода и коленичил, измивал нозете на отрудените и обременени пътници. С полите на дрехата Си ги избърсвал, а с кърпа, преметната през рамо им изтривал сълзите.

Преди да си тръгнат завинаги, Царят се обърна към мен и погледите ни се срещнаха над бездната. Аз видях две сълзи в очите на Спасителя.

Свещ С. Флорентинов"







Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.